Защо Исус е трябвало да умре? (Част I)

• Предисловие
• Някои основни факти относно смъртта на Исус
• Защо Исус е трябвало да умре? Римската гледна точка
  • Римската практика за разпъване на кръст
  • Юдеи, разпънати на кръст от римляните
  • Кой е Пилат Понтийски?
  • Пилат и опасността по време на Пасха
  • Сблъсъкът на Пилат с Исус и юдейските водачи
  • Решението на Пилат да разпне Исус на кръст
  • Заключение: римската гледна точка

Предисловие

По време на Великия пост, през Страстната седмица и в навечерието на Възкресение Христово става особено актуален въпросът: „Защо Исус е трябвало да умре?“ Отговорът на този въпрос не е лесен поради няколко причини.

Първо, смъртта на Исус е историческо събитие, относно което разполагаме с ограничени исторически източници, например до нас не е достигнал дневникът на Пилат Понтийски или протоколи от заседанието на Синедриона, предшестващо разпъването на Исус. Вярвам обаче, че доказателствата, основаващи се на новозаветните Евангелия и на други древни източници, са достатъчно силни, за да ни позволят да формулираме правдоподобни хипотези относно подбудите на римляните и на юдеите да предадат Исус на разпятие.

Второ, въпросът защо Исус е бил осъден на смърт е предмет на значителни научни разногласия. В продължение на векове е било обичайно цялата вина да се хвърля върху юдеите. Нови проникновения от исторически характер водят обаче някои учени в почти напълно противоположна посока. Много от тях твърдят, че юдеите, дори юдейските първосвещеници, са имали малко или нищо общо със смъртта на Исус. По мое мнение, както ще видите по-нататък, след като махалото се е завъртяло веднъж твърде далеч в посока на „юдеите“, вече е отишло твърде далеч в обратната посока: „само римляните“.

Трето, няма единствен, прост и ясен отговор на въпроса защо Исус е трябвало да умре. От историческа гледна точка трябва да разгледаме най-малко две гледни точки: римска и юдейска. Всъщност ще покажа, че е имало повече от една юдейска гледна точка за смъртта на Исус.

Нещо повече, историческото обяснение не изчерпва дискусията относно причината за смъртта на Исус. Нуждаем се също така от изчерпателен богословски поглед. Ще искаме да узнаем защо самият Исус е вярвал, че трябва да умре, като се има предвид Неговото разбиране за Бога. Освен това, ние трябва да се запознаем и с раннохристиянското виждане защо смъртта на Исус е била необходима за спасението на света. Следователно, в крайна сметка, отговорът на простия въпрос „Защо Исус е трябвало да умре?“ е всичко друго, но не и прост. Този отговор ще има множество пластове и нюанси.

Въпреки всичко това е задача, която си струва усилията – както в писането, така и в четенето. Особено, ако вярвате – както мен – че разпъването на Исус заема централно място в историята.

Някои основни факти относно смъртта на Исус

Предлагам да започнем с някои основни исторически факти, потвърдени от почти всички историци и библейски изследователи; дори от тези, които подхождат към въпроса със силно критично и скептично отношение. И така, фактите са:

• Исус е бил разпънат на кръст. Имало е много начини за умъртвяване на престъпник през I век, включително пребиване с камъни, обезглавяване, разкъсване от зверове и т.н. Но всички ранни източници свидетелстват, че Исус е разпънат на кръст. Сред тези източници са – освен книгите на Новия Завет – писанията на юдейския историк Йосиф Флавий (Юдейски древности 18.3.3, 95 г. сл. Хр.) и римския историк Тацит (Анали, 15.44, 109 г. сл. Хр.).
• Исус е бил разпънат при управлението на Пилат Понтийски и с неговото одобрение. Освен в Новия Завет, този основен факт е потвърден и от Йосиф Флавий, и от Тацит.
• Пилат поставя надпис върху кръста на Исус: „Този е Юдейският цар“. Този факт е отбелязан във всичките четири Евангелия на Новия завет, а също и в някои по-късни неканонични евангелия. Тази „титла“ ни помага да си обясним естеството на обвиненията срещу Исус.
• Исус е бил разпънат в Йерусалим по време на или преди юдейския празник Пасха. Отново всички Евангелия на Новия завет са съгласни с тези факти и имаме основание да вярваме, че те не грешат (макар че точният момент на смъртта на Исус спрямо Пасхата е трудно да се определи).

