разпятието

Евангелският разказ за кръстната смърт на Исус Христос.

Великден като продукт и начин на употреба

Лекция и дискусия

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Къри ораганизирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г. С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден. Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

Хората Го разпнаха, Бог Го възкреси!

интервю с проф. Екщайн

На Разпети петък, в продължение на 2 000 години, Църквата си спомня за Своя разпнат Бог – Исус Христос. Съвременният свят все по-трудно съумява да проумее тази жестока екзекуция. Проф. Ханс-Йоахим Екщайн, професор по Нов Завет в Тюбинген, обяснява в разговор с репортера Маркус Моклер защо смъртта на кръста е необходимост от богословска гледна точка, какво трябва да разбираме под „заместителна изкупителна смърт“ и защо историята на Разпети петък и Възкресение трябва да бъде разказвана и на децата.

Силата на една неприемлива вест

Уводна статия

„Къде е ученият? Къде е религиозният водач? Къде е философът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост цялата светска мъдрост? Понеже тя не помогна на света да познае Бога, Бог в своята божествена мъдрост избра чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“

Ако смятаме, че вестта за разпятието и възкресението на Исус Христос е неприемлива за нашите съвременни умове, тези думи на апостол Павел (свободен превод на 1 Кор. 1:20–21) ни напомнят, че това не е нещо ново. Също толкова неприемлива е била тя и за своите съвременниците – независимо от култура, география, обществено положение, образование – универсално неприемлива. И все пак, 2000-годишната история на тази вест, свидетелства, че тя е също така универсално приемлива – независимо от култура, география, обществено положение, образование.

Цялата уводна статия >

Трансформираната природа и фактът на Възкресението

Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите „Разпятие“ и „Възкресение“?

Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва. Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение. Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса: Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?