Магията на киното

Началният импулс за новата ни блог-рубрика „Магията на киното“ идва от един съвместен проект с предаването „451 градуса по Фаренхайт“ на Радио 865, в рамките на техните редовни „Осем минути в света на киното“. Включихме се с една нова поредица за не толкова нови филми, която озаглавих „Магията на киното“. Не искам заглавието да се възприема като претенциозно, а като сериозно и същевременно поетично. Чрез тази поредица ще се опитаме да ви представим киното не като забавление или не като средство за интересно прекарване на свободното време. А като едно раздвижващо душата изкуство, което ангажира зрителя в не по-малка степен, отколкото създателя си.

Спомням си с трепет мои лични преживявания със стойностни кинотворби. Влизам в салона с багажа на деня си (умора, тревоги или пък радости). Но бързо съм принуден да го оставя настрана. Светлините угасват, разговорите наоколо секват и настава тишина като в храм. В кадифената тъмнина екранът пред теб се превръща във вход към една друга реалност. Неговото послание е недвусмислено: „Замълчи, забрави кой си и стани част от филма.“ Без да усетиш, ставаш подвластен на тази магия. Потъваш във филма и той става твой живот, а героите – твои приятели или неприятели. Когато филмът свърши и излезеш на добре познатите улици, нещо в теб се е променило и не бърза да се върне към всекидневието. Останал смълчан близо два часа, сега ти искаш да кажеш на героите това, което се е таяло в теб. Или да продължиш разговорите помежду им, а ако можеш, да продължиш и цялото им съществуване. И установяваш, че преди да си гледал филма, нещо съществено ти е липсвало. Магията на киното ти е открила някои тайни за самия теб: забравени или никога неосъзнати.

Сега си мисля, че доброто кино всъщност изпълнява една важна мисия на настоящата историческа епоха. Нашето време сякаш е призвано да преоткрива древни тайни. То е като някакъв Индиана Джоунс в храма на обречените или в търсене на изчезналия кивот – протягащо ръка към съкровищата на отминалия вече свят и същевременно замиращо във възторг по тях. Защото тези тайни са били забравени и дори отречени. Вековете на научно-техническата революция (от ХVII до XIX), т.нар. Модерна епоха, отхвърлиха както понятието „тайна“, така и възторга пред тайната. За модерния човек всичко трябваше да бъде наука или инженерство и никога мистерия. Всичко трябваше да бъде суха математика и никога изкуство. Пресмятането и прагматичната оценка трябваше да изместят въображението. Деловият доклад трябваше да замени приказката.

ХХ век отговори на тези внушения, като създаде една съвременна магия – магията на киното. Парадоксално, създаде я чрез средствата на научно-инженерната мисъл, със средствата на фотографското изображение и на звукозаписа. Но чрез камерата и микрофона киното не трябваше просто пресъздаде видимото и чутото, а да възвърне на човека изгубената пълнота на реалността; да му възвърне реалността в нейната дълбочина. Започнало от експерименти със заснемане на движещи се хора и влакове, от забавление с изменящия се образ, киното бързо се превърна в изкуство с неподозирана сила. То предложи поле за развитие на творци от най-различни области: писатели, композитори, художници, певци, театрални артисти. И така, към края на същия ХХ век, в който се роди, киното успя да измести по популярност останалите изкуства. За добро или за лошо, то се превърна в главния фактор, който формира представите и дори идеалите на днешния човек. Киното стана неговият извор на вдъхновение или на утеха – вместо книгите или картините. Стана изразител на неговите тежнения, нещо като говорител на неговото сърце. Затова може да се каже, че който нищо не разбира от кино, не може да разбере душата на нашия съвременник.

Но минаха десетилетия и днес киното е подложено на опасността от утилизиране, както и останалите изкуства. То може да стане – и наистина става – просто част от бита, визуален фон, средство за „убиване на времето“, когато ни е скучно. „Хайде да отидем на кино“ днес обикновено е предложение за забавление, а не покана за дълбоко преживяване и размисъл върху сериозните проблеми на живота. Човекът вече доброволно се лишава от магията на киното, за да избяга от тревожните тайни на своето съществуване. Негов неочакван помощник в това бягство стана „природеният брат“ на киното, телевизията. Телевизията „разомагьоса“ киното, като го вкара в спалнята и в кухнята. Разби го на рекламни клипове. Отне му и собственото магично време, като го превърна в „реално време“. Опитва се да обезличи и неговия творец, като направи всеки зрител интерактивен участник и суфльор на идеи как трябва да постъпи героят или да завърши филмът.

Нашата поредица „Магията на киното“ има за цел да ни върне към същинската мисия на киното: а именно, да изправя съвременния човек пред тайнството на живота. Затова тя ще запознава вас, читателите и зрителите, с отделни майсторски образци на световното кино, с произведения на доказани режисьори. Без претенции за изчерпателност, нито за подробен анализ. Не през погледа на професионален кинодеец, а на лаик като всички вас, който преживява филмите непосредствено. И който иска да сподели с вас тяхната сила.

Надявам се рубриката да спечели своята публика от любители на качественото кино и търсачи на тайни. Като правим преглед на различни творби, от различни автори и страни и от различни жанрове, ние ще се стремим да разбираме и да изучаваме езика на киното. Така ще можем да вникваме в посланието на автора и да преживяваме това, което собствената му душа е преживяла. А и не само това. Добрата кинотворба често ни разкрива неща, които нейният автор не е имал предвид и дори не е подозирал. Тя живее свой собствен живот и действително носи своя собствена реалност, която не може да се обхване до край.

Най-сетне, рубриката „Магията на киното“ ще бъде и една непряка покана към дискусия. Защото качествените филми ни предлагат и определено тълкувание на света: светогледа на своите автори и на своите герои. Този светоглед може да бъде доста различен от нашия и да ни призовава да променим из основи живота си. В този смисъл киното е една зона на потенциален сблъсък. Излагайки се на неговото въздействие, ние трябва да сме готови да поведем сериозен разговор за нашите идеали и ценности. С нашите съвременници и със самите себе си. Като вярващ човек, лично аз ще се стремя в този разговор да открия и представя една християнска гледна точка към проблематиката на даден филм.

Готови ли сте да ни придружите в нашето начинание да открием магията на киното? Да си пожелаем смелост и на добър час!

В седмицата след Великден започваме рубриката с филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“.