Приносът на Палестрина към църковната музика

Има житейски ситуации, в които някой се заема с определено дело, просто за да докаже, че може да се справи. Такъв е бил изглежда и случаят с композиторът Джовани Палестрина.

В Христа Бог е станал човек и е отдал Своето тяло и кръв за нашето спасение. Това е най-страховитият и поразителен факт в човешката история. Разбира се, той е вдъхновявал и продължава да вдъхновява безбройни произведения на изобразителното и на музикалното изкуство. Но нима човек може да включва и изключва това вдъхновение в творчеството си? Най-великите меси, написани от Палестрина, са изпълнени с такова благоговение и красота, че е трудно да повярваме, че са били създадени с нарочна цел.

Първите стъпки на Джовани Пиерлуиджи Палестрина на музикалното поприще са участие в църковни хорове. Роден е в малкото градче Палестрина през 1525 или 1526 година. Като юноша се премества в Рим, където учи при няколко френски музиканти. После става органист в главната църква на родния си град. Композира меси, които публикува в сборник – това е първото подобно издание от италиански автор. Сборникът привлича вниманието на папа Юлий III, бивш епископ на Палестрина, който оценява способностите на автора. Така през 1551 година младият органист и композитор Палестрина бива назначен за диригент на Юлианската капела (Cappella Giulia): хора на базиликата „Св. Петър“ в Рим. Поради несъмнения си талант той е удостоен с честта да пее и композира в папския хор. Четири години по-късно той получава още по-висока привилегия: да бъде диригент на хора в известната църква „Св. Йоан от Латеран“: катедралната базилика на Вечния град, в която са се състояли пет църковни събора на Запад1. Престижното назначение му носи увереност, че ще получи широко признание в обществото.

Вероятно това са били отчасти причините, поради които Палестрина е помолен да докаже какво може. Той вече се е преместил в друга знакова църква в Рим, „Санта Мария Маджоре“, когато папа Павел IV назначава специална комисия, за да разследва различни злоупотреби при отслужване на месата в Католическата църква. По онова време в месите се промъкват популярни мелодии и дори рефрени от фриволни песни. Задачата на Палестрина е да покаже, че църковната музика може да бъде едновременно артистична и благочестива. За целта той композира три различни меси.

Ако днес копнеете за музика, в която отеква вечността, изпълнена с чистота и истинско посвещение, можете да се насладите на тези три меси. Най-известната от тях е творбата в чест на папа Марцел II (Missa Papae Marcelli). Тя сякаш предава озарението на композитора, съгледал образа на Исус при моментно отражение от тихото море при залез слънце. Тази меса задава стандарт, към който ще се стремят други композитори на църковна музика от епохата.

Името на Джовани Палестрина често се свързва с това на Филипо Нери. Изглежда, композиторът е бил сред последователите на този забележителен реформатор в рамките на Римокатолическата църква, наричан „втория апостол на Рим“. Пишейки музика за прочитите на Писанията от Нери, Палестрина създава музикалната форма на ораторията. Освен меси, композиторът създава множество химни, мадригали и мотети. Смятан е за един от най-видните полифонисти на своето време. От мотетите му голяма известност придобива „Стабат матер“ (Stabat mater), който се изпълнява често и днес, по целия свят.

По-късните години от живота на Палестрина са белязани от тежки изпитания. При няколко последователни чумни епидемии в Италия, той губи съпругата си, брат си и три от четирите си деца. Нарастват и финансовите му проблеми и той обмисля да стане свещеник. В крайна сметка обаче се оженва за богата вдовица и нейната семейна търговия с кожи му осигурява спокойно време, за да продължи да твори до сетния си дъх. Умира на 2 февруари 1594 година и е погребан на същия ден, според тогавашния обичай. На погребалната служба е изпълнен петчастният псалм за три хора „Избави ме, Господи“ (Libera me Domine).

Днешният човек обича музика, която е не само красива, но и оказва емоционално въздействие. Месите на Палестрина са основани на старинни църковни напеви и затова създават в нас повече усещане за ведро спокойствие, отколкото за пламенност във вярата. Ако търсите нещо „по-огнено“ от епохата на високия Ренесанс, трябва да се обърнете към произведенията на Уилям Бърд или Орландо ди Ласо. Един век по-късно, Йохан Себастиан Бах ще предизвика същинска революция в църковната музика, като постига синтез между чувството и формата. Все пак месите на Палестрина се нареждат сред образците на чудесна църковна музика, композирана преди Бах.

• 1. Вж. статията за IV Латерански събор в Зорница, 11/2015.