Предлагам да разгледаме въпроса „Защо Исус е трябвало да умре?“ от четири различни гледни точки:

1. Римска гледна точка: Защо Пилат Понтийски е смятал, че Исус трябва да умре?
2. Юдейска гледна точка: Защо някои юдейски водачи са смятали, че Исус трябва да умре?
3. Гледната точка на Исус: Защо самият Исус е смятал, че трябва да умре?
4. Раннохристиянска гледна точка: Защо ранните християни са смятали, че Исус е трябвало да умре?

Защо Исус е трябвало да умре? Римската гледна точка

Фактът, че Исус е бил разпънат на кръст, а не умъртвен с камъни, обесен или убит по някакъв друг начин, означава, че в крайна сметка римляните са били отговорни за смъртта Му. Разбира се, това е ясно от библейските Евангелия. Но дори да липсваха подобни първоизточници, простият факт, че един човек е бил разпнат в Йерусалим около 30 г. сл. Хр., означава, че по една или друга причина той е бил осъден от римските власти. През I век сл. Хр. юдеите не са разпъвали хора на кръст. Този ужасен начин на екзекуция е бил в пълномощията на римската власт.

Римската практика за разпъване на кръст

Въпреки че римляните не са измислили този метод за екзекуция, те са го усъвършенствали като един от най-ужасните начини за умъртвяване на престъпници. Разпъването на кръст е било запазено за най-долната категория римски затворници и най-вече за тези, които открито се противопоставяли на римската власт. Разбунтувайте се срещу римското владичество или нарушете мира в империята1 и може да се окажете на кръста. Казвам „може“, защото римските граждани били защитени от разпъване на кръст, освен ако не са войници, обвинени в измяна.

Защо разпъването на кръст е било толкова ужасно? На първо място, защото жертвата изпитвала една от най-силните болки, която човек може да изпита, като продължителността на страданието често била няколко дена. Но дори и отвъд личното страдание, разпнатият човек преживявал дълбок срам в един свят, който ценял безпределно честта. Противно на повечето изображения на смъртта на Исус, осъдените на разпъване били прикрепяни голи към кръста, пред погледите на тълпите.

Римляните целенасочено разпъвали на кръст хора на обществени места, например покрай основни пътни артерии. Целта е била да се увеличат позорът и страданието на осъдения на смърт, да не говорим за неговото семейство и съратници. Както отбелязва римският оратор Квинтилиан: „Всеки път, когато разпъваме на кръст виновния, избираме най-оживените пътища, където повече хора могат да го видят и да се изпълнят със страх. Защото наказанията са свързани не толкова с възмездието, колкото с назидателното им въздействие“ (Квинтилиан, Декламации 274). Не е изненадващо, че римляните са разпъвали на кръст юдеи, които въставали срещу имперското владичество.

Юдеи, разпънати на кръст от римляните

Но дори заплахата от разпъване на кръст не можела напълно да предотврати опитите за отхвърляне на римското владичество, особено сред юдеите. Скоро след смъртта на Ирод Велики през 4 г. пр.Хр., хиляди юдеи се опитват да изгонят римляните от Юдея. Рим изпраща армия, за да потуши бунта. Бунтовниците бягат навътре в страната, преследвани от римския пълководец Вар. Юдейският историк от I век Йосиф Флавий описва какво се е случило после:

Затова Вар изпратил част от армията си във вътрешността на страната, за да дири тези, които са били водачи на въстанието; и когато били открити, той наказал някои от тях, които били с най-голяма вина, а други освободил, като броят на тези, които разпънал на кръст, бил 2 000 души. (Юдейски древности 17.10.10)

Седем десетилетия по-късно, много хиляди юдеи въстават срещу римското владичество. За пореден път Рим изпраща многочислена военна сила в Юдея. Скоро юдеите в Ерусалим се озовават в капан, обкръжени напълно от римската армия. Осъзнавайки безизходното си положение, някои от тях се опитват да избягат, но без успех. Според Йосиф Флавий, когато те са заловени „първо бяха бити с камшик и измъчвани по всевъзможни начини преди да умрат, а след това бяха разпънати на кръст пред градската стена“ (История на Юдейската война, 5.11.1 ). Такава била участта на най-малко на 500 души дневно, съгласно Йосиф Флавий. Масовите изтезания на юдейските затворници били отвратителни, че дори римският император Тит изпитал съжаление към тях. Все пак той позволява жестокостите да продължат. Защо? „Основната причина той да не забрани тази жестокост беше надеждата, че юдеите могат да отстъпят пред тази гледка, от страх да не бъдат наказани после по същия жесток начин“ (История на Юдейската война, 5.11.1 ).

