Трансформираната природа и фактът на Възкресението
Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите „Разпятие“ и „Възкресение“?
Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва.
Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение. И ако мислим за природата като за непрекъснат цикъл на раждане, живот, смърт и обновление, то фактът на Възкресението е извън тази природна цикличност, колкото и да ни се струва, че е синхронна част от нея. Говоренето за Възкресението е извън логично обяснимата последователност на природните цикли. То е толкова различно и неподлежащо на физиологично обяснение, че за много хора то просто не се е случило, не съществува, или пък е припознато само като символ, олицетворяващ възобновяващата се жива или духовна природа на човека, но не и като реално събитие, за което свидетелствува Библията. Събитие, случило се едновременно в историческата и в духовна реалност.
Какво се е случило според библейския разказ?
Човешката природа е претърпяла коренно изменение, завърнала се е към своята безсмъртна същност: същност, неподвластна на времето и пространството. Предстои честването на Рождество Христово: факт, който ни казва следното: изначалната Божествена природа се съедини с човешката в лицето на Бога и Човека Исус Христос. Една нова реалност, в която е поставено началото на нов вид съществуване. Богочовекът Исус Христос съчета в своята неделима същност 100 процента божествена природа и 100 процента човешка природа.
В боговдъхновеното Евангелие от Йоан, четем: „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“ (Йоан 1:1)
В същата глава, в 14 стих Йоан казва: „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ И точно тази богочовешка природа е разпната, умира в истинския смисъл и значение на тази дума и възкръсва на третия ден. Бог се завърна при Бога, нетленното се завърна при нетленното, но вече завинаги съединено с човешката природа.
В Евангелието от Йоан, който е пряк свидетел на живота на Исус Христос и негов любим ученик, в 14 глава от 1 до 10 стих, може да прочетем за разговора между Христос и неговите притеснени за бъдещето си ученици, преди Той да бъде заловен в Гетсиманската градина и по-късно разпнат:
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
И вие знаете къде отивам и пътя знаете.
Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш; а как можем да знаем пътя?
Исус му каза: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене. Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец. Отсега нататък Го познавате и сте Го видели.
Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно.
Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.
Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък Ми вярвайте поради самите дела.“
Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Тези теми са сериозно анализирани и дискутирани от професионалисти в областта на библейската археология, историята, изучаването на библейските документи и текстовия им анализ, както и от богослови и философи. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса:
Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?
Нека да разгледаме няколко картини и да се опитаме да разчетем визуалния език, с който художниците предават своите представи, възприятия и отношение към тези две пряко свързани теми.
Независимо дали художниците са творили през I век след разпъването и Възкресението на Христос или 20 века след това, за всички тях това е било лично душевно и духовно предизвикателство. За едни е било платформа за по-дълбок анализ на природата на човека или възможност да засвидетелствуват своето съкровено отношение към Бога, като се придържат към евангелските текстове и формират духовните си послания, на основата на това в което вярват. За други е начин да предадат символично своите лични екзистенциални търсения или да натоварят случилото се преди 2000 години с концептуалния ореол на социална или артистична революция. При всички случаи, тези теми дълбоко вълнуват поколения творци. Да разгледаме някои от тях.
РАЗПЯТИЕ
Първо ще се насочим на Изток и ще се спрем на една православна икона, която предава текста на Евангелията. Тя датира от XIV век и е озаглавена „Разпятие Христово“. Според християнството, на кръста се извършило изкуплението на греховете на цялото човечество, като Богочовекът Исус Христос е поел върху себе си нашата вина и е победил смъртта.
Едно от нещата, които правят веднага впечатление в тази икона, е монохромно решеният обект: детайл, нарисуван на заден план на Разпятието. Той прилича на ковчег. Чрез тази идея иконописецът прави пряка връзка между двете последователни събития: Разпъването и смъртта на Христос. Цветовете, използвани в иконата, черно, кафяво, сиво и бледожълто, символизират смъртта, опасността и нечистотата. Малкият череп – според преданията и според някои неканонични текстове, принадлежи на Адам и е заровен в подножието на Голгота. Положен е под краката на Разпнатия, с което се символизира победата на Бога над ада и смъртта и изкуплението на човечеството чрез кръвта на Христос. В Библията връзката между тези идеи се прави в Първото послание към коринтяните, 15 глава:
„както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови“ (1 Кор. 15:22,23).
