Рождественският сюжет: начин на употреба

От доста време темата за християнското изкуство е една от „ябълките на раздора“, когато говоря с мои приятели, също християни. Какво може днес, в ХХI век, да се нарече християнско изкуство? И въобще, говорейки за християнско изкуство, какво трябва да разбираме: църковно изкуство, изкуство с религиозно-християнска тематика или просто изкуство, създавано от християни? Къде може да се види съвременно християнско изкуство? Къде е границата между доброто и посредственото изкуство? Въпроси, които понякога убягват от един такъв разговор. Естествено, всеки може да разбира и да интерпретира едно произведение на изкуството по различен начин.Това е нормално и необходимо, защото изкуството говори на различни езици и може да достигне до всеки, който пожелае да се вслуша в някой от тях. Валидно ли е това днес за така нареченото християнско изкуство или то от само себе си е строго дефинирано и предполага само един начин на тълкуване и възприемане?

На тези въпроси ще се спра в следващите редове. Не за да изляза с крайно становище, а просто за да дам повод за размишление.

Тези дни, около Рождественските празници, по пощите се прехвърлят купища писма, а по Интернет се трансферират хиляди байтове с християнски сюжет: раждането на Христос. Добри или лоши репродукции на блестящи картини от Средните векове и Ренесанса, икони, съвременни интерпретации на сюжета и дори смешни анимационни картички се опитват да ни припомнят светлия празник. В християнските online магазини ви се предлагат всевъзможни битови изделия, свещници, салфетки, закачалки, покривки и бели тениски, на които по желание може да ви се отпечата избрана ренесансова картина или някое нейно съвременно копие, чашки за Рождество с неокласицистични сладникави картини, вази с релефна декорация на Дева Мария и малкия Христос в „злато“ и „сребро“ или лигавник за малко бебе с отпечатана картина на някой холандски майстор.

Рождественският сюжет в миналото е бил основа за сериозно художествено творчество, но сега, поднесен по този начин, най-често се превръща в кич. Подобно на пеещ Дядо Мраз или Дядо Коледа, стряскащ те зад ъгъла на някоя улица. Изобразяването на Рождественския сюжет, основен в изкуството до XVI век, от средата на XIX век вече е превърнат в сладникава украса, в декорация на удобна поставка за чаша, в размита представа за стойността на изкуството с християнски сюжет. Загубвайки своето съдържание като сила и послание, през XIX и XX век християнските сюжети били превърнати само в изхабена форма, която не засягала и не търсела контакт със съвременниците.

До ден днешен християни и хора, които не се определят като такива, консумират на различно ниво тази коледна продукция. От една страна пазарът се пренасища от популярни християнски сюжети, изгубили всякакво съдържание, а от друга – естественият човешки стремеж към творчество и естетическо преживяване се запълва от субкултурни християнски произведения, произведени от хора, които имат истинска вяра и голямо желание да рисуват, но просто това не ги прави художници. Субкултура, която се дистанцира от съвременната култура, понякога с право, но създаваща много пъти произведения, често лишени от художествен професионализъм или – по-лошо, – от сериозно естетическо и духовно съдържание.

Паралелно с обезкръвяването на Рождественския сюжет и истина, художественото „християнско“ творчество набира все по-голяма популярност в религиозните среди. Пазарът винаги реагира адекватно на търсенето и предлага всевъзможна продукция, която безрезервно се приема като изкуство от много християни. Една съвсем невинна на вид практика: подаряването на смешни картички или чашки с „християнски“ вицове е нормална и обичайна практика за много вярващи. Целенасоченото стесняване на границите за разбиране на съвременното изкуство и култура в много християнски среди и църкви, изграждащи своя субкултура, предлага почва за поникване и избуяване на кича в различни варианти. Колко е жалко, когато християнският сюжет започва да се използва само за правене на смях, битови предмети и украси.

Ние, християните, трябва да отчитаме огромните социално-исторически и културни промени, настъпили в Европа и света от началото на XVII век до наши дни, променили цялостно мисленето и правенето на изкуство. Преди да възприемем като „изкуство“ поредния кич във вид на картина с религиозна тематика или чашката за чай с декорация на Дева Мария или Христовия кръст, е добре да си припомним, че християнството като вяра и държавна религия в Европа е създало почва за сериозно творчество, използващо библейски сюжети. Сюжети, които през XVIII и XIX век, а и досега, са били преповтаряни като форма и композиция, но са вече изморени и осакатени като съдържание.

Ако погледнем назад към ранното Средновековие, ще установим, че художниците не са се подписвали на картините си, защото са възприемали дейността си като религиозно служение на Бога, а не като персонално художествено творчество, и са влагали цялата си вяра в изобразяването на един християнски сюжет. Много от тези безименни художници и стенописци (зографи) са били монаси и с цялата сериозност и отговорност на своята вяра са употребявали таланта си като служение на Бога, а не като художествен занаят. Може ли да се каже същото за съвременните зографи на църкви? Много от тях продължават да копират същите композиции, но с вече доста изхабено визуално послание. Изхабено, защото е само копие на оригинал, създаден от истински вярващи художници; който е бил подходящ за своето време и е говорел на езика на тогавашните хора. По-късно, през късното Средновековие и Ренесанса, християнската тематика в изкуството като цяло се запазва и дори художници, неизповядващи ценностите на християнството, са влагали цялата си креативна енергия и талант да рисуват стойностни картини, в които християнският сюжет е само повод за лично творчество. Но въпреки неверието на създателите си, тези картини имат силно духовно излъчване и въздействат толкова силно днес, както и тогава. Просто, защото са истински. Да се рисуват такива сюжети е било нормално; те са били част от тогавашната култура и историческо време. Не бива и не можем да очакваме това да се повтори днес, по същия начин и със същите средства.

Ако се направи опит за повторение, резултатът е само една лоша, формална имитация, изпразнена от духовно въздействие. И тук отново се връщам към въпроса: „Може ли да се говори за християнско изкуство днес?“

За мен няма разлика между християнско и нехристиянско изкуство. Ако е истинско изкуство, то ще намери начин да въздейства на различни нива върху този, който го гледа, усеща, докосва, слуша. Изкуство, направено с талант и сериозен интелектуален багаж, не може да влезе в определенията „християнско“ и „нехристиянско“. В едно „нехристиянско“ произведение може да има много по-голям заряд на духовна истина и това да подтиква към духовни разсъждения. Не бива да ограничаваме, нито да превишаваме ролята на изкуството. Изкуството не е квазирелигиозна практика, не е и нещо за красива украса; не е и само интелектуален продукт, за вътрешно ползване. Факт е, че много творци по различен начин могат да ни водят и доведат до духовни търсения, без дори самите те да са искали точно това. Човек може бъде доведен до търсене на Бога чрез произведение на изкуството, което на пръв поглед е отвлечено, неразбираемо и нехристиянско по своя сюжет. Защото истинското Изкуство задава духовни, социални, етични и екзистенциални въпроси, говори на различни езици и може да има влияние върху различни хора. Все пак Бог е Творец и твори непрекъснато и ние не можем да ограничим Неговата роля в живота на различни хора на изкуството, които по различен начин могат да отразят частица от Божието творение и творчество. Затова християните не бива да се самоограничават, като потребяват само „християнско изкуство“ и не се опитват да търсят смисъл и в изкуство, което е непознато и не е облечено с една формално-реалистична „християнска“ дреха.

В тези дни, изпълнени с шум, очакване, покупки, бляскави фасади и приповдигнат дух, нека помислим с какво изображение да поздравим с празника Рождество Христово своите близки, приятели и колеги.