И така, в Римската империя разпъването на кръст е било предназначено за най-опасните престъпници, особено за подбудителите на бунт срещу държавата. Освен за наказание, разпъването служело за възпиране на престъпление и затова кръстовете били поставяни на обществени места, за да се боят хората от гнева на Рим.

Но дали такъв е бил случаят с Исус? Хвърлил ли е Той предизвикателство към римската власт, така че Пилат Понтийски, тогавашният римски управител на Юдея, да реши да Го осъди на разпятие?

Кой е Пилат Понтийски?

За да разберем римската гледна точка относно смъртта на Исус, трябва да знаем нещо за римлянина, който по закон е бил отговорен за разпъването Му на кръста: Пилат Понтийски. Традиционно християните са възприемали Пилат донякъде в положителна светлина – като човек, който наистина не е искал Исус да бъде разпънат, но е бил принуден от юдейските водачи и тълпата. Този образ на Пилат, който сякаш се очертава въз основа на новозаветните Евангелия, не съответства на това, което знаем за Пилат Понтийски от историческите източници, включително и от самите Евангелия.

Пилат Понтийски е бил управител на Юдея от 26 до 37 г. сл.Хр. Един надпис, открит сред руините на римския театър в Кесария, разкрива, че официалната римска титла на Пилат е била „префект“ (лат. praefectus). В тази си роля, той в крайна сметка е отговарял за всички дела в Юдея, включително съдебни и финансови. Пилат е управлявал от столицата на провинция Юдея, Кесария (Маритима): град на средиземноморския бряг, на около 120 км северозападно от Ерусалим. Той е пътувал до Ерусалим само при необходимост. Пилат е бил отговорен пред управителя на Сирия, посредством когото е бил подчинен на римския император.

Пилат не оставя забележимо присъствие в римската история от I век, което подсказва, че е бил сравнително незначителен управител. Нещо повече, да бъдеш прокуратор на Юдея не е било желана служба; известни били оплакванията на някои от предишните прокуратори. При това службата е била не само неблагодарна, но и изпълнена с потенциални усложнения.

Усложненията до голяма степен идвали от това, което римляните възприемали като особености и склонности на юдеите. Особеностите се състояли най-вече в чувствителността на юдеите по религиозните въпроси, която ги поставяла в противоречие с римските норми. Например, юдеите не следвали римския модел да приемат всякакви богове в своя пантеон. Точно обратното, юдеите били готови да умрат за своята вяра в единия и единствен Бог. Юдеите били склонни към всенародни вълнения и някои от тях доста редовно се опитвали да вдигат бунт срещу римското владичество. Когато някой е бил назначаван за префект на Юдея, можел да очаква неприятности.

Неспособността (или нежеланието) на Пилат да зачита чувствителността на юдеите личи от едно събитие, предадено от юдейския историк Йосиф Флавий (Юдейски древности 18.3.1). За разлика от предишните прокуратори, когато Пилат поема управлението, той донася статуи на императора в Ерусалим, за да им бъдат оказани почести. Това разгневява юдейското население и се приема като обида и нарушаване на техния Закон. Големи тълпи се стичат в Кесария, за да поискат от Пилат да махне статуите. Първоначално той отказва, а когато събралите стават настоятелни, той е готов да ги избие. Накрая, когато те показват решимостта си да умрат, но да не позволят нарушаване на Закона, Пилат отстъпва. Обаче в друг случай, когато засяга юдейската чувствителност, Пилат не показва милост и тези, които протестират, са подложени на клане от войниците по негова заповед (Юдейски древности, 18.3.2).

Новият завет всъщност потвърждава образа на Пилат като жесток прокуратор. В Лука 13:1 четем: „В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.“ Не знаем нищо повече за този случай. Но изглежда, че по някаква причина Пилат е погубил някои галилеяни, които са дошли в Ерусалимския храм, за да принесат жертва на Бога. И не само ги е погубил, но е и смесил тяхната кръв с кръвта на животните, принесени в жертва!

Юдейският философ от I век Филон Александрийски в едно писмо до императора – наред с други неща – изказва недоволство от грубостта на Пилат Понтийски. Филон изрично обвинява Пилат в: „подкупи, обиди, грабежи, издевателства, своеволия, нови и нови екзекуции без съдебен процес, както и една непрестанна и ужасна жестокост“ (Legatio ad Gaium, 301–302). Дори ако приемем, че Филон не е бил безпристрастен спрямо Пилат, този текст не говори добре за Пилат като управител. В края на краищата, той бил освободен от длъжност с решение на губернатора на Сирия Вителий, макар че не знаем точната причина.

