Микеланджело представя незавършените си стенописи в Сикстинската капела

Всички в Рим тръпнели в очакване. В продължение на много месеци знаменитият скулптор Микеланджело Буонароти изографисвал тавана на Сикстинската капела, скрит за очите на публиката. Той бил получил от папата свобода при избора на теми, при все че първоначалната поръчка била да нарисува дванадесетте апостоли. Любопитството на малки и големи се разпалило. Какво е сътворил прочутият тосканец1? За неговите статуи говорела цяла Италия. Майсторството му като скулптор било несъмнено, ала дали е успял да се справи успешно със стенописите?

Папа Юлий II (1443 – 1513) бил известен със своето нетърпение и властен характер. Той настоява силно Микеланджело да вдигне покривалото на тавана на капелата, макар че стенописите били още далеч от завършване. Изкачен на високо скеле, от което не слизал с дни, с лице на сантиметри от повърхността на тавана и с капки боя върху клепачите си, художникът бил успял да изпише само централния свод.

В крайна сметка папата наложил волята си. Скелето, издигнато с толкова много усилия, било разглобено и на 1 ноември 1509 година множество хора нахлули в капелата, за да видят какво е изработил великият ренесансов творец.

Присъстващите художници зинали от удивление. Микеланджело, който по-рано бил осъществил същинска революция в скулптурата, сега очевидно правел същото и в живописта. Изобразените от него девет истории от библейската книга Битие секвали дъха на съвременниците. Неговите фигури били изобразени в перспектива и били разположени по свода със забележителен вътрешен ритъм и изразителност. Композицията, заемаща обща площ над 500 квадратни метра, разказвала за Сътворението и Грехопадението, за Ной и семейството му; разгръщала страници от свещената история. (Години по-късно, между 1534 и 1541 година, гениалният художник ще добави и мащабна картина на Страшния съд на стената зад олтара.) Колегите на Микеланджело на художественото поприще – както симпатизанти, така и съперници – веднага започнали да подражават на неговите подходи и техники.

Микеланджело е наситил много от произведенията си с християнски чувства и размисли. Той бил почитател на флорентинския проповедник Савонарола, смятан за предшественик на реформаторите. Много от запазените му сонети издават дълбоко и истинско желание да познава Бога:

Без теб ли съм, гадина по-презряна
от мен върху пръстта не съществува.
Душата Твоя помисъл жадува
и моли прошка – слаба, изтерзана.

Същевременно Микеланджело смирено е съзнавал своето недостойнство и греховност:

На думи любя Те, но обич, Боже,
не стига до сърцето ми; обзето
от гордост зла и чуждо на небето,
за милостта то не разтваря ложе2.

Но въпреки недостатъците на характера му, животът и изкуството на Микеланджело (1475 – 1564) свидетелстват за неговото посвещение да изявява Божията слава. Един от съвременниците му пише: „Макар че Буонароти живя на тази земя 90 години, през цялото това време не се намери никой, който справедливо да го опетни или да му вмени каквато и да е грозота на поведението.“

Разбирателството с папа Юлий II обаче му струвало сериозни усилия. Веднъж той дори прибягва до заплахата да напусне Рим и да остави стенописите в Сикстинската капела недовършени. Тогава вбесеният папа заявява, че би го хвърлил от скелето долу. Микеланджело не му остава длъжен и в отговор отказва да изпълни желанието на папата да добави златно листо към една композиция и изобщо да я подобри.

• 1. Микеланджело бил родом от Тоскана.
• 2. Поетичните цитати са от превода на Драгомир Петров: Микеланджело Буонароти, „Лирика“, изд. Народна култура 1970.