Единственото цветно петно са обувките на Богородица, нарисувани в ярко червено: в случая, символ на чистотата и живота. Фигурата на Божията майка е в черна дреха и в поза, едновременно изразяваща поклонение пред Бога Христос и скръб за сина си Исус. Златният фон, както и при други икони, символизира Божествената светлина и придава усещане за безкрайност на хоризонта.
А сега да погледнем в противоположна посока, на Запад, и да видим как художниците от западната християнска традиция, от ранните векове на християнството до ХХ век, са представяли този трагичен, но също силен и славен момент.
За начало да спрем вниманието си на една много близка, като визуални и концептуални послания, картина от ранния италиански Ренесанс „Разпятие със светии“ (Crucifixion with Saints), нарисувана от художника Амброджо Лоренцети (Ambrogio Lorenzetti, 1290–1348). Творбата показва едно съчетание на духовност и вътрешно въздържание. Отново под кръста в нозете на разпнатия Христос виждаме скала (символ на гроба и ада) и стичаща се кръв върху малък череп. По подобие на разгледаната православна икона, художникът е поставил отляво Божията майка, която скърби в черна дреха, с разпуснати коси в знак за жалеене и с поглед, отправен към Христос. От другата страна е нарисуван Йоан Богослов, навел глава в знак на преклонение и изразяващ едновременно скръб и душевен мир. Фонът отново е златен и олицетворява безкрайността и извънвремието на случилото се.
След като видяхме две много близки като стилистика изображения на Разпятието, от Изток и от Запад, ще ускорим нашето пътуване. Преминаваме през няколко епохи и стилове и ще помислим върху три визуални и концептуални линии по темата „Разпятие“, пресъздадени в западната християнска цивилизация:
- „Разпятието – натурализъм на ужаса, болката и страданието“
- „Разпятието – символика и естетика на вътрешния мир“
- „Разпятието – социален ангажимент и протест“.
Сетне ще се завърнем към изходната точка Изток, за да започнем едно визуално пътуване по темата „Възкресение“.
Следващите коментари са основани изцяло на мои възприятия, като подборът на картини е строго индивидуален.
В първата линия „Разпятието – драматизъм и натурализъм на ужаса, болката и страданието“ се преплитат, от една страна, естетиката на страданието, която ескалира през вековете до екзистенциален ужас от безчовечните мъчения и страдания и социалния драматизъм на ХХ век, а от друга страна, една експериментална игра с архисоциалната памет за драмата на Разпятието като духовен и физиологически акт.
Независимо, че стилово всички тези картини и една инсталация са много различни, те проектират върху нас една силна емоция на физическата болката, ужаса и страданието.
Следвайки втората линия „Разпятието – символика и естетика на вътрешния мир“, ще разгледаме три картини, които на пръв поглед, са много близки като цветова гама и композиция, но говорят на различен език и показват съвсем различни неща.
При ранното „Разпятие“ имаме символика и естетика на вътрешния мир, изразена в позата на фигурите, израженията на лицата и в цялата, почти неземна тишина, която същевременно е силно напрегната, но носи светлина в цялата картина. Златният фон и сливащото се жълто, светещо тяло на Христос, увиснало на жълт кръст, създава впечатление за безплътност, за създание от друга реалност. Интензивността на жълтия цвят е използвана и в другите две картини от ХIХ и ХХ век, но те се занимават основно с човека Христос или с неговия символ като свръхчовек, отчужден от евангелския текст.
В картината „Жълтият Христос“ на Пол Гоген, темата „Разпятие“ е пресъздадена изцяло в банално-социалната провинциална ежедневност, в която Неговото разпнато тяло се превръща в част от пейзажа, макар че е на преден план. Картината въздейства емоционално и приковава зрителя със силата на живописните багри. Есенната палитра доминира и в тялото на Христос, изобразено в ярко, крещящо жълто, което блести със същата интензивност както нивата в далечината – така то се слива и се превръща в част от нея.
А в картината на Салвадор Дали “Corpus Hypercubicus” темата „Разпятие“ е натоварена с една транс- и свръхреалност, с една математическа „мистика“, предлагаща друга духовност. В нея няма място за библейския Христос, а основен обект е свръхчовекът. Тялото на Христос е свързано, прободено, заковано, извън, вътре и върху един разгънат куб, с което художникът намеква за извънпространствената природа на Христос, както и за огромния потенциал на човека и за неговото трансформиране в свръхчовек.
