Опит за демократична теокрация в Нова Англия

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

През първата половина на XVII век хиляди английски пуритани се заселват в Нова Англия (днешните североизточни Съединени щати). Повечето били членове на Англиканската църква, но я смятали за недостатъчно реформирана и недостатъчно очистена (purified) от изкривявания, откъдето произлязло прозвището им. Пуританите били уверени, че най-добрата форма на управление може да се изведе от практиката на ранната Църква. Те се опитват да претворят в живота идеите си и устройват в Нова Англия гражданско правителство въз основа на своята вяра. Така се осъществяват големи крачки напред по посока на модерно демократично управление и свободи. Но проблемите на самоуправлението не са решени отведнъж. Например, за да гласуваш при граждански избори, се изисквало да бъдеш член на местната църква, ползващ се с добро име. Само че сред 15 000 бели мъже, живеещи в колонията Масачусетс, едва 1700 души били придобили гражданство, а при това някои от последните били починали или напуснали колонията. Така се оказало, че едва един на всеки 20 души имал правото да гласува.

В повечето случаи други християни освен конгрешаните нямали достъп до лостовете на управлението, тъй като не били членове на водещата в областта църква. А и сред самите конгрешани избухват спорове, водещи до дълбоки разделения в живота на колонията. Например, реформаторски настроената Ан Хътчинсън подлага на тежка критика църковните водачи и ги обвинява, че проповядват „завета на делата“, а не „завета на вярата“. През 1638 г. срещу нея е устроен църковен съд, който по правомощия не се различавал от гражданския. Хътчинсън е отлъчена от църквата и безцеремонно изгонена от Масачусетс.

Тогава английските религиозни власти решават да проведат разследвания на религиозната практика в Нова Англия. Местните църковни водачи са принудени да дадат обяснения, за да защитят своя подход на управление. Правителственото разследване довежда до свикване на Синода в Кеймбридж. В това малко градче от колонията, отделено от столицата Бостън от реката Чарлз, Върховният съд на Масачусетс призовава през 1646 година конгрешанските пастири на съвещание. Някои отделни църкви се чувствали до такава степен независими, че призовката трябвало да бъде преформулирана като покана, за да не бъде отклонена от техните пастири. На 1 септември преди 370 години се провежда първото заседание, с участието на Конгрешанските църкви на Масачусетс и на някои от околните колонии. Така се открива Синодът в Кеймбридж, който ще има още две заседания през следващите 3 години.

Сериозен въпрос за разглеждане бил не само дали и презвитерианите ще получат глас в уреждане на църковните дела, но и кой ще контролира колонията: парламентът в Англия или местните свободни мъже. Съставен бил комитет със задача да уточни подробностите и в крайна сметка пуританският пастир Ричард Матър подготвя т.нар. „Кеймбриджка платформа“ в 17 глави. С нейна помощ синодът се надявал да наложи последователни правила в живота на колонията.

Един от най-показателните откъси от окончателния вариант на платформата била част 5 от XVII глава:

„Задължение на всеки магистрат е да се грижи за религиозните дела и да употребява своята гражданска власт за спазването на задълженията, установени в част 1…“

Въпросната част 1 се отнасяла за задължително участие в богослуженията. По този начин разделението между църква и държава на практика се премахвало. Макар църковните старейшини да се избирали от народа, те придобивали право на решаващ глас, когато имало несъгласие между тях и техните църкви.

Въпреки протестите, надигнали се в техните собствени среди, конгрешаните одобряват платформата. Нямало обаче начин взетите решения да бъдат наложени на местните църкви. И тъй като жителите на Нова Англия се били научили да управляват съдбините си чрез своя собствен вот, макар и при ограничени избирателни права, „Кеймбриджката платформа“ постепенно потънала в забвение.

Междувременно, политическата обстановка в Нова Англия довела до отблъскването на някои достойни водачи и обществени дейци. През 1628 г. в Масачусетс пристига Уилям Васъл, който не бил нито презвитерианин, нито англиканец. Той смятал, че хора като него трябвало да имат право на глас по отношение на делата в колонията, макар че не били конгрешани. И предлага всички презвитериани и членове на Англиканската църква да бъдат допускани до евхаристийно общение с църквата в Нова Англия. Точно в годината на Синода в Кеймбридж, той отплава обратно за Англия, където подкрепя законопроект за свободата на съвестта. Но след като не се стига до удовлетворяващо го решение, той се преселва в Барбадос, в Карибския басейн.

В крайна сметка американският опит за демократична теокрация претърпява неуспех. Все пак той е удивително свидетелство за дръзновението на вярващите да устроят една нова и свободна държава на гражданите. Някои библейски принципи, приложени от пуританите в Нова Англия, залягат в основата на американската политическа система.