Американското „телевизионно евангелизиране“

За близкото минало обикновено се пише по-трудно, отколкото за далечното. Когато е изтекло доста време, нашата оценка е някак по-безпристрастна и точна – тя стъпва върху добре изучени факти и може да проследи станалото в неговата последователност и последствия. Но докато още сме потопени в определени исторически процеси, посоката на хода им често е неясна, а отражението им върху мисленето и поведението на хората е почти непредвидимо. Това важи особено за феномени на духовната култура. Все пак си заслужава да поразсъждаваме върху едно специфично за американското протестантство от средата на ХХ век насетне явление, наречено „телевизионно евангелизиране“ (TEв; televangelism). С увереност може да се каже, че ТЕв е изиграло важна роля в дейността на църквите в САЩ и е оформило представите на широка публика за тяхното послание. Конкретният повод да се спра на темата е неотдавнашната смърт на един от символите на ТЕв, Джими Суогърт.

Джими Суогърт е телевизионен евангелизатор, който нашумява най-напред с красноречието и сценичния си стил, а по-късно – със скандалните си прояви на неморалност. Проповедническата му дарба е безспорна, но за съжаление името му се превръща за мнозина в нарицателно и показателно за религиозното лицемерие. Той почина на 1 юли 2025 г., на деветдесетгодишна възраст. Ще се върна на житейския му път по-късно.

В исторически план ТЕв е предшествано от радиопредавания с евангелизационна цел. Началото е поставено преди повече от столетие от конгрешанския свещенослужител С. П. Кадман. Той започва с радиоизлъчвания на свои проповеди, а от 1928 г. начинанието му се превръща в поредица, предавана всяка неделя следобед по голямата радиомрежа NBC. През 30-те години на XX век настъпва истински бум на християнски радиопредавания, някои от които съществуват и до днес. Те не са запазена марка само на протестантските църкви; един от популярните говорители е римокатолическият епископ Фултън Шийн.

Ала същинско „медийно нашествие“ на християнски проповедници се наблюдава в американските телевизии след Втората световна война. Посоката е трасирана тъкмо от еп. Шийн, който през 1951 г. сменя своето поприще от радиото към телевизията и бива наречен от сп. Time „първият телевизионен евангелизатор“. На следващата година петдесетният евангелизатор Рекс Хъмбард започва ежеседмични ТВ предавания на църковни служби. За три десетилетия неговата мрежа ще покрие цялото земно кълбо – към 1980 г. предаванията му се излъчват от 695 ТВ станции на 91 езика. С подобна популярност могат да се похвалят и съживителните предавания на Орал Робъртс, един от пионерите на т.нар. „просперитетно евангелие1“. А през 1961 г. се появява и първата християнска телевизия CBN (Christian Broadcasting Network), основана от баптисткия пастир Пат Робъртсън. Междувременно телевизията измества радиото като любимо средство за развлечение на средния американец. Затова ТЕв се превръща в поле на служение за редица християнски водачи, желаещи да достигнат с посланията си до широката публика.

Сред тези служители изпъкват и хора с консервативни богословски разбирания като Били Греъм. Но изглежда на най-голямо обществено внимание се радват представители на движението „Слово на вяра“ и привърженици на „просперитетното евангелие“. Съответно те оформят масовата представа за телевизионен евангелизатор. Така ТЕв си спечелва редица критици както в светските, така и в християнските среди. За мнозина телевизионните евангелизатори са хора с неясни финансови интереси, които печелят огромни пари за сметка на наивните си последователи. Такива подозрения не са лишени от основание – някои „звезди“ на ТЕв натрупват огромно благосъстояние и карат луксозни коли, даже собствени самолети. Има и осъдени и вкарани в затвора за счетоводни измами (Дж. Бейкър).

Богословските критики срещу ТЕв са свързани най-вече с разпространението на „просперитетното евангелие“. Например, Дж. Макартър пише през 2009 г.: 

Някой трябва да го каже открито: тези лечители чрез вяра и проповедници на здравето и богатството, които преобладават в религиозните ТВ предавания са едни безсрамни мошеници. Тяхното послание не е истинското Евангелие на Исуса Христа. Няма нищо духовно, нито чудотворно в техните витиевати слова на сцената. Това са коварни уловки, с цел за извличане на изгода от отчаяни хора. Става дума не за Божии служители, а за алчни самозванци, които извращават Божието слово заради пари.