Но какво да кажем за образа на Пилат като разсъдлив водач, който не е склонен да осъди Исус на смърт и който дори разговаря с Исус за същността на истината? По-късно ще се спра на това описание в подробности. Засега просто ще отбележа, че в евангелските разкази за процеса срещу Исус може да се открият потвърждения на отрицателния образ на Пилат.

В крайна сметка отговорността на Пилат е била да надзирава юдейските дела, като потушава откритите бунтове, охранява приходите от данъци, стичащи се към Рим и, като цяло, запазва крехкия мир в областта. И всичко това изглежда изложено на опасност, когато Исус влиза в Ерусалим за празника Пасха.

Пилат и опасността по време на Пасха

Пилат бил упълномощил Каиафа, одобрен от него за първосвещеник на юдейския Храм, да упражнява власт в Ерусалим от негово име. Всяка година от мандата си над Юдея Пилат пътувал до Ерусалим, по време на честването на юдейския празник Пасха. Не защото бил привързан към юдеите и техните ритуали, а за да опази редът в града по това време. Пилат не се е доверявал на Каиафа в изпълнението на такава важна задача в толкова опасно време.

Пасхата е била преди всичко празник, който напомнял на юдеите как Бог ги е избавил от чуждо господство. На празничната пасхална трапеза те не само благодарели на Бога за освобождението им в миналото, но и Го молели отново да го стори. Така по самата си същност Пасха можела да вдъхнови антиримски настроения или направо бунт.

Освен това, по време на празника населението на Ерусалим е набъбвало значително. Макар че е трудно да се определи с точност колко жители е имал Ерусалим в епохата на римското владичество, 35 000 не би било далеч от истината. По време на Пасхата този брой нараствал десет и повече пъти. Йосиф Флавий съобщава, че за празника града се събирали 2 до 3 милиона души (История на Юдейската война, 2.14.3, 6.9.3). Въпреки че повечето учени смятат неговите сведения за преувеличени, те все пак свидетелстват за големи множества поклонници, които се стичали в града за Пасха. По-консервативната оценка дава 300 000 – 400 000 души. Пилат е знаел, че тълпите от юдеи, събрани в малко пространство, вещаят неприятности.

Предвид същността на Пасхата и приливът на големи множества в Ерусалим, лесно можем да разберем защо Пилат е смятал за необходимо да бъде в града и защо е бил обезпокоен. Йосиф Флавий говори за един предишен прокуратор, който потискал юдеите, и отбелязва: „Юдейският народ се разбунтува срещу него на празника; защото на такива празници обикновено започвали размирици“ (История на Юдейската война, 1.4.3, курсивът е добавен).

Пилат не идва в Ерусалим неподготвен. За опазването на мира той води със себе си няколко хиляди римски войници от Сирия. Но дори при това положение – ако юдеите са били решили да се разбунтуват – шансовете не са били в полза на прокуратора, тъй като численото превъзходство спрямо неговата войска е било поне сто към едно.

С оглед на крехкия мир в Ерусалим, Пилат вероятно е бил твърде притеснен от първите известия за действията на Исус в Ерусалим. Популярният пророк от Назарет е посрещнат в града от тълпа Негови последователи, които го приветстват като триумфиращ цар. Сетне Исус предизвиква смут в юдейския Храм, като дори спира извършването на жертвоприношения в продължение на няколко часа. С каква цел Исус е дошъл в Ерусалим? Дали не разпалва бунт срещу Рим? Първоначалната стратегия на Пилат била да наблюдава и да чака. Може би, по някакво чудо, късметът му ще проработи и Пасхата ще приключи без инциденти. Тогава Исус ще се върне в Галилея, откъдето е дошъл, а Пилат ще се върне в Кесария, откъдето може да управлява Юдея на безопасно разстояние от взривоопасния Ерусалим.

Надеждите на Пилат за една Пасха без проблеми са разбити, когато рано сутринта в петък проблемът, поставен от Исус от Назарет, гръмва пред очите му.