Като илюстрация на третата линия „Разпятието – социален ангажимент и протест“ съм подбрала три картини, в които можем да видим едно буквално прехвърляне на основни съвременни социални проблеми върху образа на Разпнатия.
В първата картина художникът от ХХ век е направил явна препратка към стила на Ел Греко (1541–1614), но в източените и разпнати фигури на Ротънстейн, облечени в ежедневни дрехи и изобразени в студени, остри, дразнещи цветове, липсва всякаква духовно сродство с пресъздадените с религиозно благоговение образи на Ел Греко. Тотално скъсвайки с всяка религиозност, тази картина от ХХ век ни говори единствено за човешката жестокост.
Темата е продължена и в средната рисунка, в която друг съвременен автор недвусмислено измества темата за разпятието на Исус Христос към едно друго разпятие, образ на социалната несправедливост в отношението към жените. А съвременният, леко наивистичен Исус от третата картина ни препраща към разпънатото до скъсване ежедневие на големия град, в което отчуждението и дистанцията между хората оставят съвременния човек сам срещу себе си и сам срещу света, загубил знанието и желанието да разбере Кой е в действителност онзи разпнат и възкръснал Исус. За много съвременни хора разпятието говори само за жестокостта на света, за обидата и болката от несправедливата действителност, и логично за тях то няма продължение, няма надежда; разпятието свършва с утвърждаването на смъртта. Библейският текст обаче ни казва точно обратното. Той ни предизвиква с твърдението, че на кръста смъртта е победена от един Човек. В Деяния на апостолите (2:24) е цитиран ап. Петър да казва за Него: „Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“. А по-надолу, в стих 27 четем пророчеството на старозаветния пророк: „Защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя светия да види изтление“, с обяснението в стих 31: „той предвиждаше това (и) говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.“
Всички тези стихове ни карат да се замислим върху същността на самия факт на Възкресението, като извечно и пред-и-извън времето планиран и очакван резултат, който Бог е извършил по Своята суверенна воля, с цел спасението на човека. Духовната трансцедентна реалност за Възкресението се отразява както върху земния, така и върху духовния свят, извън нашите битови, емоционални или материални представи.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Стигайки до темата „Възкресение“, нека отново се върнем към православната иконописна традиция и да разгледаме няколко изображения, свързани с нея. Православната традиция разглежда този факт не просто като чудо, подобно на възкресението на Лазар, което е изобразено в доста икони и стенописи, а като събитие извън човешките представи и реалност. Тъкмо по тази причина, то не би трябвало и не може да бъде визуално представено. Темата „Възкресение“ е отразена в православната иконична традиция чрез рисуването на две последователни събития, едно предшестващо и едно последващо самото Възкресение: слизането в ада и срещата между ангела и жените край празния гроб.
В показаната тук икона „Слизане в ада“ иконописецът следва точно библейския текст от Деян. 2:14–39, където апостол Петър в проповедта си в Ерусалим, на Петдесятница, намеква за слизането на Христос в ада. За това тайнствено събитие не се говори пряко в Евангелията. Пак апостол Петър говори в своето Първо послание за Христовата победа над ада – основна тема на великденското православно Богослужение, заедно с темата за освобождението на първия човек Адам и оправданието на старозаветния човек:
„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух; чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата“ (I Петр. 3:19).
В стенописта „Слизане в ада“, фигурата на Христос е представена в динамична поза – Той е стъпил едновременно върху двете счупени и паднали врати на ада, което показва и символизира неговата победа, сила и власт над мрака и ада. На заден план е синьото небе, символизиращо безкрая и небесната слава. Спасителят е изобразен с осанка на победител, ограден от няколко полуелипси, изобразяващи сияние в нюанс на синьо и украсени със звезди, символ на неговата богочовешка слава. На някои иконични изображения виждаме и лъчи, излизащи от това сияние. При иконите бялото и златното са символ на божествена слава и на идващото Възкресение и освобождаване на човека от мрака на смъртта. Дрехата на Христос е изобразена по-дълга и в нюанс на златно-жълтобяло: символ на божествената светлина, която огрява всичко и на земята, и в ада. Изобразяването на Христос, който изтегля за ръката и освобождава Адам от ада, символизира спасяването на човека като цяло. Адам е първият човек, а в лицето на Христос имаме първият възкръснал Човек, напълно Бог и напълно човек в една Личност. Човешката природа е съединена за вечността с Божествената.
