Христовото въплъщение и неговото значение

Робърт Кун (РК): Том, Въплъщението очевидно е средоточието на християнството. И за да разбера за какво иде реч, трябва да задам един въпрос, който не се чува често. Как става тази работа? Имам предвид, хората казват, че Бог е станал “плът” или човек, че Бог и човек са се съединили, и после тръгват да го обясняват.

Но как се е случило това? Тоест, имаме човешко тяло. То е съставено от клетки. Имаме съзнание и т.н. Задавам си, например, такива въпроси: Когато Исус е бил на дванадесет години, знаел ли е, че е имал този предишен живот? Всякакви такива въпроси.

Том Райт (ТР): Мисля, че от доста време насам проблемът се състои в следното. Склонни сме да смятаме, че знаем какво означава думата “Бог”, и после се чудим как да наместим Исус в тази рамка. Новият завет настоява, че трябва да правим тъкмо обратното. Йоан казва в края на пролога към своето Евангелие, един от най-важните раннохристиянски текстове: “Никой никога не е виждал Бога, освен Единородния Бог” (стих 18). Всъщност, има още един вариант на този текст: “Единородният Син или Бог, Който е в лоното на Отца или близо до сърцето на Отца, Той Го е изявил (направил познат)”. А гръцката дума за “направил познат” е гръцката exegete, тоест предоставил е екзегеза за Него.

И в Посланието до колосяните се казва точно същото. Ап. Павел твърди в Кол. 1:15, че Исус е образ на невидимия Бог. С други думи, ако искате да разберете какъв е Бог, на какво прилича, погледнете към Исус.

А това е плашещо. Това означава да оставим настрана готовите си предположения относно значението на думата “Бог”. И, разбира се, (заедно с това) едно от големите предимства, които сме имали при съвременния дискурс като цяло. Когато бях по-млад, думата “Бог” се приемаше еднозначно от хората. Ако през 50-те и 60-те години на ХХ век бяхте попитали някого: “Вярвате ли в Бога?”, хората щяха да ви отговорят с "да" или "не", но знаеха за кого говорите. А сега, струва ми се, хората няма да се учудят, ако някой каже: “Ама за кой Бог говорим тук?” Защото има много виждания относно това какво е Бог.

А християнската гледна точка е, че всъщност думата “Бог” е въпросителен знак и че пътят към отговора минава през това да се вгледаме в Исус. Тоест, вместо да си казваме: "О, Боже мой, как би могъл да съществува този Исус?”...

РК: … да започнем от самия Исус, защото в Него Бог е дошъл при човека, и да започнем да се питаме: “Какъв всъщност е Бог?”

ТР: Именно, точно така. И после всевъзможните други въпроси се поставят по съвсем различен начин. Като, например, целият въпрос какво е представлявало Сътворението, как точно се е случило и т.н. Е, нека видим какъв е бил Исус. Той обикаля и разказва истории за един селянин, който сее семена, и някои от тях отиват напразно, а други дават голяма реколта и т.н. Да си представим, че така е започнала историята на космоса - от един Бог, Който е правил различни неща, но някои от тях …: “Е, това не проработи”. В някои от тези идеи има нещо почти закачливо - и това може да е правилна оценка, а може и да не е.

Но това, което се опитвам да направя, е да разхлабя малко хватката около убеждението, че “ние знаем кой е Бог” и че “Той е направил така и така”...

РК: …в понятия на причинно-следствените връзки? Вие обръщате посоката на причинно-следствената връзка и естеството на въпроса…

ТР:  Или епистемологичната посока.

РК: Да, епистемологична посока.

ТР:  И тъкмо тук, разбира се, историята действително има голямо значение, защото ако дойде някой и каже: “Исус от Назарет никога не е съществувал”, или “Исус от Назарет може и да е съществувал, но не е извършил нито едно от нещата, които Библията казва, че е извършил”, тогава очевидно бихте имали проблем.