Сблъсъкът на Пилат с Исус и юдейските водачи

Пилат Понтийски е събуден от група юдейски водачи, които водят Исус с настояването Галилеецът да бъде разпънат на кръст. Те обвиняват Исус, че „развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар“ (Лука 23:2). При последвалия разпит обвиняемият запазва необяснимо мълчание. Накрая управителят поставя ребром въпроса: „Ти ли си Юдейският Цар?“. Единственото, което отвръща Исус, е: „Ти право казваш“ (Лука 23:3). Когато Пилат посочва на юдейските водачи, че обвиненията им срещу Исус не са убедителни, те настояват: „Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук“ (Лука 23:5). Изглежда, че това не е новост за Пилат. Римският управител държи под око юдейски пророци, предизвестили идването на Божието царство.

Щом Исус е доведен при Пилат от юдейските водачи, то въпросът за Неговата съдба е поставен в ръцете на прокуратора. Разбира се, Пилат би могъл да следва препоръката на главните свещеници, включително и на първосвещеника Каиафа, който самият той е назначил. Но той със сигурност е бил наясно с популярността на Исус сред народа. Навярно е знаел още преди петъка, че юдейските водачи се опитват да премахнат Исус, но се боят да го направят поради голямата Му популярност. Осъждането на Исус на смърт може да подтикне хората към бунт (Марк 14:2); нещо, което нито юдейските официални лица, нито Пилат биха искали. Ако Пилат бъде възприет от народа като отговорен за смъртта на техния обичан пророк, това може да доведе до размирици или дори до бунт, а оттук – до собствения му провал като прокуратор.

Все пак Пилат със сигурност би предпочел някакси да отстрани Исус. Макар че Назарянинът не е бунтар в обичайния смисъл: няма оръжия, няма организирана армия, не е нападал римските власти, от гледна точка на Пилат Той все пак е сеел смут сред простолюдието. И дори ако не е препоръчвал изрично свалянето на римската власт, Той със сигурност кокетира с използването на съблазнителното понятие за царска власт.

Още два фактора допринасят за нежеланието на Пилат да изпълни смъртната присъда на Исус. Първо, общуването му с Исус го убеждава, че Галилеянинът не е обикновен бунтовник. Въз основа на евангелските разкази е трудно да възстановим точно какво е мислил Пилат за Него. Ако наистина е вярвал, че Исус е невинен и не представлява заплаха за Рим, той едва ли би Го разпнал. Но Пилат трябва да е виждал, че Исус е бил от съвсем различна класа спрямо други, които е осъждал на смърт. Християнското предание описва Пилат като търсещ истината човек, който искрено вярва в невинността на Исус. Но е безспорен факт, че в крайна сметка Пилат е отговорен за Неговата смърт. Много е трудно да си представим, че Пилат става обект на тормоз, както от страна на юдейските водачи, така и на тълпата, за да направи нещо, което наистина не е искал. Много от изказванията в Евангелията, които изглежда говорят за „благородния Пилат“, в действителност може да са били словесни хватки на прокуратора, чрез които да подтикне юдеите да поемат по-голяма отговорност за смъртта на Исус, така да оневиняват Пилат в очите на хората. А в други случаи, по мое мнение тонът на Пилат е бил ироничен или саркастичен. Когато пита Исус „Що е истина?“, той не започва философски диалог, а просто се подиграва с Исус, който току-що е говорил за „всеки, който е от истината“ (Йоан 18:37–38).

Вторият фактор, който допринася за нежеланието на Пилат да изпълни смъртната присъда на Исус, е препоръката на жена му да „не прави нищо на този Праведник“. Съпругата на Пилат твърди: „Много пострадах на сън поради Него“ (Матей 27:19). Пилат, като повечето езичници, вероятно е бил доста суеверен и кошмарът на неговата жена го е изплашил доста.

От гледна точка на Пилат, какъв би бил най-добрият изход от цялата бъркотия? По някакъв начин Исус да спре да създава неприятности, но без да подтиква хората към бунт. Ако мълчанието на Исус изисква Неговата смърт, така да бъде; само че нека някой друг да е виновен, а не и Пилат. Ако Исус може да бъде спрян по някакъв друг начин, например чрез бичуване, това също би бил приемлив вариант.

Решението на Пилат да разпне Исус на кръст

Пилат се опитва да прехвърли другиму горещия картоф. Той казва на юдейските водачи сами да съдят Исус, но те отвръщат, че не могат да изпълнят смъртната присъда (Йоан 18:31–32). Той им казва, изглежда със сарказъм, те да Го вземат и да Го разпънат (Йоан 19:6–7), макар да знае, че разпятието е било законно само ако се извърши от римските власти. В един момент от скалъпения „процес“, Пилат се опитва да прехвърли отговорността на Ирод Антипа, който – като тетрарх над Галилея – е имал законното право да прати Исус на смърт. Но Ирод не се хваща на тази уловка. Вместо това, той използва срещата с Исус като повод да Го подиграе (Лука 23:6–12).

