Градски рекламни кодове

в търсене и четене на рекламния визуален език пред и след Рождество или Коледа

Вървейки по улиците на София, пред и сега след Коледните празници атмосферата много малко напомняше, че има някакъв празник, или ако празничните украси висяха насам натам, то те определено повтаряха приказката за модифицирания Дядо Мраз в Дядо Коледа и нищо друго. Определената потиснатост, която създават у мен мръсните боклучиви улици на София, разбитите площадчета, препълнените магазинчета с какви ли не празнични украси и човечета, шумящите насам натам хора, бързащи да закупят нещо голямо или малко, защото е Коледа и идва Нова година, бързащи да хванат някоя изгодна GSM промоция или голямо парче свинско месо, забравяйки какъв е реалният смисъл на Коледа или Рождество, се повтори и този път. Този път обаче, тази празнична потиснатост се подправи или направо овкуси с визуалния шум на някои рекламни решения.

В това кратко наблюдение нямам намерение да пиша за не-рождественската Коледа на българите като цяло; искам да разкажа за някои свои наблюдения в търсенето ми на рекламни кодове около празниците.

Софийска улица с боклук

И така, кaкво видях и прочетох?

Първото, което спря погледът ми на бул. „Черни връх“ и до Съдебната палата беше една класическа препратка към картината на Рафаело „Сикстинската мадона“, като нашата градска и модна мадона се опиваше да бъде едновременно благородна и религиозна, гледайки с премрежените си благи очи през и отвъд, и едновременно желана. Безспорно фотографът е много добър. Такава една реклама на лайфстайл списание, като че ли облагородява стила и изобщо желанието за моден стил, облагородява непрекъснато нарастващото желание за консумация на мода. Рафаело и Толстой или „Красотата ще спаси света“. Сентенция, която винаги ме е втрисала с цялата си наивност и привидна благородност и която ражда и потвърждава много опасни илюзии за смисъла на човешкото битие.

Препратка към „Сикстинската мадона“ в реклама за лайфстайл списание

Малко по-надолу по тротоара на бул. „Черни връх“ погледът ми бе отново „религиозно облагороден“ от същата двойка ангелчета от картината на Рафаело „Сикстинската мадона“, гледащи ме мило от няколко еднакви билборда, рекламиращи един супер скъп магазин за френски и италиански сиренца и други деликатеси. Реклама, която независимо и покрай рождественските празници умело използва образа на двете ренесансови ангелчета-дечица, които ни приканват „Бъдете част от рая“. Тези ангели-хранители или ангели-храна са мили и пухкави и, предполагам, много хора, а и самата рекламна агенция, която ги е поставила в градското пространство, смятат, че те допринасят за общото коледно благородно и мило настроение, като правило съпъстващо празничните дни и правещо хората по-добри. И може би успяват. Да продават и да допринасят за празничното настроение. Te, все пак, са част от композицията на наистина великата картина на Рафаело и дори само поради този факт облагородяват сивотата и занемареността на градски пейзаж.

Двете ангелчета от „Сикстинската мадона“ в реклама за храна

Отминавайки пухкавите ангелите-дечица, продължавам да се разхождам в посока НДК и преди да завия по посока на паркчето отзад, отново виждам огромния билборд на водка „Флирт“. Естествено той пак е там, където винаги е бил от известно време и понеже е доста плосък като рекламен език, няма какво да го коментирам. Той не ми е интересен. Просто това е едно от поредните мултиплицирания на фолк-силиконова естетика: мадама в коледно-новогодишни секси одежди и големи изкуствени възможности. Това, че тя е безвкусна, мисля вече доста хора го разбират – със сигурност и тези, които са измислили рекламното изречение „Ще ти излезе късметът… ДейсТвай“. Досадно е, но тази реклама е поредната сексистка и цинична визия на водка Флирт, поддържаща 86% от илюзиите на българския мъж, че той е мъж, когато покорява повече разголени мадами и има повече тестотерон. Жалко, но продава. А по празниците най-много.

Билборд на водка „Флирт“

Все пак решавам бъзо да отмина и се отправям към парка. Още отдалеч вниманието ми веднага е прихванато от две ярко червени пейки, поставени една срещу друга. Подозирам, че това е реклама, и се насочвам точно натам. Приближавайки се виждам, че върху пейките има текст и отивам да го прочета. Заинтересована от посланието на тези коледни пейки в обкръжаваща ги бяло-зелена среда, прочитам „Това нямаше да се случи, ако дърводелеца не го болеше кръстът…“.

На пръв поглед тази нестандартна реклама е като картичка. Има всичко класическо коледно и новогодишно. Червени дървени играчки (в случая пейките, завързани с две вериги), зелени борчета и бял сняг. Красиво, нали?. При това е умна и много добре привлича вниманието и рекламира. С две думи, много добра професионална работа. Използвайки и трансформирайки една известна, архи-история и променяйки нейния контекст в съзнанието на потребителя, на получателя на рекламното послание. Провокирайки неговото/нейното отношение към същността на Рождественския разказ. За мен в този текст има нещо доста пошло, което отблъсва и натъжава. Създателите на рекламата са умни и този факт още повече ме отблъсна от „играчка-закачката“, трансформацията на известния библейски разказ за зачеването и раждането на Исус Христос от Дева Мария. Намирайки рекламата с нейното послание в рождественските празнични дни, тя звучи наистина доста цинично. Времето и мястото на нейното появяване и временно съществуване може да е голяма случайност, но определено в рекламния бизнес случайните неща се свеждат до минимален процент. Подобни реклами виждах и преди, наистина са добри. Рекламната кампания е за терапевичното средство против болка Flamexin®, предлагано от сайта www.spribolkata.com и, предполагам, то много успешно решава проблема с болката. Мисля обаче, че болката която тези колеги причиняват на собствените си души е доста сериозна, марак и явно неосъзната.

Реклама за терапевичното средство против болка на пейка

Тази много кратка обиколка в студения софийски следобяд много ясно показва колко далече са съвременните хора в България от песента „Тиха нощ, свята нощ“, въпреки, че я пускат по радиата и по TV каналите. Просто в България понятието Свято за огромно мнозинство хора е тотално непознато, с неразкодиран код.

Нов коментар