Един от най-влиятелните телевизионни евангелизатори с лоша слава е вече споменатият Джими Суогърт. Той е роден в малко градче в Луизиана през 1935 г. Има трудно детство, през което преживява обръщение към Бога. По собствените му думи, той чува Божия глас, докато чака на една опашка, за да си купи билет за кино. Предава живота си на Христос и започва да проповядва и изпълнява госпъл музика още като юноша. Жени се едва на 17 години, за 15-годишната Франсиз Андерсън, и започва да служи като пътуващ евангелизатор. Животът на младото семейство е труден – разчитат на оскъдни дарения. Веднъж се събуждат в караваната си, когато тя е залята от внезапно наводнение. „Дяволът се опита да отнеме живота ни“, казва Суогърт, „през следващите години многократно сънувах как се боря с този потоп и се давя.“ Но най-голямата му борба е с изкушението да се присъедини към братовчед си Джери Лий Луис, който пътува и изнася концерти заедно със звезди на рокендрола като Джони Кеш и Елвис Пресли. Братовчед му вече печели добри пари. Продуцентът на легендарните Sun Records предлага на Суогърт да се присъедини към групата и така да разнообрази нейната програма с госпъл. Офертата е много привлекателна за Суогърт и той отказва след мъчително колебание. Това се превръща в избора на живота му.

През 1961 г. Суогърт е ръкоположен и пренася служението си в радиото. В продължение на няколко години програмата му се предава от 700 радиостанции в САЩ. После той построява църква в Батън Руж, която разширява с ТВ студио, и от 1971 г. започва собствено ТВ предаване: The Jimmy Swaggart Telecast. Дори и хора, които не одобряват посланията му, често са очаровани от стила му на проповядване. „Той се поклаща, извива, вика и завихря своя собствена магия“, пише историкът Р. Балмър. „Шумен и предизвикващ разнопосочни реакции... Джими Суогърт рядко се затруднява да задържи вниманието на хората.“ Списание People го определя като „очарователен изпълнител“, който се разхожда по цялата сцена, „говори патетично, плаче, издига библията си високо над главата... като нахъсва последователите си и себе си до някакво поклонническо безумие“.

Това ТВ служение се разраства. Суогърт страстно зове към борба с греха и разказва за добрия дар на Божията изкупителна благодат. В зенита на славата му, неговите проповеди се слушат от около 510 милиона души в 145 страни. През 1987 г. той получава дарения от средно 500 000 долара на ден.

Тогава настава грандиозното сгромолясване. Синът на негов съслужител, полицай по професия, забелязва, че Суогърт често се отбива в хотел, където се наемат евтини стаи за бързи сексуални услуги. Решават да му устроят „фотокапан“ и скоро го заснемат как влиза в хотела с доста по-млада от него жена. По-късно тя ще разкаже, че се е срещала с него ежемесечно в продължение на няколко години, като е получавала пари за секс и за да позира за провокативни „горещи“ фотографии. Знаела кой е той, макар че Суогърт искал да го нарича просто Били.

Изобличен от съслужителя си, Суогърт признава за похожденията си – най-напред само пред него, а после пред съпругата си и пред своята църква. Прави го, със сълзи в очите, и пред своята огромна телевизионна аудитория, като изповядва греха си пред Христос и моли да бъде очистен чрез скъпоценната Му кръв, с вяра в Божията простителност. Без да навлиза в подробности, казва, че се е поддавал на това изкушение от първите години на служението си, в продължение на три десетилетия. Съгласява се да се оттегли от проповядване за три месеца, но не иска да приеме изискванията на своята деноминация „Божии събрания“ (Assemblies of God) за поне едногодишна забрана. В крайна сметка не се подчинява на църковната дисциплина, напуска „Божиите събрания“ и бързо се връща към попрището на ТЕв.

