Библия

Биб­ли­я­та (или Све­ще­но­то Пи­са­ние) е сбор­ник от пис­ме­ни до­ку­мен­ти (биб­лей­ски кни­ги), за ко­и­то се вяр­ва, че раз­кри­ват по ис­ти­нен и прав­див на­чин ха­рак­те­ра на Бо­га и същ­ност­та на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Mу с чо­ве­че­ст­во­то. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то те­зи кни­ги са цен­т­рал­ни как­то за юда­из­ма (ед­на част от тях), та­ка и за хри­с­ти­ян­ст­во­то, е спо­де­ле­на­та меж­ду юдеи и хри­с­ти­я­ни вя­ра, че Бог е го­во­рил в чо­веш­ка­та ис­то­рия и че Tой е дви­же­ща­та стра­на във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Си с хо­ра­та. Све­ще­но­то Пи­са­ние, в та­къв слу­чай, се явя­ва но­си­тел на бо­же­ст­ве­но­то по­сла­ние към чо­ве­ка и на на­чи­на, по кой­то Бог се раз­кри­ва и пра­ви се­бе си по­зна­ва­ем за хо­ра­та (Бо­же­ст­ве­но от­кро­ве­ние).

Тема на Библията

Основна тема на Библията е Божият план и изкупително дело за спасение на човеците. От първата книга на Библията (Битие) става ясно, че човек е създаден от Бога за да се радва на близко общуване със своя Създател, но тази връзка е прекъсната от акт на непокорство и бунт (първородният грях) от страна на човешките прародители спрямо Бога, поради който възприятието им за Бога, тяхното и на всички техни наследници, бива изопачено и връзката им с него става невъзможна. Отделен от източника на живота, за който е създаден, човек се отчуждава от Бога, познанието му за Него закърнява и става подвластен на природата, както на своята собствена, така и на природата на сътворения от Бога свят. На Библията, в нейната цялост, би могло да се гледа като на разказ за това как Бог осъществява Своя замисъл за възстановяването на едни разрушени взаимоотношения. Тази тема обединява разнообразните като дата на написване, авторство, място на написване, жанр, стил, цел и т. н. библейски книги.

Библейски канон

Списъкът от всички книги, които са разпознати като носители на авторитет от Бога се нарича библейски канон. В този смисъл, понятието каноничен, отнесено към някой древен текст означава просто дали той е включен в състава на Библията. (Виж статията Библейски канон.)

Структура и състав на Библията

Съдържанието на Библията е различно за юдеи и християни. Свещените книгите за юдейската религия са признати за канонични и от християните. В допълнение, християнската църква признава за канонични още 27 книги, писани след Христос и известни като Нов Завет (за разлика от книгите на Стария Завет, писани преди Христос.)

Книгите от старозаветния канон се делят на три основни групи: Закон, Пророци и Писания.

• Законът включва петте Мойсееви книги (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие). Състои се от историята на еврейския народ до влизането му в Oбещаната земя и от подробни инструкции, предадени на Моисей от Бога на планината Синай, свързани със завета, който Бог сключва с еврейския народ.

• Книгите на Пророците разказват историята на еврейската монархия и разделянето й на две царства до завоюването им от Асирия и Вавилон и разрушаването на храма в Йерусалим.

• Писанията включват книги в разнообразни жанрове като поезия (Псалми, Притчи, Йов) исторически книги (Рут, 1 и 2 Летописи, Ездра, Неемия, Естир), пророческа литература (Плачът на Еремия, Даниил) и др. (Песен на песните, Еклисиаст).

Книгите от новозаветния канон също се делят на три групи: Евангелие, Апостол и Откровение.

• Евангелието предава Благата вест за живота и спасителното дело на Исус Христос. Състои от 4 повествования, писани от Марк, Матей, Лука и Йоан, чиято тема е раждането, мъченическата смърт и възкресението на Исус Христос, както и негови поучения, произнесени публично или пред най-близките му ученици.

• Апостолът включва продължението на Евангелието според Лука, Деяния на апостолите, както и писма, писани от новозаветни апостоли адресирани до местни християнски общности или общо до по-широки групи от такива общности. Те съдържат информация за живота на ранната Църква (1 век след Христос) и за разпространението на Благата вест за Христос (Евангелието) предимно в гръко-римския свят.

• Последната книга от Библията, Откровение на Йоана (на гръцки, Апокалипсис), е в отделна група. Нейна тема е триумфът на спасителното дело на Христос, който предстои окончателно да се изпълни в бъдеще време и е даден като мистично видение от възкръсналия Христос на най-близкия му сподвижник, апостол Йоан.

Език на Библията

Оригиналните езици на книгите от Стария завет са староеврейски и арамейски. Оригиналният език на новозаветните книги е старогръцки.

Авторство на Библията

Авторството на различните библейски книги принадлежи на повече от 40 човека, живели в интервал над 1600 години (от 15 в. пр. Хр. до 1 в. сл. Хр.). Точното авторство на много от книгите (особено старозаветни) е дискусионен въпрос сред изследователите на Библията. Единството относно въпроси, касаещи Бога, на толкова широк спектър от ръкописи във времеви, културен и географски план, се обяснява с Неговото участие в процеса на тяхното създаване. Въпреки това обаче авторството на библейските книги се приема за действително, т.е. техните автори не са били просто инструмент за написването им. Счита се, че библейските книги са автентичен продукт на волята и на интелекта на своя автор. Затова, книгите на Библията подлежат на исторически, литературен, езиков и културен анализ, и точното им тълкуване изисква познания за контекста, в който са били написани.

Боговдъхновеност на Библията

Боговдъхновеността е основна характеристика на всички библейски книги, отнасяща се до ролята на Бога при тяхното написване. Признаването на даден древен текст за боговдъхновен означава, че в него са разкрити по правдив и неизопачен начин черти на Божия характер и намерения, и че източникът на това откровение е Бог. Боговдъхновеността е един от основните критерии при канонизирането на дадена книга.

Тълкуване на Библията

Цялостното тълкуване на библейските книги изисква отчитане както на човешкия, така и на божествения фактор при тяхното създаване. Докато първият е възможно да се разглежда независимо, то божественото откровение се разглежда през контекста, в което то е дадено на библейския автор, който пък е поставен в по-широкия контекст на всички други неща (било в миналото или в бъдещето), които Бог открива за Себе Си.

Бог има активна роля както при написването на библейския текст, така и при тълкуване на духовните истини, съдържащи се в него. Според християнското богословие, Исус Христос, Божият Син в човешка плът, е най-пълното откровение, което Бог дава за Себе Си на човека. Това откровение, състояло се в определен момент в човешката история, следва да е в съгласие с всички останали божествени откровения в библейските текстове. След възкресението и възнесението на Исус Христос, Неговото познаване става възможно за вярващите посредством действието на Светия Дух, третото Лице на Св. Троица. Възможността за правдиво разбиране на духовните истини в Библейските текстове се вижда именно във възможността за общуването между личността на Св. Дух и тази на читателя.

Тълкуването на Библията се изучава от богословската дисциплина екзегетика.