В иконата „Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб“ композицията е статична; тук не откриваме напрежението и динамиката на предишното стенописно изображение. На преден план изпъква фигурата на ангел в бяла дреха, символ на Божия мир и чистота. Фигурата му е изобразена величествено и спокойно; само дясната ръка прави динамичен жест и е разположена по диагоналната линия на композицията, с което се подчертава важността на това, което ангелът сочи: празния ковчег с останки от плащеницата, с която е било повито тялото на Христос. В тази композиция всички фигури са вертикални, както и скалите на пейзажа, а само ковчегът и ръката на ангела са разположени по различни, кръстосващи се по диагонал оси. Така иконописецът показва фокусира вниманието ни върху най-главното в иконата, а именно фактът, че Исус Христос не е в гроба. С това той говори ясно за събитието, описано в четирите Евангелия: разпнатият Христос възкръсна от мъртвите!
Цветовете в православната иконография имат символичен смисъл, който е от голямо значение за разбирането на библейското послание. Те могат да бъдат разделени на две групи. Първата (бяло, червено, зелено и синьо) символизира божествената слава, живота, чистотата, мира и доброто, а втората (черно, сиво, кафяво и бледожълто) символизира смъртта, опасността и нечистотата. Пурпурният цвят е с двойнствен смисъл – той е едновременно символ на царственост и на смърт.
Повече подробности относно цветовете в иконата могат да се открият в статията на Егон Сендлер Image of the Invisible 1. Статията задълбочено разкрива значението на цветовете при разбирането на православната икона.
„Цветовете принадлежат на света на символите, а в света на Псевдо-Дионисий символите се различават според степените на вътрешното си благородство и изобразителна ценност. Той различава три вида символи: 1) благородни, като слънцето, звездите и светлината; 2) средни, като водата и огъня; и 3) нискостоящи, като благовонното масло и камъка. Цветовете принадлежат към това долно, най-малко благородно ниво. За да разкрие значението на символа, трябва да се използва анагогична екзегеза, която да извлече разумното учение; „анагогично“ буквално означава „да водиш нагоре“ и включва идеята, че се надхвърля материалната реалност, за да се достигне до божествената, която е отвъд всяка чувственост. Така във всеки символ се съдържа елемент на разноподобие, и колкото то е по-голямо, толкова повече символът се приближава до божествената реалност.“
Нека погледнем едно друго изображение на тази тема: фреската „Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите“, стенопис от 1290 г. 2
Както при предишното иконично изображение, свързано с темата „Възкресение“, Исус Христос е стъпил е стъпил върху разтворените като кръст врати на ада, с което ясно се показва, че кръстът е символ на победата на Спасителя над ада и на смъртта. На земята се виждат разпилени пирони, клещи, ключ и други инструменти, които символизират оковаването на Сатана след победата на Христос на кръста.
По диагоналната ос на композицията отляво надясно проследяваме едно изображение на апостол с ореол, гледащ от върха на планината; след което минаваме през ръката на Христос с ясно изобразена кръстна рана, хванала и изтегляща една коленичила беловласа фигура в бяла дреха, навярно Адам. Зад него леко наведени по диагонала стоят Богородица, в червена дреха, и Йоан кръстител, с бяла дреха и ореол. Цветовете на дрехите им – червено и бяло – са символ на живота, божествената слава и мира.
Сюжетът за жените при гроба, както видяхме в иконата „Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб“, се основава на евангелския разказ (Лука 24:1; Мат. 28:1–8; Марк 16:1–8; Йоан 20:1–10) и е много характерен. Например, в Евангелието от Лука 24 глава, стих 1, четем:
„А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.“
В един пергамент от безименен автор, датиран около 1025–1050 г., виждаме как е пресъздавана тази тема на Запад.
