Силата да простиш

Две събития в разстояние само на три дена през миналата седмица преминаха къде по-незабележимо, къде на върха на медийното кресчендо поради напрегнатото до болка обществено съзнание в България. На 17 юни 2015г. 9 невинни човека са били застреляни от въоръжен нападател в малко градче в САЩ, а на 20 юни 4 въоръжени нападатели пребиха баща и двамата му сина в София, докато пътували в автобуса на път за дома.

Първото нещастие засяга чувствителната струна на расовата омраза в Америка, а вторият случай, проява на рафинирано зло, бе широко отразен в медиите ни на фона на цяла седмица открито възмущение от известна част хора от циганското малцинство, които безнаказано вилнеят, опропастяват човешки съдби и имущество с кражби и насилие. Тук обаче насилието е точно на обратно: зад бездушното определение „трима роми пребити“ се крие 50 годишен порядъчен човек с достойна професия и добро семейство, синовете му възпитани и също с почтена работа. Семейството е нападнато от неуважаващи закона младежи българи, живеещи с чувството, че подобна постъпка може просто да им се размине.

Има няколко общи неща между двете събития:

• и в двата случая основният мотив на нападетелите е безпричинна омраза към хора от друга етническа група
• случват се във взривоопасна ситуация на непоносимост, отхвърляне и обществено напрежение
• жертвите са не членове на циганска или негърска банда, а напълно случайни, невинни хора

Има още нещо общо: жертвите и в двата случая са вярващи християни. В родните репортажи това бе загатнато, но фокусът в новините бе изцяло на друго място. Всъщност 9-те загинали в САЩ са били на събиране в местната църква, за да изучават заедно Божието слово. Убиецът също е дошъл за началото на изучаването, стоял е хладнокръвно, слушайки думите на Евангелието, и след известно време просто е извадил пистолет и е започнал да убива. Един от загиналите хора е пастир на църквата, както и публична личност – сенатор от щата Каролина.

В София пък бащата-ром и двамата му сина са се връщали от богослужение, като в един от репортажите се споменава, че пострадалият Вълчо Благоев, с добро име пред всички свои колеги, е и с духовен сан, пастир. Мой приятел, който го познава лично, работил е с него, потвърди, че Вълчо и цялото му семейство са добри и работливи хора. Несъмнено престъпления се случват всекидневно, но в подобни абсурдни изблици на непровокирано, преднамерено зло в чист вид човек се пита дали освен окаяните полуумни нападатели не съзираме и пръста на падналия княз на този свят, управляващ мнозина хора-марионетки, оплетени и заробени от лъжите му. Уви, не са малко сред нас тези, които чуват гласа на своя господар и са готови безразсъдно да погубят себе си и живота на други хора.

Най-красивата прилика в двете драми обаче – ако може да има нещо красиво при подобно страдание – е как жертвите и семействата им отвръщат на причиненото им зло. Естествената човешка реакция е да търсим възмездие, дори отмъщение за насилника, отнел ни баща, брат или приятел. Семействата на жертвите в Чарлстън обаче изненадващо говорят за нещо много по-важно: за незаслужена милост и за прошка. Децата на една от жертвите споделят пред BBC: „Ние успяхме да му простим (на убиеца на майка им, б.а.) за всичко, което ни причини. От страна на нашето семейство отношението е на любов към този човек“.

Предишният пастир на църквата в Чарлстън споделя: „ние сме хора на вярата, а хората на вярата знаят, че раните ще се изцелят. Бог ни подкрепя в процеса на изцелението. Страданието не ни отдалечава от Него, а ни приближава до Господ. Затова съм и тук, сега в църквата“.

Също и роднина на още една от жертвите казва: „Прощавам му и семейството ми му прощава. Дори повече, много бихме искали случилото се да му помогне (на убиеца, б. моя) да намери пътя към покаянието и да повери живота си на Този, Който в крайна сметка е най-важният: Христос“.

След нападението над Вълчо Благоев също виждаме не разюздана жажда за мъст с извадени брадви и ножове, когато семейството на нападнатите е разбрало, че лежат в несвяст, окървъвени на улицата. Вместо това те се събират да протестират срещу насилието мирно, за разлика от дивия и невъздържан манталитет на други сънародници, и цигани, и българи.

Тези християни сa успели да живеят на практика думите на Божия Син: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви мразят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата“1. А силата за това да простиш, да покажеш милост към врага си, да благословиш този, който те преследва, е нещо отличително, бих казал дори уникално християнско. Тази сила има един източник – Христовата любов към нас хората – и е удивлявала през всичките векове, а и днес, когато Христовите последователи я изявяват в живота си. Удивлява, защото може да изцелява, да изправя кривото, да възстановява, да изгражда. Прошката трансформира разбити животи – на някой човек, на общности, на цели народи. Но само, ако ѝ позволим да работи и да променя нас самите. Ако допуснем Божията прошка и спасителната Му благодат да изцели първо нас самите, да очисти душевните недъзи от характера и егото ни. Да доверим живота си на Този, Който ни е подал приятелска ръка още докато сме Негови врагове.

Как ли би изглеждал светът, ако повече хора можеха да простят за нанесената им болка по начина, както християните в Чарлстън и в София, кв. „Дружба“ успяват? Вие самите изпитвали ли сте силата на прошката и във вашия живот?

Още размисли по темата можете да намерите тук: http://www.christianity.com/11737675/ (на английски)

• 1. Евангелие от Матей 5:44,45