Ето защо историята наистина има значение. И изглежда в това се състои рискът на християнското богословие, а според християнското богословие това е рискът, който самият Бог е поел. Аз си спомням как професор Чарли Моул, голям новозаветен специалист от Кеймбридж от предишното поколение, казваше, че Бог е поел риск: “Ако предположим, че Исус е бил прегазен от камила по пътя Си към Йерихон, то не мога да избегна мисълта, че цялата структура на християнското богословие би била различна.”

Така че в новозаветната представа за Бога има усещане за една почти рискова игривост, защото в средоточието ѝ стои това живо, енергично, изненадващо и, в крайна сметка, разпънато на кръст Човешко същество.

РК: Да ви призная, от разговорите си с философи на религията стигам до една коренно различна представа.

ТР: Не се и съмнявам.

РК: Стигаш до представата, че провидението, което Бог е вложил в реалността, е бетонно здраво, така че няма никаква възможност да се промени каквото и да било от него. Тогава, ако кажеш, че е могло да се случи нещо различно, за тях това е анатема и им създава главоболия. Ще трябва да се занимаят със свободната воля и т.н. … Но ако оставим всичко това настрана, въпросът е каква е Първопричината. И тук философите на религията имат свое богословие на Съвършеното битие. Ако започнеш от богословие на Съвършеното битие и след това разработваш нещата в посока надолу, получава се съвсем различна картина.

ТР: Бих искал да знам откъде се взема това “Съвършено битие”. Откъде знаем какво е Съвършено битие? За един християнин отговор на този въпрос можем да получим, когато гледаме към Исус. Но пък… (ще каже някой) Новият завет може напълно да греши. Така че това е риск. Вярата е риск.

Но ако Новият завет не греши напълно, то ап. Павел ни казва, Посланието към евреите ни казва, книгата Откровение ни казва, ап. Йоан ни казва: “Гледайте към Исус” и от тази отправна точка, вървейки в обратна посока, ще разберете битието.

Това е същината. Йоан очевидно пише една нова книга Битие. “В началото и т.н.” Сътворение, светлина, мрак. А кулминацията на този пролог на Евангелието от Йоан е: “И Словото стана плът” (ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο). Ако ап. Йоан пише една нова книга Битие, то кулминацията на книгата Битие е създаването на мъжа и жената по Божий образ и подобие. Йоан умишлено следва същата схема.

И ето нещо, което е характерно за цялото Евангелие от Йоан. В Битие се говори за създаването на храм. “Небето” и “земята” - това е езикът на храма. Ако правиш “небе” и “земя” и го правиш на тези седем етапа в древния Близък Изток, то всички знаят, че правиш храм.

И какво се случва после? Последното нещо, което ще поставиш в храма, е образът на Бога, за да може светът наоколо да види кой е Бог и да се поклони, и така мощта и присъствието на Бога да бъдат там. Така че, когато Бог поставя в Своя космос, според Битие, тези човешки същества, теб и мен, мъжа и жената, това е начин да се каже как Бог иска да бъде познат в света. Йоан заимства точно този подход и казва, че Словото стана плът. И именно това е начинът, по който истинският Бог иска да бъде познат в света.

И сетне, когато започвате да четете историята на Исус, ви обземат страх и трепет. О, Боже мой! Питайки се “какво би било, ако…”, защото тогава се налага да спрете да използвате (философския) език за Бога. Цялото Евангелие на Йоан се занимава с богословието на Храма, както ясно си личи от цялото му съдържание.

РК: Добре, нека използваме вашата епистемологична посока, като започнем от Исус и се насочим обратно към Бога. Кои са нещата, които можем да научим от това, което виждаме в Исус, и които ни помагат да разберем повече за Бога?

ТР: Е, основното нещо, което Евангелието на Йоан, ап. Павел, а всъщност и (евангелистите) Матей, Марк и Лука казват, е, че това е Бог на необикновена, щедра, самоотвержена любов. Това е главното, което знаем за Исус. Исус, както се обобщава Евангелието от Йоан (20:20) е вършил добрини, изцелявал е хора, вършел е творчески, необикновени дела, но в крайна сметка историята Му завършва. Една част от историята Му завършва с разпъването Му на кръст. И всички ранни източници заявяват, че това е странното, мрачно средство, чрез което живият Бог, Който е създал света, се е справил със злото в света, с тъмнината в света, и то с цената на собствения Си живот, собствената Си болка, собствения Си ужас, собствената Си тъмнина.

