Тереза от Авила: първата жена, обявена за „учител на Църквата“

Половин век от удостояването ѝ с титлата Doctor Ecclesiae Universalis

Градчето Авила се намира почти в сърцето на Испания. Тереза, родена през 1515 година, се оформя като личност, вслушвайки се в пулса на най-ревностно католическия народ в Европа.

Страстта на Испания с нейните романси, светци, конкистадори и рицари оказва въздействие върху будното, още невръстно момиче. По онова време споменът за наскоро завършилата Реконкиста1 е жив; маврите все още се възприемат като заплаха, а в отделни райони на страната те са мнозинство. Петгодишната Тереза придумва по-големия си брат да се измъкнат тайно от своето градче, да отидат сред маврите и да станат мъченици за Христа. Един от чичовците им открива децата и ги връща вкъщи.

По-късно, като девойка, Тереза е изпратена да учи при монахините-августинки. Едва навършила 20 години, тя решава да постъпи в местния кармелитски манастир. Под влияние на писанията на св. Йероним, тя е обзета от копнежа за дълбок и по-суров духовен живот. Но както признава по-късно, монашеският ѝ обет е вдъхновен не толкова от любовта към Христос, колкото от надеждата да влезе бързо в небесата.

Още като млада монахиня, Тереза се разболява сериозно. Никакви лекарства не помагат. След няколко години с влошаващо се здраве, тя изпада в кома и сестрите от манастира я смятат за умряла. Те започват да приготвят погребението ѝ, но нейният баща се кълне, че в измъченото тяло е останал живот. След четири дена Тереза се събужда с остри болки и частична парализа. Ще трябва да изминат още три години на страдания, докато тя отново може да ходи пълноценно.

Портрет на Тереза от Авила
Портрет на Тереза от Авила (Художник: Петер Паул Рубенс, 1614 г.; Източник: Wikipedia)

Тереза започва се чувства все по-неудовлетворена от манастирското си всекидневие. Установява, че пилее живота си в празни приказки. Учейки другите как да се молят, тя осъзнава, че се превръща в лицемер и от доста време не общува с Господа, нито Му е угодна. Тереза проглежда за лекомислието си и за пагубното му въздействие върху нейния молитвен живот. Това я тласка да търси Христос по-усърдно. Започва да получава видения. Някои приписват тези опитности на демонични сили, докато други я насърчават да ги приеме с доверие в Бога. През този период тя се запознава с известния мистик Йоан Кръстни (Хуан де ла Крус) и двамата дават тласък на движението на „босоногите кармелити“, придържащи се към по-строги монашески правила.

Ала Тереза от Авила в никакъв случай не е била бездейна и нито за миг не изпада в религиозен унес. Практична по своята нагласа, тя ръководи реформирането на Кармелитския орден и основава множество женски манастири, посветени на по-задълбочено следване на Христовия път. Никой нямал достъп до тези обители, освен жени, отдадени на духовния живот. Отделно се изграждат манастири, предлагащи жилище на бездомни жени. На плещите на Тереза падат тежки административни отговорности. Осигуряването на прехраната на нейните монахини се оказва трудна задача; понякога те живеели в крайна мизерия. Но духовната им майка е решителна жена и прави всичко възможно за преодоляването на всички несгоди.

Освен всичко друго, монахинята от Авила пише религиозни и съзерцателни произведения. Сред тях е и автобиография, написана по заръка на нейния изповедник. По-известни са творбите ѝ „Пътят на съвършенството“ (Camino de Perfección), „Вътрешният замък“ (El Castillo Interior) и „Размишления върху Песен на песните“, посветени на духовните ѝ чада. В тези образци на мистичната литература Тереза дава наставления за духовен растеж чрез служение и молитва. В следването си на Христос тя отдавна е надживяла романтичните, детски представи за любовта. „Истинската любов към Бога не се състои в проливане на сълзи, нито в сладостта и нежността, за които обикновено копнеем... а в служене на Бога във вършене на правда, с твърдо и силно сърце и в смирение.“ Мистичните писания на Тереза от Авила ѝ донасят неувяхваща слава в целия християнски свят.

Църквата „Св. Тереза от Авила“ в родния ѝ град
Църквата „Св. Тереза от Авила“ в родния ѝ град (Източник: kevmrc.com)

Накрая неуморната духовна дейност и многобройните пътувания сломяват здравето на Тереза. Тя умира през 1582 година, на път за един от манастирите под неин надзор. Обявена е за светица и закрилник на областта Кастилия едва четири десетилетия след смъртта ѝ. А преди половин век, на 18 юли 1970 г., папа Павел VI я удостоява със званието „Учител на Църквата“ (Doctor Ecclesiae Universalis), а също „Учител в молитвата“ (Doctor Orationis). Така св. Тереза от Авила и св. Катерина от Сиена стават първите жени, които Католическата църква припознава като свои богословски авторитети.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 7, 2020 г.

1 Поредица от военни действия за освобождението на Иберийския полуостров от арабите и маврите в периода VIII-XV в. - Б. пр.

Нов коментар