Интервю с апостол Павел
Истина ли е Възкресението?
От написването на посланията Ви към Коринтяните са изминали почти 2 000 години. Затова днес, за много от нас е твърде трудно да разберем напълно аргументите Ви за „възкресението от мъртвите“, които излагате в 15-та глава на първото от тях (I Коринтяни, 15 глава).
Това изобщо не ме изненадва. Подобна беше и реакцията в коринтската енория още по времето на написването на двете послания. Що се отнася за мен самия – евреин, утвърден представител на фарисеите1 и призован към служение при Дамаск2, колкото надеждата за възкресението на мъртвите беше близка и лежеше в основата на религиозните ми възгледи, толкова по-несъвместима беше тя с елинистичния дух на гръцки градове като Коринт и Атина. Дори някои от еврейските ми събратя – садукеи3 не споделяха тази надежда, тъй като не намираха ясни доказателства за нея в Тората (Петокнижието на Моисей), а само в Пророците и Писанията.
За да заобиколим, и тогава и сега, тази твърде оспорвана надежда за „телесно Възкресение“, днес с охота се опитваме да я обясним с това, че починалите продължават да живеят в „божественото съзнание“ и тъкмо затова не са напълно мъртви.
По този начин Вие описвате решаващата предпоставка ЗА, но не и истинността НА Възкресението! Ако Бог не мислеше за „всеки, който е извървял земния си път“, тогава със сигурност всички ние щяхме да сме мъртви завинаги! Ако обаче Той, Творецът на живота, „си спомни“ за своите починали творения, ако в Своята любов към тях „мисли за тях“, Той ги сътворява отново и ги пробужда за вечен живот. И всичко това, защото иска всички те завинаги да живеят във вечно общение с Него.
Не би ли могла тази форма на живот след смъртта да бъде обяснена с някаква непреходна съставна част, вградена в човешкото естество; например, „с безсмъртната душа“ или с „божествена искра“, които завинаги остават живи? След смъртта тази божествена искра може би се връща към големия божествен огън, към вечната светлина? Тогава вечният живот би могъл да бъде обяснен с продължаващото съществуване на духа, на енергията или дори на материята.
Нима и днес подобни представи все още съществуват? От една страна, те приписват на човека твърде много заслуги, а от друга – обещават твърде малко. Не. Ние сме творения и както е описано в историята на първия човек Адам, смъртта ни е окончателна и безвъзвратна. Човешката ни природа е качествено различна от божествената, поради което в нея няма нищо непреходно и абсолютно. Тайната на Възкресението се корени в Божията вярност и в обещанието Му, че няма да остави онези, които вярват в Него, на произвола на преходността и забравата. В заключение: „божественото“ и „непреходността“ не се коренят в самите нас, а в Бога.
Защо животът след смъртта, чрез безсмъртието на душата или духа, е толкова малко обещаващ?
Защото несъмнено става дума за „телесно“, а това ще рече за – личностно, всеобхватно и истинско Възкресение. Както Христос не продължава съществуването Си чрез духа или енергията Си, а [„умря за греховете ни според Писанията, беше погребан и възкресен на третия ден според Писанията“ – бел. превод4] за нов, вечен и чудесен живот от Бога, Неговия Отец, така и всички онези, които вярват в Него, ще продължат да живеят заедно с Него. Дори в човешките представи има съществена разлика между „съществуване в спомените“ и „съществуване в живата, реална действителност“.
На нас обаче ни е трудно да повярваме, че „плът и кръв“ могат да устоят на смъртта. Как трябва да си представяме възкресението на тленното тяло?
Сега вече се аргументирате като скептиците от Коринт! Нима аз или който и да било друг апостол някога сме проповядвали, че човек ще продължи да съществува в своето старо тяло или че „старата плът“ в цялата си преходност, несъвършенство или болка ще бъде сътворена отново? Всички ние говорим за възкресението и преобразяването ОТ, а не В старото тяло! Първото ни сътворяване, а заедно с него и първото ни тяло са и си остават такива – преходни! При възкресението от мъртвите ударението пада преди всичко върху Божието ново творение, което Той вече е извършил чрез Възкресението на Единородния Си Син, Исус Христос. Въпреки това Бог не създава коренно различни творения – макар теоретично това също да е напълно постижимо за Него, а сътворява Своите създания – смъртни и дълбоко обичани от Него, напълно нови и различни.
Защо тогава говорите за „телесно“ Възкресение? Не биха ли били доводите Ви много по-приемливи и небудещи недоразумения, ако са подчинени на схващането за безсмъртието на „духа“ или „душата“?
Наистина, в първото си послание до коринтяните говоря за „духовното“ тяло като противовес на тленното. Но с понятието „духовен“ обозначавам не някаква безсмъртна съставна част от човека, а произхода ОТ и действието ЧРЕЗ Божия Дух. Непреходното, божествено тяло се корени изцяло в Духа и силата на Бога. То вече не е като първото ни земно тяло, подвластно на преходността и тленността, а е плод на величието и божествения живот на възкръсналия Христос.