Гробът е нарисуван като църковна постройка с прозорци и прилича на празен параклис, в който се вижда оставената плащеница. Ангелът е нарисуван в поза, бели дрехи и крила, много напомнящи тези от православното иконично изображение. Липсва буквалното изобразяване на скалите и пещерата, където е бил положен Христос. Художникът от XI век е наблегнал върху друг важен документален факт в тази сцена: уплашените паднали войници, които са пазели гроба, за да не бъде изнесено тялото на Христос от учениците му. Нещо, за което римската власт е била предупредена от юдеите. Ангелът и войниците са поставени върху диагонална равнина, противопоставена на статиката в цялото изображение. Тази равнина разделя, разцепва изображението на две половини: горна и долна. В горната са разположени жените, ангелът и празният гроб, а в долната остават войниците, сякаш смазани от равнината. За художника е било много важно да покаже тяхното покорно присъствие, чрез което затвърждава още повече факта на Възкресението като свръхестествено събитие, неподлежащо на законите на природата и на земната власт.
Евангелист Матей (28 глава, стихове 1–10) описва по-подробно случилото се, като назовава имената на жените:
„А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба. И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
Подобно подробно описание срещаме и при евангелист Марк (16 глава, стихове 1–8):
„А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? – Защото беше твърде голям. А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.
И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха. А той им каза: Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха. Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.“
Нека сега обърнем поглед и към българското Възраждане и да видим как майсторът-зограф Никола Образописец, от Самоковската художествена школа, пресъздава Възкресение Христово. Сцената е от стенописите в Лозенския манастир „Св. Спас“, изрисувани през 1868 г. Естествено, във времената на нашето Възраждане образите са станали много по-реалистични и освободени като рисунка. За мен по-интересното в тази сцена е композиционната прилика с фрески от италианското Възраждане. Христос е показан да излита победоносно от празния гроб със знаме в ръка, издигащ се над падналите войници; на заден план са нарисувани идващите жени-мироносици, а зад тях, в далечината, виждаме хълма Голгота с трите кръста. Сцената е типична за западното християнско изкуство, но не и за православната традиция. Редом до нея, стенописецът е изобразил и типичната за темата „Възкресение“ сцена „Слизане ада“. Както видяхме и по-нагоре, характерната поза на Христос е, че е стъпил върху повалените врати на ада, обвит в сияние.
В много стенописи от италианския Ренесанс Христос е изобразен да излита от гроба със знаме в ръка, обвит в сияние. Към края на ХV век, италианският художник Фра Анджелико (Fra Angelico) изрисува църквата “San Marco” във Флоренция.
Във фреската „Възкресението на Христос и жените до гроба“, художникът показва същата сцена: идващите жени, но също и Христос, възкръснал, целия в светлина, в поза и с атрибутите на победител. Жените са повече и, както видяхме на другите по-ранни изображения, имат ореоли, с което се изтъква тяхната святост. Те пристигат тържествено и с покорство показват благовонните масла, които носят. Ангелът е нарисуван като част от празния мраморен гроб, с което художникът е подчертал неговото различно естество и субстанция. Той е почти несъществуващ, илюзорен, но говори на жените, и неговата фигура действа много успокояващо и стабилно.
Реалистичността на образите и перспективата на изображението трябва да затвърдят чудото на Възкресението. Образите на ангела, празният гроб и извисеният Христос, гледащ с благ поглед случващото се долу, са поставени в една отделна равнина, извън реалното пространство на останала част от фреската. Те стоят извън перспективната динамика на женските фигури и така се обособява положението им извън времето и пространството, говорещо за тяхната съвършено различна природа.
Един друг италиански художник, Бергоньоне (Ambrogio di Stefano Bergognone), творил в периода 1460–1523 г., е нарисувал Христос, Който се възправя от гроба в типичната стилистика на ранния италиански Ренесанс. Христос е изобразен със същите атрибути: бяло знаме с червен кръст, символ на победата, и бели, почти светещи дрехи, символ на славата. Реализмът на тялото и драперията подчертават и реализма на случилото се. Както и в други изображения, от тялото на Христос струят лъчи, оградени в елипса.
