Ранобудните

Протестите срещу правителството на Орешарски, изригнали през последното лято, затрудниха сериозно социолозите и въобще наблюдателите на обществените процеси у нас. Издигнаха се политически искания за оставка и нови избори, но протестиращите не застанаха зад конкретен политически субект. Скандирания като „Червени боклуци“ бяха ясно насочени срещу БСП и все пак в протеста участваха и участват немалко хора с леви убеждения. Най-неподдаващ се на научно описание е социалният профил на хората, изпълнили софийските улици. Опитаха се да ги вкарат в образователни или естетически критерии („умните“, „красивите“); потърсени бяха препратки към класически понятия в социологията („новата средна класа“), а апологетите на олигархичното статукво им лепнаха епитети, сочещи към предполагаемите им подстрекатели („платени протестъри“, „соросоиди“). Всички тези квалификации се оказаха негодни. Достатъчно е да се влееш в което и да е протестно шествие през изминалите месеци и да се огледаш. Поразително многообразие! Младежи със спортно или небрежно облекло, редом до хубавици с официални дрехи и токчета. Очукани от живота и от безкрайния български „преход към демокрация“ възрастни хора, крачещи с пъстрото множество – бодро и някак тъжно, в неизбежната самота на старостта. Понатежали бивши младежи, помнещи първите смутни години след края на комунистическия режим и вече станали родители, учители и/или ръководители. Деца от предучилищна до гимназиална възраст, в компанията на баби, родители, приятели или кучета. Познати от публичното пространство личности, редом с обикновени хора, за които никой не е чувал и вероятно няма и да чуе. С една дума, лицето на народа, макар и не Гео-Милевата „маса-народ“.

Една важна група обаче видимо липсваше в картината на протестиращите: студентите. Липсваше не в абсолютен смисъл – лично аз съм мяркал там доста свои студенти – а като порив и като призив. Студентите по-скоро следваха потока на случващото се, вместо да го пораждат. Но през последните дни настъпи съществена промяна. Не само с разрастващите се окупации на университетите. Просто студентите поеха естествената си роля в протестното движение. Станаха негов двигател и плам. Изрекоха на висок глас това, което още от самото начало стоеше зад вика „Оставка“: „Повече не може да се живее така и ние няма да живеем повече така!“ Включиха се с онази характерна за младостта малко наивна непримиримост, която отказва да прави тънки сметки в името на възможни ползи или вреди. Така объркаха всички влъхви, вещаещи заглъхването на протестите с лицемерна загриженост „за доброто на страната“. И най-после подсказаха на обществото онова име, което успешно обединява всички протестиращи: „ранобудните“. Онези, които стават рано и не бързат отново да заспят. Затова изпреварват събитията, вместо да бъдат изненадани и да останат безпомощни пред тях.

Така всички Будни посрещнаха заедно вчерашния Ден на будителите, 1 ноември. На подобаващото място: пред централния вход на най-старото висше училище в България. Без задължителните официозни речи на ректорското и академичното ръководство на СУ „Св. Климент Охридски“, позорно отказало да подкрепи студентския протест и осъдило го като ненавременен и неподходящ. Без гости от правителството или парламента, окопали се зад редици от метални заграждения, джипове и полицаи и скъсали всякаква връзка с непотребния им интелектуален елит на нацията. Но студентите бяха почетени от своите събратя по дух, които не се умориха да протестират, но пък отдавна жадуваха да получат своя вдъхновяващ и представителен образ. Получиха го. Какъв по-подходящ образ на Будните от едни млади хора, вълнуващи се от бъдещето на България, избрали да получат висше образование тук и тук да осъществят мечтите си, въпреки безрадостното и безперспективно настояще? Като израз на върховно уважение към тях, преподавателите им отстъпиха централното място на стълбите на Алма Матер. (Вж. снимките долу.) Извърши се ритуална смяна на караула: поколението на бурните митинги от 90-те години, свалило от власт две провалени комунистически правителства, покани младите си възпитаници и наследници да поемат щафетата в борбата за нормалност в нашата измъчена страна.

Няма съмнение, че тази борба ще бъде тежка и много продължителна. Но не защото срасналата се с властта мафия е твърде силна и нагло се подсмихва, овладяла всички власти, медиите и икономиката. По-скоро защото общността на Будните в България е още твърде малка. Голямото усилие, което предстои, е тя да събуди други хора, да се разрастне и да добие увереност в своята сила и свята кауза. Всъщност, последното вече се случва и студентите много спомагат за това. Затова не изпадайте в униние пред лицето на безсрамието на правителството, а благодарете на Будните! Денят тепърва започва.