Леонард Ойлер, математик и апологет

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. На 15 април се навършват 210 години от рождението му. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят през 1707 година в швейцарския град Базел.

Портрет на Ойлер, от който личи проблем с десния клепач и вероятно кривогледство. (Източник: Wikipedia)

Ойлер отрано проявява обещаващи математически способности и по-късно напълно ще оправдае очакванията. Пълните му събрани съчинения се побират в 60 тома с енциклопедичен обем! Той се смята за основател на математическия анализ и спомага за огромен напредък в аритметиката, в геометрията, в тригонометрията и в диференциалното и интегрално смятане. Въведените от него означения се използват до ден днешен. Той дава името си на Ойлеровата константа, Ойлеровите числа, Ойлеровите интеграли и други математични форми.

Навлизането на младия Леонард в математиката не било лесно. Баща му искал той да стане свещенослужител като него. Но синът знаел къде е неговата сила и дарование и го умолявал да му позволи да смени специалността си. Накрая – не без настояването на учителя на сина му, Йохан Бернули, известен математик – бащата склонил. Все пак Леонард Ойлер остава непоколебим калвинист през целия си живот.

Дочула за неговия голям талант, през 1726 година Екатерина I го поканва в Русия. Тя му обещава преподавателско място в Академията на науките в руската столица. Но императрицата умира преди Ойлер да бъде назначен. Обстоятелствата го принуждават да обмисли предложение да бъде нает в руските военоморски сили. За щастие Академията на науките се преборва за него и брилянтният ум на Ойлер не се погубва на армейското поприще. През 1734 г. Леонард се жени и създава огромно семейство: общо 13 деца, от които оцеляват 5. Приятелите му се удивлявали как той бил в състояние да се занимава с наука от висок калибър, докато деца се катерели по скута и рамената му.

Славата на математика нараства и Фридрих Велики го поканва в Прусия. Но кралят и неговият приятел Волтер, известни с ненавистта си към християнството, осмиват „простоватата вяра“ на Ойлер. Въпреки мръсотията, с която е обсипан, Ойлер публикува „Писма до една германска принцеса“: творба, в която съчетава научни и християнски теми и която посвещава на своята ученичка, племенничка на Фридрих Велики. Книгата е преведена на седем езика и се радва на голяма популярност в цяла Европа – повече, отколкото научните му трудове. И въпреки блясъка, който Ойлер придава на Берлинската академия, монархът се настройва срещу него. Така големият учен трябва да се върне в Русия.

Тук го сполитат ред нещастия. Неговият дом изгаря при пожар, като по чудо творбите му са запазени. Съпругата му умира. Ойлер изгубва зрението на едното си око – като успява да реши за три дена една задача, която повечето математици смятали за задача за един месец. Другото му око е поразено от катаракт. Правят му операция и зрението му се възстановява, но впоследствие и двете му очи са инфектирани. Ойлер изпитва мъчителни болки и казва, че ги понася само благодарение на вярата си в Бога. Когато инфекцията най-сетне е преодоляна, той е напълно сляп.

През следващите години от живота си Ойлер има невероятни постижения в математиката за всички времена. Решава някои от най-трудните задачи „на черната дъска на ума си“, като диктува решенията на приятели. Умира от мозъчен кръвоизлив през 1783 г., докато разговаря с един колега за новооткритата планета Уран. И остава в историята като един от най-великите математици.