Кратка история на рождествените химни
Появата и развитието на рождествените химни са неразделно свързани с историята на самия празник. От края на II до към средата на IV век Рождество Христово се отбелязвало заедно с Богоявление, на 6 януари. Тази практика е засвидетелствана още от св. Климент Александрийски. Празнуване на Рождество на 25 декември се споменава за пръв път в римска хроника от 354 г. На този ден се падал римският граждански празник Natalis Solis Invicti1 (Раждане на непобедимото слънце), свързан със зимното слънцестоене и началото на увеличаването на деня. Това кара някои изследователи да смятат, че християнският празник умишлено е преместен на тази дата, за да измести постепенно разпространеният езически култ към Слънцето. Статутът на християнството като официална религия на империята правел възможна такава стъпка. Наистина, през VI век император Юстиниан с указ заповядва Рождество Христово да бъде официално отбелязвано „в цялата вселена“, т.е. в цялата империя.
Като прототип на рождествените химни безспорно можем да посочим славословието на ангелите, което чуват витлеемските овчари при поклонението им на Младенеца: „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука 2:14). На Запад този текст (Gloria Dei) е въведен в литургията в V век, от папа Симах; първоначално за богослуженията в неделя и във възпоменателни дни за мъченици. Първи химнографски творби, посветени на Въплъщението, излизат изпод перото на двама автори от IV век. Св. Амвросий Медиолански2 съчинява „Ела, Спасителю на народите“ (Veni Redemptor Gentium), като богословски отговор на арианството, а испанският поет Пруденций – „Роден от сърцето на Отца“, която се пее и до днес в някои църкви. На Изток рождествени химни и песнопения се появат в епохата на Вселенските събори – техни автори например са патриархът на Константинопол Анатолий (V в.), Софроний Ерусалимски (VII в.), св. Йоан Дамаскин и Косма Маиумски (VIII в.).
През Средновековието на Запад мнозина композитори започват да създават рождествени химни. Те се наричат „канцони“, а в англоезичните страни carols. Понятието вероятно произлиза от френското carole: танц, при който хората се въртят в кръг. Първоначално тези песни вероятно са били придружавани от танцуване – за което подсказва и валсовият им ритъм (такт 3/4). Но във всеки случай, такава практика е била бързо изоставена. Понеже химните били писани на латински, те скоро станали неразбираеми за повечето хора и към началото на XIII век тържественото отбелязване на Рождество вече не било популярно в обществото.
Изпълнение на рождествени песни във викторианска Англия (Източник: historyextra.com)
Носител на промяна става св. Франциск от Асизи, който от 1223 г. започва да организира в Италия представления, възпроизвеждащи рождествените събития. Сценките били придружавани от напеви, които обяснявали историята. Някои от хоровите изпълнения били на латински, но все повече се налагали творби на местния език, за да могат хората да разбират смисъла и да се присъединят към празненството. Новите рождествени музикални форми се разпространили във Франция, Испания, Германия и други европейски страни. Една от най-ранните подобни творби е достигнала до нас само като малък фрагмент, разказващ как Мария, с малкия Исус в ръцете, среща различни хора във Витлеем. Повечето рождествени песни от онова време били художествени измислици, слабо свързани с библейския разказ, и служели повече за развлечение. Често ги пеели по домовете, вместо в църква. Пътуващи певци (менестрели) ги възприели в репертоара си и започнали да променят текста им в зависимост от слушателите и страната.
В епохата на немския Ренесанс се появяват огромно множество нови рождествени песни. Основен принос за това имат лутераните. Самият Мартин Лутер съчинява и преработва около двайсетина песни, които скоро са възприети и от Католическата църква, с някои изменения в текста. Тези песни и до днес се изпълняват от католици и протестанти в Германия по време на рождествените празници. От времето на барока са известни химни като „Във Витлеем…“ (1638), „Аз виждам яслата“ от Паул Герхард (1653), „Елате, о, верни“ (Adeste fidelis), преработена по-късно. Съдържанието на текстовете е тържествено-приповдигнато и следва естетиката на барока.
Любопитно развитие претърпява този жанр в Англия. Когато Оливър Кромуел и пуританите идват на власт през 1647 г., празнуването на Рождество е обявено с решение на Парламента за наказуемо деяние! Така празникът вече не е отбелязван в повечето църкви и започва да се чества в частни домове. Така рождествените песни вече се пеят тайно. Макар че декретът на Парламента е отменен след възстановяването на монархията, популярността им трайно спада. Публичното изпълнение на рождествени песни в Англия преживява нов подем чак през XIX век (т.нар. „викторианска епоха“). Тогава започват да се организират цели концерти, с хорове и оркестри. А в църквите започват да се провеждат рождествени музикални богослужения само на светлината на свещи.
В България особено добър прием намират някои немски рождествени песни от XIX век: „Тиха нощ“, „Елате, дечица“, „О, елхово дърво“ (O, Tannenbaum), основано на народна мелодия от XII в., „Тихо пада снегът“.
Нов коментар