Тайнствената фигура на Ян Непомук

Ян Непомук е един от националните герои на Чехия. Всеки посетител на Прага, който преминава по прословутия Карлов мост, се спира пред неговата барокова статуя, издигната още през 1683 година. Главата на светеца е обвита със звезден ореол. За сметка на това, реалната му историческа личност продължава да бъде обвита с облак от неясноти. Изследователите все още се затрудняват в опитите си да отделят фактите от легендите.

Сигурно е, че Ян Непомук е роден около 1345 година. Той е следвал църковно право в университетите в Прага и Падуа. През 1393 година става викарий-генерал (административен пълномощник на местния епископ) в архидиоцеза на Прага, кралство Бохемия. В това свое качество той трябвало да привежда в изпълнение нарежданията на своя началник, архиепископ Ян от Йенщайн. Последният влязъл в конфликт с краля. Лоялността на новоназначения викарий спрямо неговия епископ му струвала живота. Скоро след смъртта му, хората започват да го почитат като светец, а по-късно – дори като закрилник на Чехия. Впоследствие обаче неговата биография е била доукрасена с доста измислици.

Крал Венцеслав (Вацлав) IV бил порочен и жесток човек. Той се опитал да издигне като абат на богатото абатство Кладруби свой фаворит, на чиято помощ разчитал в борбите си с благородническото съсловие. Непомук, като викарий на архиепископа, се противопоставил и предложил друг човек. Кралят изпада в ярост и заповядва да удавят Ян във Вълтава. Това се случва на 20 март 1393 година.

Според някои исторически свидетелства, първоначалната кралска заповед била Ян Непомук и деканът на училището към катедралата да бъдат подложени на изтезания. Разбеснелият се монарх лично се включил в мъченията, като приближавал горяща факла до тялото на Ян. Когато гневът му поутихнал, Венцеслав решил да освободи своите жертви, но при условие, че няма да кажат никому нищо за преживените ужаси. Ала викарият вече нямало как да бъде освободен – той умирал. Като видял това, кралят се постарал да заличи следите от бруталното злодеяние. Той се разпоредил да вържат устата на Ян Непомук с кърпа, за да не вика. После сгънали тялото на мъченика, привързали ходилата към главата му, пренесли го скришом през града в чувал и го хвърлили в река Вълтава.

Съгласно легендата, опитът на Венцеслав да прикрие престъплението си се провалил. На следващия ден тялото на Ян Непомук било изхвърлено на брега. Местните жители веднага го разпознали. Ян бил тържествено погребан в катедралата „Св. Вит“. Чехите започнали да го почитат като мъченик и светия и да се покланят на мощите му – по същия начин, както днес ирландците почитат св. Патрик. След векове сложили метална възпоменателна плоча на моста, от който според преданието Ян бил хвърлен в реката. По-късни автори прибавят още подробности към житието му. Един от тях твърди, че Ян Непомук всъщност е бил изповедник на кралицата. Ревнивият крал подозирал съпругата си в изневяра и поискал от свещеника да му издаде всичко, което знае. Но Ян Непомук запазил тайнството на изповедта и тъкмо поради тази причина бил убит.

През втората половина на XVII век, когато Контрареформацията в Чехия набира сила, легендите около фигурата на Ян Непомук се разрастват с помощта на един йезуит, написал негова биография. По това време е издигнат и паметникът на светеца на Карловия мост. През 1729 година папа Бенедикт XIII канонизира св. Ян Непомук, въпреки противоречивите сведения за него. Все пак в папския документ се прави разлика между двама души, носещи името Ян Непомук: викария на архиепископа и изповедника на кралицата. За светия бива обявен този, който е загинал мъченически заради отказа да наруши тайнството „изповед“. За ден на почитане на паметта му е определен 16 май. Почитанието към него се разпространява и в други традиционно католически страни като Словакия, Австрия, Италия, Полша и Литва.