Подобен ореол със струящи от центъра лъчи, около издигнатото тържествуващо тяло на Христос, държащ бяло знаме с червен кръст, можем да видим и на една картина от друг автор, в друга стилистика. Важен елемент, върху който художникът насочва вниманието, е тялото на възкръсналия Христос, нарисуван като победител. Той изтласква на заден план нарисувания в черни краски Голготски хълм с кръст. Така авторът като че ли иска да ни каже, че Голгота е останал в миналото, в друга реалност. А в настоящата реалност са телата на падналите войници и затвореният гроб. Виждаме и коленичила фигура на мъж, вдигнал ръка за благословия. Можем да предположим, че художникът е показал едновременно две последователни случки във времето: апостол Петър (който според Евангелията е първият от учениците, дошъл на гроба), гледащ към възкръсналия Христос, и случилото се малко по-рано, с войниците до гроба. До коленичилата фигура има оставена пастирска тояга – атрибут, който също ни препраща към апостол Петър. В разговора между Исус Христос и Петър, предаден от евангелист Йоан (21:15–17), четем:
„А като закусиха, Исус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми. Пак му каза втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?, и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.“
Сюжетът за идването на жените на гроба, падналите войници и възкръсналия Христос е представен и от други художници. Една друга картина на Пиеро де ла Франческа, от италианския ранен Ренесанс, показва Христос, излизащ тържествено от гроба като римски император, държащ бялото знаме на победата. Фиксиращият му поглед е насочен право към нас и същевременно през, отвъд нас.
Силата и мощта на възкръсналия Божи Син е подчертана от централната композиция на картината, в която тялото на Христос е разположено по централната ос. Виждаме здраво физическо тяло, което не е безплътно и крехко – художникът иска категорично да заяви, че Христос е жив, възкръснал е във физическо тяло, а не е само дух. Под нозете му са припаднали или заспали войниците, нарисувани като в батална сцена, след бой. Фронтално разположеният войник е смъртно пребледнял и изглежда заспал в блажен сън; физическата му сила е подчертана от мускулестото тяло. Другите двама са полегнали и спят, а единият си е покрил лицето с длани: жест, говорещ за голяма уплаха и нежелание за повторен емоционален сблъсък с нещо видяно. Войниците са изобразени в успоредна, фронтална равнина, извън реалността на равнината, в която е разположен излизащият от гроба Христос. За фон на случващото се, художникът е избрал тих природен пейзаж с изправени самотни дървета, подчертаващи вертикалната линия и статичността на композицията.
Нека сега погледнем на север, към изкуството на Реформацията, и да видим как е представен същият сюжет от художника Дирк Боутс.
Както и в картините от италианския Ренесанс, за фон на случващото се свръхестествено събитие е избран един спокоен, неангажиращ и отдалечен пейзаж, но вече с типично северно излъчване, който по никакъв начин не съответства исторически и географски на библейския разказ. Този художествен подход видяхме и при една ранна иконопис. В тази картина художникът насочва вниманието ни към други важни детайли.
Първото, което прави впечатление, е фигурата на ангела, изобразен доста по-малък в сравнение с излизащия от гроба Христос. Фигурата му е по-малка и в сравнение с разпръснатите около гроба фигури на войници. Различният размер, стойка и облекло правят ангела да изглежда като скулптурно изображение – като част от каменния ковчег, поставен в друга перспектива, много по-далеч от Христос и от нас. Ангелът благославя възкръсналия Христос и държи жезъл, символ на власт, а Христос благославя нас, зрителите, и държи жезъл с кръст и развяващо се червено знаме. За отбелязване е, че тялото на Христос сякаш е в състояние на безтегловност; Той не докосва земята, нито стените на ковчега; изглежда като долетял отнякъде или като че всеки момент ще излети. Поставянето му точно по средата на композицията и по нейната вертикална ос още повече засилва усещането за приземяване или изстрелване в небето.
Ако се вгледаме в разпределението на цветовете и в структурните линии на картината, ще видим, че художникът е организирал всички фигури и елементи така, че визуално да образуват разпятие. Най-голямото червено петно е дрехата на Христос, в същия цвят са шапките на двамата войници отляво и отдясно, както и панталонът на падналия по очи войник. Видимо и концептуално това разположение прилича на разпятие. Изглежда че, художникът е искал да съчетае в една картина библейските разкази за Разпятието и за Възкресението.
Цветовата композиция и конструктивните линии, които изграждат типичната композиция на разпятието, може да се видят, макар и не толкова явно, и в картината „Възкресение“ на Дирк Боутс. Нека само хвърлим поглед към няколко картини от различни епохи и художници, изобразяващи разпятието.
Според Библията Христос възкръсва, защото е победил смъртта на кръста. Благославящият жест на Христос от картината на Ботичели е същият, както в творбата на Боутс.
