Най-опасното нещо

В зората на Реформацията основната използвана версия на Библията на Запад била латинската Вулгата1. Преводът бил направен от св. Йероним още през 380 г. сл.Хр. И до XVI век вече бил претърпял немалко текстуални изкривявания. Вулгата включвала превод на еврейския Стар Завет и гръцкия Нов Завет, както и книгите Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Сирах, Варух, някои добавки към книгата на Даниил и 1-ва и 2-ра книги на Макавеите.

Библията не била позната на обикновения човек. Не била сред книгите, които отделни хора или цели семейства можели да имат у дома. Имало амвонни библии, обичайно привързани със синджирче към амвона; имало ръкописи из манастирите; имало библии, притежавани от кралете и обществения елит. Но Библията не била книга, притежавана от мнозина.

Нещо повече, съвсем рядко се срещали преводи на Библията на народен език. Имало няколко немски превода, направени до епохата на Лутер, и една френска версия, публикувана през 1473 г. Все пак основната разпространена версия си оставала латинската. Тя била по силите на образования елит, но средностатистическият французин, немец, англичанин, италианец или испанец знаел само откъси на латински, научени от църковната меса. А и често разбърквал познатите откъси. По-добра представа за ниската библейска грамотност на широката публика можем да придобием от „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, написана между 1387 и 1400 г. на средноанглийски2. Там се натъкваме на множество библейски неточности и недоразумения.

Лутер започнал да изучава латинската Вулгата, но скоро осъзнал несъвършенствата ѝ, при сравняване с гръцките оригинали. Така достигнал до своите революционни откровения. Това го довело и до друго прозрение: ако искал реална промяна в Църквата, нямало да се размине само с богословски дебат с други начетени хора. Трябвало да се преведе Библията на местния (в случая, немски) език и да се разпространи масово. Най-опасното нещо, което Лутер е направил, е тъкмо преводът на немски и разпространението на Библията, а не забиването на 95-те тезиса на църковната порта във Витенберг.

Лутеровата „ерес“

До 1522 г. Лутер превел Новия Завет, а до 1534 г. – цялата Библия, включително и неканоничните книги3. Той правел множество редакции, защото осъзнавал огромната промяна, породена от такъв превод на Библията. Не превеждал от Вулгата, което някои считали за ерес. Лутер имал познания по гръцки, придобити от латинското училище в Магдебург, и можел да превежда гръцки съчинения на латински. Има разкази, вероятно достоверни, че той обикалял близките градове и села, за да слуша как хората говорят, с цел да преведе Библията – особено Новия Завет – на език, максимално близък до говоримия. Неговият превод не трябвало да бъде от и за елита.

Големият историк на Църквата Филип Шаф казва: „Най-добрият плод от спокойното време на Лутер в замъка Вартбург и най-важният труд в неговия живот е преводът на Новия Завет, чрез който той довежда до умовете и сърцата на немците учението и примера на Исус и апостолите по един много жив и разбираем начин. Той вкарва Библията в църквите, училищата и домовете на хората.“

Най-влиятелното дело на Лутер

През 1517 г. Лутер не си е и представял, че най-влиятелното му дело по време на немската Реформация, делото, което щяло да повлияе на много хора и да даде тласък на новопоявилото се протестантство, нямало да бъдат неговите коментари върху Посланията към галатяните и римляните, нито богословските му съчинения като „Робството на волята“, нито дори настояването му за спасение по благодат чрез вяра. Не, най-големият камък, хвърлен в застоелите църковни води и предизвикал не просто набраздяване, а същински вълни, бил неговият превод на Библията.

Лутер прави своя превод въз основа на трудовете на Еразъм Ротердамски върху гръцкия Нов Завет. Еразъм имал достъп само до шепа гръцки ръкописи, при това съвсем не толкова стари. Днес разполагаме с над 5 000 ръкописа на гръцкия Нов Завет, повечето открити през последните 150 години и с датировка от II и III век след Хр. Имаме находките от Мъртво море и пр.: ръкописи с над 1 000 години по-близки до оригинала на Стария Завет, отколкото е Мазоретският текст (обичайният източник за старозаветни текстове) и от това, което е било на наше разположение преди сто години. В провидението Си Господ ни привлича все по-близо до Себе Си, като все повече ни приближава до първоначалния вдъхновен от Него текст.

Викът sola Scriptura днес може да ехти по-мощно, отколкото в миналото, защото вече знаем, че решенията на църковните водачи от IV век да признаят 27 книги от Новия и 39 книги от Стария Завет (плюс още някои) са били правилните. Канонът бил завършен, когато било прието от всички, че Библията трябва да се състои от книги, написани от съвременниците на Исус или от техните съработници, що се касае до Новия Завет, и от книги, носещи свещената еврейска традиция на Закона и Пророците, както и писания, водещи назад до Мойсей, авторите на Летописи и великите древни пророци4.

Ако за библейските си извори можем да благодарим на древните светии, писали във времената от Мойсей до Йоан Богослов, то за нашите съвременни библии можем да благодарим на бащите на протестантството: Лутер, Тиндейл, Калвин и други. Може би днес, при 500-ия юбилей на Реформацията, е време да си кажем, че без протестантството нямаше да имаме масово разпространение на Библията на множество езици5. Делото по разпространението ѝ, започнато от Лутер, Тиндейл и Уиклиф, не е приключило. Все още има места по света, където Библията е забранена или където не е преведена на местния език. Но делото продължава, за слава на Бога, защото викът semper reformanda6 е силен и днес.

• 1. Названието идва от „простонароден“ (лат. „вулгарен“) език, който използвал св. Йероним, за да направи Библията достъпна за голям кръг читатели. – Б.р.
• 2. Събирателно понятие за английските диалекти, говорими между завоеванието на Англия от норманите (1066 г.) и края на XV век. – Б.р.
• 3. Допълнителни книги от междузаветния юдаизъм, добавени към 39-те книги на Стария завет – Б.а.
• 4. Вероятно авторът има предвид библейските патриарси и техните предшественици назад до Ной. – Б.р.
• 5. По данни от 2016 г. цялата Библия е преведена на 636 езика, а Новият завет – на още 1442 езика. Отделни библейски пасажи са преведени на още 1145 езика. Общият брой езици, на които звучи Божието слово, е 3223.
• 6. Лат. „винаги реформираща се“. Има се предвид схващането на мнозина протестантски богослови, че Църквата постоянно трябва да се реформира, за да запази своята доктринална и морална чистота. – Б.р.