Светлината на деня

Не ще ти бъде вече слънцето светлина на деня,
нито луната със сиянието си ще ти свети;
но Господ ще ти бъде вечна светлина,
и Бог твой слава твоя.

Книга на пр. Исаия 60:19

В забързаното ни всекидневие дните и месеците се надбягват и се избутват бързо един друг. И отново е зима, и отново идват празници, и отново очите на децата сияят при вида на украсените елхи и вкусните красиви коледни сладки или при вида на огромното количество потенциални подаръци от витрините на магазините, а очите на големите засияват от мекотата на изтънчените вина и спокойната приятелска атмосфера вкъщи или в луксозна приглушена вечерна ресторантска обстановка. Лекичко, лекичко те, големите, омекват и започват да си припомнят детските представи и мечти, и почти започват да се променят. Или да си мислят и вярват, че се променят. Че стават по-добри, по-обичащи, по-всеотдайни, по-внимателни и по-посветени на децата си; на най-близките до себе си; на работата си или на проектите си.

Новото Рождество или Коледа е повод за нови надежди. Нови мечти. Нови планове. Нови обещания. Ново начало. До кога?

До кога издържат упованията и наложените машинално представи за ново начало и за светла промяна? Промяна на отношенията с другите, промяна на материалното положение, промяна на непроменимата реалност. Огрени от топлината на камината (ако я има) или от загадъчната светлина на приятната домашна обстановка, лекичко присвити в меките кресла, големите примигват и си спомнят вкуса на бабините или мамините сладкиши, баници и вкусен постен боб, а малките протягат ръчички към тях, големите, и напълно им се доверяват, напълно се отпускат в тихата вечер и се потапят в приятното очакване на коледните подаръци.

Безмилостната машината на забързаното всекидневие за няколко мига се изключва или само за момент забавя своята скорост. До кога? До следващата спирка от мека и всепоглъщаща светлина и тишина.

Един миг на промяна, един миг на излизане от дрехата на ежедневното и баналното, един миг извън реалното, извън времето. Вкусното омайно ухание от топлата семейна вечерна трапеза връща хода на времето и машината заработва още по-бързо. Часовете около приготовлението на трапезата за Бъдни вечер и за Рождество променят нашата представа за време. Времето неусетно изтича и се провлачва до степен на застиване. Времето, в което планираме и случваме нещата, се изплъзва от нашия контрол и ни изненадва. След няколко дни то отново ще ни е познато, отново ще ни заблуждава, че можем да го контролираме и планираме, но сега за нас то се видоизменя и заедно с него и ние, само за миг. Мигът на тишината със себе си, с другите, с Бога или мигът на желанието за промяна. Промяна на всичко познато до сега. Мигът на наричаната от много хора, рекламно популярна „Магия на Коледа“.

Тази уж магическа заблуда за миг извън времето, породила всеобщо желание за добротворство и обич към всичко и към всички може да се повтаря всяка година. Но преживяваме ли реално празника? Преживяваме ли истински светлината на Рождество, което е и повод за празнуване и за размяна на подаръци? Или това е един банален и вече до съвършенство познат, традиционен механизъм за временна почивка и забрава на ежедневните тегоби и борби? Механизъм на заблуда и забавяне на времето, от което бягаме и с което се надпреварваме.

Дори за много хора, определящи се като християни, тези празнични дни са погълнати от традицио-мелачката на всекидневните грижи. Грижи за дългоочакваната празнична трапеза, грижи за подбор на подаръци, грижа за надписване и изпращане на подходящи празнични пожелания и картички, грижи за украса на дома или на църквата, грижи за…

Много пъти се грижим твърде много за утрешния ден, а неусетно забравяме красотата на настоящия ден, изпускаме смисъла на днешния ден. Дори може да изпуснем смисъла на Рождественските празници. Може да затворим прозореца за истинската светлина, огряваща всеки един човек – който може да я разпознае точно на тези празници. Рождество е рождението на истинската светлина и е рождество на Словото в плът. Свети апостол Йоан пише в своето Евангелие (Глава 1, от първи до пети стих):

1. В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
2. То в начало бе у Бога.
3. Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана.
4. В него бе живот, и животът бе виделината на человеците.
5. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.

Нека свалим захабената от тичане дреха на всекидневието и да останем, поне за миг, огрени от истинската рождественска светлина на Словото, въплътено в света.

Рождество Христово, Джото,1305.

Рождество Христово, Джото (1305).

Рождество Христово, Фреско от манастир в Косово, XIV в.

Рождество Христово, Фреско от манастир в Косово, XIV в.

Нов коментар