Картината на Боутс е толкова интересна, че просто не ми се иска да престана да я гледам и да мисля за нея. Явно не е вдъхновявала само мен!
Интересно е, че тази картина е послужила за концептуална основа за друга, интерактивна видеотворба от 2007 година: resurrection (after Bouts) 2007· self-playing video game edition of 10 +2AP 3, 21 век. Авторът използва визуалния дигитален език на компютърната игра, в която зрителят може във всеки момент да се включи и да се забавлява. Основните герои в сцената са няколко голи фигури, представляващи войниците и ангела, но направени с тримерна компютърна графика и разположени в отегчени пози около буен огън, в средата на зелена полянка. Небето е обсипано със звезди и всичко напомня на горски излет на открито.
И двете картини следват доста сходна композиционна структура от две пресичащи се равнини. Хоризонталната очертава кръга от участващите в случващото се персонажи, а вертикалната съдържа конструктивни линии, изграждащи кръст и тяло.
В дигиталната работа от 2007 г., падналият по очи войник от картината на Дирк Боутс също присъства, но е разположен на заден план в композицията. Стойката и облеклото му напомнят на омаломощен акробат с ярко червено трико. Във видеотворбата той извършва еднотипни движения срещу енергично развяващ се яркочервен плащ, кореспондиращ и конкуриращ огъня в средата на поляната. Самите движения и стойката на този войник препращат към хомосексуален акт, който се случва в момента или вече се е случил. Перверзният момент е засилен и от образа на ангела вляво – точно там, където е и в картината на Боутс. При Боутс имаме един почти мраморен, извън времето на случващото се ангел, с благославяща ръка. В съвременната дигитална интерпретация ангелът е представен като зомби от филм на ужасите, с бяло мъртвешко лице, неясни полови белези и анемично тяло. Във видеопрожекцията ангелът непрестанно прави бавни упражнения с крака и ръце – ту ги издига, ту ги кръстосва пред гърдите си, надигайки се на пръсти. Ръцете му се издигат към небето, откъдето сякаш очаква да получи нещо, или просто пази равновесие като акробат. На мястото на половия орган има обезформен червен отрязък. Ако проследите червените петна в картината отляво надясно: червеният клин на коленичилия вляво, веещият се истерично плащ/парцал на ленти, звездата в небето, огъня, ще видите, че те образуват кръст, в центъра на който е червеният огън, заел тъкмо мястото на тялото на възкръсналия Христос от картината на Боутс. Движението в тази работа идва от гимнастиката на ангела, еднообразните движения на коленичилия персонаж с червен клин и горенето на огъня. Тази интерпретация на Бруди Кондън, американски артист от мексикански произход, е инспирирана от онлайн и гейм-културата на съвременното поколение. Художественото заиграване с картината „Възкресение“ на Дирк Боутс е един вид концептуален артистичен поглед и интерпретация от ХХI век на една религиозно и символно натоварена творба от ХV век. Кондън възвръща една различна религиозна образност. Той представя една тиха и спокойна картина, в която има скрито напрежение и неясна травма. Художникът предлага своето културно, духовно-фантазно търсене, пречупено през рекламното масмедийно влияние на съвременната агресивна дигитална интернет и гейм култура, и своята лична религиозна памет от детството, наслагвайки други значения и тревожни обществени въпроси.
Другата интерактивна „картина“, представена в същата изложба, е “Resurrection (after Grunewald)”. Картината на Матиас Грюневалд, по която е направена дигиталната работа, е част от лявото крило на Изенхаймския олтар (Isenheim Altar, 1515).
Какво виждаме във Възкресението на Грюневалд, което е по-различно от съвременната дигитална интерпретация на Бруди Кондън?
На пръв поглед, почти нищо, освен промяната на историческото време и съвременния образ на Исус.Това обаче не е особено важно. И други художници са изобразявали библейски сюжети с характерни атрибути на времето, в което са творили. Войниците на Грюневалд са облечени в нидерландски униформи от времето на Реформацията (а не в римски, както би трябвало), войниците на Кондън са тримерно моделирани, типични рейнджъри от компютърна игра с фантастичен сюжет, характерен за съвременния свят. Самото действие изглежда се развива на някаква планета или астероид, на който космическите рейнджъри временно са се приземили, участвали са в битка, ранени са и сега омаломощени, неангажирано присъстват на изстрелването, отлитането на един мъж с ежедневно облекло на землянин и с модни слънчеви очила. Дали при самото му излитане са били поразени от мощното поле на неговата сила или той идва да ги излекува от техните болки са въпроси, които можем да си зададем, като гледаме тази дигитална творба.