Три години по-късно следва „още от същото“. Пътен полицай в Калифорния спира колата на Суогърт за превишена скорост и му иска документите за проверка. До ТВ евангелизатора седи млада жена. Тя заявява, че не го познава; той просто я взел от магистралата. В случай, че думите ѝ не са достатъчно ясни, пред журналисти от ТВ канал в Лос Анджелис тя казва защо се е качила в колата му: „За секс. Имам предвид... това ми е работата; аз съм проститутка.“

Този път Суогърт не предлага сълзи на зрителите си. Изповедта му пред църквата е доста различна: „Господ ми каза, че това просто не е ваша работа.“ Той хвърля цялата вина върху Сатана и интерпретира плътските си дела като демонични атаки спрямо него. Нещо повече. Тъкмо дяволът стоял зад цялата критика и обвинения срещу него. Онези, които казвали, че Суогърт не може да проповядва след скандала, просто давали трибуна на обвинителя; те се опитвали да убедят Божия служител, че е станал за посмешище пред света. Но Суогърт си напомнял, че Сатана е лъжец, и затова решил да не им обръща внимание. Той щял да се оттегли за кратко, „за лечение и за да получи съвети“. Ала едва след няколко дена отново се появява на екран.

Служението на Суогърт претърпява колапс, макар и не напълно. Той загубва 80% от зрителите си, даренията за дейността му намаляват съществено, а залата му за богослужения се изпразва. Много ТВ канали прекратяват договорите си с него. Той обаче продължава с предаванията си още много години. Някои хора от църквата му и негови близки продължават да смятат, че той имал „особено помазание“, което Бог не е оттеглил въпреки паденията му. Намират се дори и такива, според които е станал по-добър служител след преживяното, като е започнал да набляга още повече на Божията благодат в посланията си. За други обаче разочарованието е пълно. Някои изобщо обръщат гръб на Христовата вяра – Суогърт им е показал нагледно с живота си, че цялата идея за Бога, Който прощава, е една измама.

Животът на Джими Суогърт дава храна за размисъл и на изследователите. Р. Клап, редактор в сп. Christianity Today, вижда в негово лице пример за провала на съвременните евангелски църкви: „Твърде често, в духа на крайния индивидуализъм, великите доктрини на Реформацията като sola Scriptura (само Писанието) и sola fidei (само чрез вяра) се използват в жалки опити за избягване от лична отговорност и отчетност [пред събратята в Христа]. Случаи като този със Суогърт ясно показват колко много се нуждаем от преразглеждане на и сериозно отношение към новозаветното учение за Църквата.“ А историци като С. Кривулская обръщат внимание на лекотата, с която – по примера на Суогърт – свещенослужителите могат да избегнат последствията от своите дела: „Опозорени популярни проповедници са провели експерименти със затъмняване на истината и с признаване на истината... и са се научили да представят своите падения като свидетелство за ефикасността на Евангелието. Непоколебими в настояването си, че имат правото да проповядват, въпреки че са хванати в дела, които иначе заклеймяват като неморални, харизматичните служители по телевизията изглежда не могат да бъдат спрени – от скандала и въобще от нищо.“

Разбира се, би било пресилено да дадем отрицателна оценка на явлението ТЕв. Това е поприще не само на Джими Суогърт, на проповедници на „евтината благодат“ и на апостоли на фалшиво евангелие. На него са се подвизавали и продължават да се подвизават достойни Божии служители. Те разбират значението на медиите в съвременността и ги използват по добър начин за разпространение на християнското послание. Необходимо е обаче повишено внимание към съблазните, които носи това мисионерско поле. То е особено привлекателно за търсачи на слава и за манипулатори от всякакъв вид – именно защото електронните медии достигат до голяма аудитория. И още нещо: зрителите са склонни да съдят за проповедника преди всичко по неговия изглед и стил, без да могат да общуват с него отблизо. Което затруднява „изпитването на телевизионните духове“ (вж. I Йоан. 4:1). Продължавайки мисълта на Р. Клап, цитирана по-горе, съвременната Църква носи особено голяма отговорност кому поверява мисията да говори пред множествата. И как го държи отговорен за думите и делата му.

• 1. Вж. статията на Тодор Велчев: https://www.hkultura.com/article/3065-evangelie-na-prosperiteta. Б.ред.