Велика събота

Библейски прочит: Евангелие от Матей, 27:50–66

„А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина). А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: „Наистина Този беше Син на Бога.“

Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; между които бяха Мария Магдалина, и Мария, майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове. И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе рече: „След три дни ще възкръсна.“ Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.“ Пилат им рече: „Вземете стража; идете, вардете Го, както знаете.“ Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.“

Амвросий, Коментар на Евангелието от Лука, 10, 140 и сл.

Ние не се покланяме на празния гроб, а на възкръсналия Христос! Погледът ни не е насочен към мълчаливия надгробен камък, а към скинията, която пази Живия в Евхаристията; не празнуваме върху студен мрамор, а върху олтара на тялото и кръвта Му; не носим цветя, които увяхват, а добри дела, които са съкровище на небето.

И не напразно един от евангелистите пише, че гробът е бил празен, а друг – че е бил гробът на Йосиф от Ариматея. Следователно, Христос не е имал собствена гробница. По същество, гробницата е приготвена за онези, които са подвластни на закона на смъртта; но победителят над смъртта няма своя собствена гробница. Каква връзка може да има между една гробница и Бога? Всъщност, в книгата Еклисиаст се казва следното по отношение на този, който размишлява върху доброто: „Той няма гроб.“ Следователно, макар че всички вкусват смъртта, смъртта на Христос е неповторима и затова Той не е погребан заедно с другите, а е затворен в самостоятелна гробница. 

Наистина, въплъщението на Господа има всички характеристики, типични за човешкото раждане, но приликите са съпроводени с разлика в природата: Той е роден от Девица чрез подобно раждане, но с несходно зачатие. Той е изцелявал болните, но е и царувал. Йоан кръщавал с вода; Христос кръщавал с Духа. Следователно смъртта на Христос е подобна на всички останали по своята телесна природа, но е уникална по своята мощ.