За нас, християните-евреи, които добре познаваме Писанието, „телесността“ сама по себе си не е символ на нещо лошо или малоценно. Приемаме, че като хора сме сътворени със своите тела и те са неизменна част от цялото ни естество. Ние не просто имаме тела, но и СМЕ „телесни“, а това ще рече, че без тях изобщо не бихме могли да съществуваме! Тази идея стои в основата на цялостното разбиране за човека и от нея не мога и не искам да се откажа! В противен случай цял решаващ аспект от Евангелието би останал завинаги напълно неразбираем за нас.
Вечният живот и вярата не са просто отражение на човешкия копнеж към безсмъртие, постигнато независимо как! В същината на нашата надежда много по-централно място заема оставащата и след смъртта принадлежност към Бога и вечното ни, лично общение с нашия Господ Исус Христос. Само ако сме „новородени“, можем да обичаме Бога и да Го опознаваме, да Го виждаме и почитаме. Единствено така имаме пълноценно общуване с Него и бихме могли да живеем щастливо в обкръжението на всички останали, които Го обичат.
Когато Христос ни извика по име, а ние откликнем на Неговия неповторим призив, имаме твърдата увереност, че Бог копнее за САМИТЕ НАС, а не за нещо, вложено вътре в нас! Чрез Възкресението на Христос Бог Отец ни прави изцяло нови, но Той възкресява НАС. Така както извика за нов и вечен живот – тук на земята, не друга личност, а Своя Единороден Син Исус Христос, преди това разпнат и погребан за нашите грехове.
- 1. Фарисеите са били многобройна еврейска секта. Името „фарисей“, идва от еврейското „фараш“ (деля), като че ли те са се различавали от другите евреи по дълбоката си мъдрост и святост. Макар и да са почитали написаните старозаветни книги, като източници на еврейската религия, те са отдавали голяма и равна важност на преданията, които са отнасяли главно до външните обреди, като: миене, постене, молитва, раздаване на милостиня, отбягване всяко сношение с езичници и митари, и др. – Мат. 6:5, 9:11, 23:5; Марк 7:3–4; Лука 18:12. Те били строги тълкуватели на буквата на Мойсеевия закон, но често нарушители на духа му, чрез тези предания и философските си тълкувания – Мат. 5:31,43, 12:2, 19:3 23:23. С мнимата си святост, и лицемерната си показност на всяко външно благочестие, те си спечелвали благоволение и влияние сред простолюдието, особено на жените. Те изповядвали безсмъртието на душата и бъдещето възкресение на тялото. Много пъти Христос съди фарисеите за гордостта и сребролюбието им, за тщеславието им в молитва, милостиня, даване на десятъци, и постене – Мат. 6:2,5; Лука 18:9, за лицемерието им в покриване беззаконното си поведение под булото на религията – Мат. 23гл.; Лука 16:14; Йоан 7:48,49, 8:9.
- 2. Около 31–36 година във възгледите на Павел настъпва рязък обрат и той приема християнството. Новозаветната книга „Деяния апостолите“ обяснява това покръстване с чудо, станало по време на пътуване на Павел към Дамаск. Там му се явил възкръсналият Исус Христос, който му казал „Савле, Савле, защо ме гониш? …Аз съм Исус, Когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен“, след което Павел загубил зрението си. По искане на Христос той отива в Дамаск, където човек, пратен от Бога на име Ананий възстановява зрението му и го кръщава като християнин – Деян. 9:1–31; 22:1–22; 26:9–24.
- 3. Садукеите са били политическа партия, обществено движение и религиозно учение всред евреите, придобило популярност сред елитарни социални слоеве в юдейското общество преди и в началото на новата ера. По времето на Христос, садукеите са били еврейска секта. По възгледите си те не са се съгласували с фарисеите, но са се съединявали с тях, когато са се противили на Исус, и са го преследвали, за да го убият – Мат. 16:1–12. „Садукей“ може да е производно от една еврейска дума, която значи „справедлив“, но талмудистите поддържат, че то води началото си от някой си Садок, (или Садук), който се счита за основател на тази секта, и който е живял три столетия преди Христа. Садукеите са пренебрегвали преданията и неписаните закони, които фарисеите ценяли много високо, и открито обявявали, че считат само Св. Писание като единствен източник и единствено правило на еврейската вяра. Те отхвърляли демонологията на фарисеите; отричали съществуванието на ангели и духове; не изповядвали безсмъртието на душата, и следователно не приемали, че има бъдещ живот, бъдещи награди и наказания. Отричали и възможността за възкресение от мъртвите – Мат. 22:23; Лука 20:27. При това, когато фарисеите вярвали, че всички събития и работи се управляват от Провидението, Садукеите приемали, че всички те зависят от волята и действието на човека. Движението на садукеите замира с превземането на Йерусалим и опожаряването на храма от император Тит през 70 година.
- 4. I Коринтяни 15:3,4
Нов коментар