Проверката – не на Христос, не на Евангелието, не и на Църквата в последната ѝ същност (тази, която е даденост и не зависи от никакви приемания), а на историческите форми на християнството... – е в културата, създавана и вдъхновявана от него. Културата на конкретната епоха – това е огледалото, в което християните трябва да виждат самите себе си, степента на своята вярност към „едното потребно“, към „победата, която побеждава света...“.

На 19 май 2020 г. от този свят отмина Рави Закарайъс. Не знам дали името му ви е познато, дали сте слушали негови беседи и размишления в интернет или наживо, или пък го чувате за пръв път в живота си. Той е един от малкото хора, които са известни не защото са поп-певци, киноактьори или преуспели бизнесмени. Професията на Рави Закарайъс бе да разказва за личността, която променя драматично живота му през младостта му, и за която ни говори година след година, в продължение на почти половин век. Коя е тази личност, обновила живота му и дала му сили да пътува толкова десетилетия от страна в страна и да разказва за нея?

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. На 15 април се навършват 210 години от рождението му. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят през 1707 година в швейцарския град Базел.

На 29 ноември 1898 г. е роден Клайв Стейпълз Луис, по-известен като К. С. Луис. Професор по средновековна английска литература, писател, богослов, с богата култура, остър ум и грабващо въображение. Преживял големи обрати и трудни моменти през живота си, оставил богато творчество, което и днес вдъхновява читателя. Всичко това прави К. С. Луис един от най-магнетичните и влиятелни умове на XX век.