Името на Роберт Колдевай (Robert Koldewey, 1855 – 1925) е добре познато на всеки, който се интересува по-задълбочено от археология. Той е бил сред забележителните архитекти на своята епоха, но главните му приноси са в областта на археологията на древния Близък Изток.
Григорий Нисийски се ражда преди 1690 години в далечната 331 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия). Той е един от десетима братя. Един от доста по-възрастните му братя е големият защитник на вярата Василий, наречен Велики. Двамата братя, заедно с Григорий Богослов, образуват „триото“ на т.нар. Кападокийски отци: борбени защитници на християнството срещу нароилите се по това време множество ереси.
В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.
В зората на Реформацията основната използвана версия на Библията на Запад била латинската Вулгата. Преводът бил направен от св. Йероним още през 380 г. сл.Хр. И до XVI век вече бил претърпял немалко текстуални изкривявания. Библията не била позната на обикновения човек. Не била сред книгите, които отделни хора или цели семейства можели да имат у дома. Имало амвонни библии, обичайно привързани със синджирче към амвона; имало ръкописи из манастирите; имало библии, притежавани от кралете и обществения елит. Но Библията не била книга, притежавана от мнозина.
Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.
Неизменно е за вярващия понякога да се връща към началата на своя живот в Христос. Това е свързано както с търсене на „първата любов”, така и с нуждата за обективно сверяване на курса. Да се определят плодовете – този сигурен лакмус за истинност / неистинност, според думите на Исус, да се направи оценка и оглеждане в ясни огледала. С чисто и смело сърце.