И това е една представа за Бога, до която бихте стигнали много трудно, ако започнете от “Съвършеното битие”. Но в Новия завет тя е на преден план и е в самото средоточие.

РК: Добре, следваме посоката на вашата епистемология: от Исус към Бога. Какво се случва в съзнанието на Исус? Това Божият ум ли е, който обитава в човешко тяло? Имало ли е истинско изкушение? Имал ли е въплътеният Исус познания за цялата предистория, за цялото величие…?

ТР: Това е добър въпрос, защото в Евангелията има места, където Исус казва: “никой не знае това, нито дори Синът, а само Отец” (Матей 24:36). И така, има въпроси относно определени неща, които учениците Му задават, на които Той отговаря: “Дори Аз нямам това знание”.

РК: О, това е важно...

ТР: Да, това е важно.

РК: И така, въпросът е: дали Човекът Исус не е притежавал това знание? На това можем да отговорим със сигурност. Но означава ли това, че Исус преди Въплъщението също не е знаел?

ТР: На този въпрос е също почти невъзможно да се отговори, освен ако не се върнем предпазливо, да речем, към Притчи 8 глава, където образът на Мъдростта понякога се разглежда от някои от ранните църковни отци, а всъщност и от Новия завет, като предвъплътеният Исус – както е в Притчи 8 глава и в други подобни текстове.

Но ключовият момент тук е, че езикът на любовта и езикът на призванието не са лесни за разбиране в съвременните епистемологични категории. Струва ми се, че това, което имаме в Евангелията, е езикът на любовта и езикът на призванието; там виждаме как Исус обича Отец и вярва, че Отец Му е възложил задача, на което Той с радост се покорява. А пък ние сме склонни да се питаме, дали “вътрешният компютър”, който наричаме съзнание на Исус, разполага с тази част от информацията, която се съхранява в Него? Но мисля, че така всъщност се принизява онова, което бих казал, че е епистемологията на любовта, а тя за мен всъщност е в основата на цялата епистемология.

РК: Не мисля обаче, че можете да избегнете въпроса. Това е въпрос, който възниква по естествен начин. Искам да кажа, вие можете да сложите една красива опаковка с надпис “любов” отгоре, но все пак трябва да се спрете на въпроса.

ТР: Да, но част от любовта е доверието, а част от доверието е да кажеш: “Макар че сега не знам какво точно възнамеряваш, ще ти се доверя и ще стигна до край.” И мисля, че именно това виждаме в Исус.

РК: Смятате ли, че е възможно липсата на знание, което Човекът Исус е имал по тези въпроси, без значение какви са били те, да се отнася и за предвъплътения Исус? Съществува ли такава възможност?

ТР: Да, мога да си представя това като възможност, като нещо, което човек би могъл да си мисли днес. Но не съм сигурен дали този въпрос задължително има смисъл за мен.

РК: Това би било разрушително за голяма част от философията.

ТР: Да, би могло. Ако искаме да говорим за предвъплътения Исус, за предвечния Божий Син, Който се е въплътил, бих се позовал на четири основни текста: Първото послание на Йоан, Филипяни 2 глава, Колосяни 1 глава и Евреи 1 глава. И бих се запитал дали някой от тези пасажи позволява такъв вид изследване? Не мисля. Ап. Павел казва, че (Исус) “като беше в Божия образ”, не е сметнал, че трябва да използва равенството Си с Бога (Филипяни 2:6). Е, това е определящото решение на предвъплътения Божий Син, Когото сега наричаме Исус. И отново, това, което се разгръща, е самопожертвователната любов.  И това е основното, което предвъплътеният Исус знае – Неговата задача е да даде живота Си, защото именно това е крайната цел на цялото Сътворение. Това ни връща към Битие 1 глава. Когато Бог казва: “Да бъде”, това е начин да каже: “Нека има свят, който е различен от самия Бог”. Това е акт на изключителна щедрост. Въпросът защо Бог прави това е съвсем отделна тема.