Призовани да бъдем будни и да будим

Живеем във време, в което глобалният свят примамливо ни предлага нови алтернативи, нови технологични постижения, нова идентичност. А ние, въоръжени само със сутрешното си кафе, задъхано се надпреварваме да догоним бъдещето, преди вечерните новини да са го превърнали в скучно минало. В тази надпревара живеем динамично, почти никога не спим, опитваме се да оцелеем сред бурите на непрестанно заливащата ни информация. С охота пришиваме към битието си нови традиции, които не разбираме, но затова пък са сигурна гаранция, че няма да си останем забравени там някъде, в прашното и никому ненужно минало. А също, че не сме сами, че сме като другите.

В замяна плащаме жестока цена. Съзнателно забравяме собствената си идентичност – отдавна сме престанали да я търсим, откриваме и отстояваме. Прекъснали сме живителната връзка с корените си; лишени сме от устоите на приемствеността. Някъде в спринтирането между „днес“ и „утре“ сме изгубили духовните си ценности. Освободени от тежестта им, по-гъвкави и леки, сме се устремили към финалната права на едно състезание без ясна цел, без вдъхновение, без кауза – лична и национална. Превърнали сме героите си в музейни експонати. За нас те отдавна са престанали да бъдат личности и примери, достойни за подражание. За тях се сещаме по национални празници или когато гордо трябва да докажем, че „и ний сме дали нещо на света“. Ежедневно прекрояваме собствената си история под натиска на конюнктурата – и тя на свой ред прикриваща истинското си лице зад гръмкото „нови научни теории“.

Преди да ме упрекнете в скептицизъм и тесногръдие или във фанатична враждебност към прогреса и новостите, бързам да призная, че очертаната картина е само груба скица на процесите, определящи облика на българското общество. Тя е лишена от детайли и не прави задълбочен анализ на всяко от изброените по-горе явления. Просто искам да очертая основните предизвикателства, пред които е изправен българинът през последното десетилетие, съвпадащо с краткия живот на нашето списание. А също да направя малка ретроспекция на трудните въпроси, които все по-рядко смущават нашето ежедневие – като народ и на по- дълбоко, личностно ниво. Тези въпроси не преставаме да задаваме на страниците на harta-bg.info, за да търсим заедно с вас, нашите читатели, техните не по-малко трудни отговори. Правим го, защото сме твърдо убедени, че само чрез преоткриване на християнското духовно наследство на България – разглеждано не като битова традиция, а като оживотворен от Божия Дух светоглед – можем да намерим своята изгубена в хаоса на времето личностна и народностна идентичност; да намерим ценностите, на които да стъпим, и идеалите, към които да се стремим. Тогава светът ще придобие истинските си измерения. В тях няма да сме незначителни, изгубени или самотни, колкото бързи и хаотични да са непрестанните промени около нас. Ще видим ценността си като личности; значимостта и силата на собственото си съществуване. Ще усетим величието на предизвикателството „да бъдем“. Ще провидим мисията си в огромните мащаби на вселена, съсредоточена в Личността на свят и незменен Бог, подарил ни привилегията да бъдем Негов образ и подобие.

Струва ни се, че времето, в което живеем, е уникално и различно от всички минали и бъдещи времена. То ражда въпроси, на които тъкмо ние имаме честта да отговорим.

Въпроси като:

• Кои сме ние и какъв е смисълът на собственото ни съществуване?

• Откъде идваме и накъде отиваме?

• Какво е основанието за нашата надежда за бъдещето?

• Какво е Добро и Справедливо; каква е цената, на която да ги отстояваме, и винаги ли сме готови да я платим?

• Как се ражда каузата на една личност и един народ и кое я вдъхновява и развива?

Същите въпроси, преди повече от 2 000 години, е задавал и Христос на Своя народ в бързо глобализиращия се свят на космополитната Римска империя. Различни са само мащабите на „тогава“ и „сега“ и привкусът на човешкото ни ежедневие. Тези въпроси остават неизменни в Посланията на апостолите. Те съпътстват живота на вярващи и атеисти. Макар и рядко, не престават да вълнуват самотните ни нощи, защото са въпроси към неизменната човешка същност. Те призовават, настояват и изискват – честни отговори, твърда и открита среща с Истината. Защото са съдбовни. Често се изкушаваме да ги избегнем; да дадем уклончиви, дипломатични отговори; да смекчим сблъсъка си с Истината. В дълбините на съществото си се страхуваме да се изправим пред нея, защото в присъствието ѝ сме голи и уязвими. Защото гордостта ни на човеци често ни възпира да признаем, че сме се провалили. Защото се страхуваме да се предадем. Защото се страхуваме от Истината. Защото срещата с нея ни боли. Но тази болка е родилна и си струва да бъде изживяна. Без нея е невъзможен катарзисът на духовното ни преобръщане; раждането на собствената ни идентичност чрез Личността на Бога, Който е началото и краят на всяко съществуване и осмисля всяко човешко битие.

Наша е отговорността да продължим да задаваме тези парещи въпроси и да преодолеем страха си да им дадем ясни и открити отговори. За да преминем през своя катарзис – като личности и като народ. За да продължим напред в бъдещето и да устоим правото си да бъдем.