При Грюневалд има буквално следване на библейския разказ и колкото и фантастичен и свръхестествен да се е виждал на много хора през вековете фактът на Възкресението, то е пресъздадено с особено уважение и трансцедентен трепет. Въпреки пълното прехвърляне на случилото се във виртуалната реалност на компютърно моделирания свят, работата на Бруди Кондън за мен е много въздействаща. Тя поставя морални и етични въпроси, актуални за настоящето. Настояще, обвито от урбанистичната мъгла на автомобилните изпарения и огряно от луминесцентните лампи на еднотипни компютъризирани офиси, които провокират желание за бягство в друга реалност – в новата реалност на компютърните светове и игри, където болката и кръвта са само цветни пиксели, а персонажите имат безброй животи и безброй възкресения.
В това се състои, за мен, основният прочит на тази работа – банализирането на Възкресението и неговата десакрализация. Разликата между двете творби не е толкова в съвременната интерпретация на Христос като един обикновен човек – (реално Той е и един от нас, едновременно Човек и Бог, един евреин, живял преди 2000 години и жив днес и сега,) – а тъкмо поставянето Му във виртуалната реалност, отвъд реалния живот и страдание на света.
И понеже се докоснахме до изкуството на северния Ренесанс и Реформацията, интерпретирано в съвременен контекст, нека в края на това изложение да погледнем към Рембранд и неговото „Възкресение“, част от триптих (издигане на кръста, полагане в гроба и Възкресение).
Макар че от компютърния екран или от репродукции в албум е почти невъзможно да възприемем цялата гама от полутонове в картините на Рембранд, личи си голяма сила на тази картина. Загадъчната тъмнина и сенките на нощта, обвили цялото произведение се разбиват от ярка светлина, която придобива форма на ангел и осветява панически нападалите силуети вляво, очертани от вдигнати нагоре крака, ръце, щитове и мечове. Падналите неясни фигури се защитават. Може би Рембранд иска да ни каже, че човечеството винаги се е защитавало от пронизващата божествена светлина, която разбива духовния и физически мрак. Ангелът сочи надясно към едва очертаваща се, почти седнала полуфигура, повита в саван. Цялата светлина в картината идва от яркото огнено петно зад ангела и веднага се насочва към основния фокус в платното: възкръсналото тяло на Христос. Рембранд е показал реалността на бавно изправящото се, преобразено от смърт към живот тяло, върху което се излива светлината на света.
Илюстративният материал към статиията е взет от следните източници:
- Снимки от стенописите от Лозенски манастир: Ваня Вълкова
- Web Gallery of Art
- The Text This Week | Links to Images of The Crucifixion of Jesus
- Olga's Gallery – Online Art Museum
- Pravoslavieto.com | Господ Иисус Христос в иконописта
- Mark Harden's Artchive
- Tate Collection | Crucifixion by F. N. Souza
- Tate Collection | Crucifixion by Michael Rothenstein
- Flickr: *clairity*'s photostream | Bergognone, Christ Risen from the Tomb
- The AMICA Library | Master of the Osservanza, The Resurrection, 15th Century
- aiwaz.net | Lorenzetti, Ambrogio
- tmpspace.com
- 1. Egon Sendler, Image of the Invisible, публикувана в The Icon: Oakwood Publications, 1995; издадена от списание „Мирна“, брой 24, ИКОНАТА, издателство Омофор.
- 2. „Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите“, стенопис от 1290 г., изографисана през XIII – XIV век от зографa Мануил Панселинос Църквата „Протата в Карея“, Света Гора Атон, Библейските пророчества, pravoslavieto.com.
- 3. resurrection (after Bouts) 2007 · self-playing video game edition of 10 +2AP, Brody Condon, представена в USF Contemporary Art Museum, част от мултимедийна инсталация от три дигитални реконструкции на известни творби от Северния Ренесанс на Hans Memling, Dieric Bouts, и Gerard David
Нов коментар