Когато отговорността за съдбата на Исус пада обратно върху раменете на Пилат, той предпочита да поеме по пътя на най-малкото съпротивление: Исус е бичуван, което би трябвало да Го смълчи на първо време и, както се е надявал Пилат, да въздържи хората от буйства. Но мнозина от юдейските водачи, заедно с тълпа, се събират пред резиденцията на Пилат и го притискат да разпне Исус. Три съображения изглежда убеждават Пилат, че изпълнението на смъртната присъда е най-добрият начин на действие. Първо, нежеланието му да изпълни смъртната присъда на Исус поставя неговата лоялност към императора под съмнение (Йоан 19:20), което може да има крайно нежелателни последствия за Пилат. Второ, събраните в неговия двор юдеи, макар и малък процент от настоящото население на Ерусалим, са били достатъчно пламенни в желанието си Исус да умре и Пилат е сметнал, че може убедително да хвърли вината върху тях. Трето, нежеланието му да разпне Исус само по себе си започва да предизвиква вълнения – точно това, което Пилат се е опитвал да избегне чрез отмяна на смъртната присъда (Матей 27:24). Така основната му подбуда да остави Исус жив, т.е. поддържането на реда, вече не е била налице. Исус е трябвало да умре.

Като осъжда Исус на смърт, Пилат се проявява като непочтен, ако не и като безхарактерен човек. Отговорността за решението е негова, най-малко от правна гледна точка. И все пак, когато обявява съдбата на Исус, Пилат се опитва да избегне поемането на отговорност за действията си. Символично измивайки ръцете си пред тълпата, той заявява: „Аз съм невинен за кръвта на Този“ (Матей 27:24). Разбира се, това не е вярно. Без значение колко много други хора са го притискали да отнеме живота на Исус, в края на краищата Пилат и само Пилат е имал властта да вземе това съдбоносно решение.

Фактът, че Пилат разпъва Исус, категорично показва, че той вижда в Негово лице заплаха за римския ред. Макар че не е обикновен разбойник или бунтовник, Исус проповядва царство на Бога (а не на императора) и величан като Месия (царска титла). Освен това, макар че дава на Пилат твърде кратки отговори, Исус не отхвърля обвинението, че е твърдял, че е Цар на юдеите. И макар че Исус не е бил фанатичен зилот2, той все пак е Човек, опасен за Рим и, следователно, заслужаващ смърт.

Юридическото основание за разпъването на Исус е отбелязано от Пилат чрез надписа, прикрепен към кръста: „Царят на юдеите“. Формулировката и поставянето на този надпис ни казва много за основните подбуди на римския прокуратор за този акт. От една страна, Исус е разпнат, защото се е осмелил да претендира за царска власт. От друга страна, чрез посочването на разпнатия Исус като „Цар на юдеите“, Пилат се подиграва в едно иронично изречение с Исус, с юдейския народ и с техните царски стремежи. Това е в съответствие с неща, които знаем за Пилат от други източници – той е казал: „Ето, юдеи… Тук е вашият Цар, смлян от бой, безпомощна жертва на превъзхождащата ви римска власт“. Освен това разпнатият Исус трябва да послужи възпиращ пример. Чрез Него Пилат иска да каже на юдеите: „Следващия път, когато се каните да издигнете някой друг като ваш цар освен кесаря, не забравяйте разпъването на Исус, Царят на юдеите“.

Заключение: римската гледна точка

От римска гледна точка, Исус е трябвало да умре:

• Защото е нарушил римския ред
• Защото е говорил бунтарски за настъпващо царство, различно от това на императора
• Защото е позволявал Той самият да бъде наричан „Цар на юдеите“
• Защото Той е нарушавал обществения ред в неправилното време (Пасхата), на неправилното място (Ерусалим), в присъствието на неправилните хора (Пилат и контролираното от него храмово свещенство)
• Защото разпятието Му би могло да възпре останалите юдеи да последват Неговите стъпки

Следва продължение: Част II, Част III

• 1. Понятието Pax Romana („римски мир“) обобщавало стабилността на римската държавна система и престъплението срещу него се наказвало най-сурово.
• 2. Крайно националистическо движение в Юдея от I–II век, водещо подривни действия срещу римляните и призоваващо за пълното им унищожение. (Б.ред.)