Абат Сюжер и развитието на готическия стил в архитектурата

На 11 юни 1144 г. се извършва освещаване на обновената базилика на манастира в градчето Сен Дени, намиращо се недалеч на север от Париж. Успешният завършек на този проект е събитие, което се счита за особен момент в развитието на западноевропейската средновековна архитектура. Освещаването се извършва в присъствието на краля на Франция. Базиликата в Сен Дени1 е мястото, където по традиция са полагат тленните останки на френските крале. Основна заслуга за идеята на това строително дело и за надзора над неговото изпълнение е на абат Сюжер. 

Абат Сюжер (Suger, на латински Sugerius, ок. 1081 – 13 януари 1151 г.) е не само игумен на манастира в този период, но също така се ползва с особен авторитет като съветник и изповедник на крал Луи VІ и на неговия син Луи VІІ. Освен това е автор на няколко съчинения по църковни въпроси и на исторически хроники. Известен е и като колекционер на редки предмети с висока стойност.

Не случайно абат Сюжер се смята за един от вдъхновителите на готическата архитектура. Има сведения, че сам е подготвил проекта за обновяването на фасадата на манастирската базилика като реминисценция на римската Арка на победата, издигната през ІV век в чест на император Константин І, с три широки портала. Макар че неговите преки проектантски заслуги се оспорват от съвременни изследователи, от него са запазени няколко съчинения, в които се засягат проблемите на цялостното преустройство на абатството в Сен Дени, като Liber de Rebus in Administratione sua Gestis, Libellus Alter de Consecratione Ecclesiae Sancti Dionysii и Ordinatio.

През 1140 година абат Сюжер реконструира източния край от Каролингски стил. Избраните от него строители предприемат смело конструктивно и артистично решение, като заменят заоблените романски сводове със заострени арки, поддържани от колони с ребра, които продължават със своя профил в декоративно оребрени сводове. Планът на базиликата е допълнен с галерия към радиално разположени параклиси. Двата странични кораба на базиликата са укрепени с олекотени контрафорси, а средният кораб се издига над тях с високи витражи. Розетата (кръглият витраж) над Западния портал е най-ранният познат пример на такъв архитектурен елемент, който впоследствие ще стане характерен за множество църковни сгради. Готическите арки са конструктивно по-устойчиви и същевременно осигуряват повече въздух и светлина във вътрешното пространство с осезаемо внушение за литургично извисяване към небето. Те стават и векове наред ще останат най-характерният елемент на готическата архитектура. (Дори и по-късно, когато се вписват в сгради от по-ново време, включително и в някои протестантски църкви в България от ХІХ и началото на ХХ век). 

Петдесет години (без един ден) след освещаването на катедралата в Сен Дени, едно друго събитие става причина готическият стил да постигне едно от най-прекрасните си въплъщения в Европа. На 10 юни 1194 г. огнени пламъци поглъщат стария катедрален храм в град Шартр, на стотина километра югозападно от Париж. Най-голямата ценност, която жителите на града сметнали, че са загубили в пожара, била не толкова сградата, а една роба, съхранявана в олтара, на която се приписвала славата, че била на Дева Мария от деня на раждането на детето Исус. По чудо обаче, из дима и пепелището на пожара изникнал човек, който носел робата непокътната. Не ще и питане, дали това вече не било знак, че църквата трябва да бъде възстановена с още по-голямо величие и красота.

Скоро след започването на строежа става ясно, че средствата, с които разполага местното абатство, привършват. Налага се да се предприеме повсеместна дарителска дейност. Монаси и свещеници започват да обикалят страната с пламенни проповеди, с които обясняват на хората колко значимо е това дело – заради робата, която отново ще намери своето достойно място във възстановения храм. Широко се практикуват продажбите на индулгенции за прощаване на грехове (както ще стане по-късно и по повод строителството на катедралата Св. Петър в Рим). Проповедите носят очаквания резултат и много хора дават мило и драго, за да подкрепят строителството на нова църковна сграда. Става известно, че един младеж от Англия, минаващ от там, предал единствената ценност, която притежавал: златен пръстен, приготвен за годеницата си в родината; а самият той дал обет за безбрачие. 

Докато строителството на други катедрали се извършва за няколко века, то катедралата Нотр Дам в Шартр е построена, в основни линии, за 66 години и е осветена през 1260 година. Нейната южна островърха кула се издигнала сравнително скоро към небето, на височина от 106 м. Конструктивно и естетически, готическият стил на този храм отбелязва нови постижения. 

При тематичната организация на нейните витражи в централния кораб е приложена илюстративно учението за рекапитулацията на св. Ириней Лионски, съгласно което съществува симетрия на историческото време на Стария Завет спрямо времето на земния живот на Христа. Всеки елемент от падението на човека бива „рекапитулиран“, т.е. върнат към първоначалния проект на Бога за човека, към състоянието на праведност, въз основа на подражанието на живота, проповедта и послушанието на Спасителя Христос. Олтарът на катедралата олицетворява Въплъщението. Това е мястото, където – според католическата доктрина – елементите на Господнята трапеза се превръщат по мистичен път в тяло и кръв Христови. Витражите, разположени по двете надлъжни стени на наоса, имат сюжетно съответствие. Например, на сцената с продажбата на Йосиф от братята му съответства сцената от притчата за Добрия самарянин, който изкупва нападнатия от разбойници човек. Съответно срещу сцената с Мойсей и горящия бодлив храст е изобразена сцената на Благовещението.

• 1. Днес тя попада в северно предградие на Париж. (Б.р.)