Хората Го разпнаха, Бог Го възкреси!

Репортер: Господин професор, защо Исус Христос е трябвало да умре?

Проф. Екщайн: Богословският отговор на този въпрос гласи: Исус умира, защото хората Го отхвърлят, осъждат и разпъват на кръст. Постъпват така заради делата Му, които извършва в името на Бога, Когото нарича Свой Отец, и заради изявяването на Неговото име на човеците. Но въпросът Ви „ЗАЩО“ насочва вниманието не към жертвата Христос, а към Господаря на този свят, към Твореца. Затова и ранните християни са давали следния колкото уверен, толкова и освобождаващ отговор: „Хората Го разпнаха, но Бог Го възкреси!“.

Репортер: Църквата и богословските трактати говорят за изкупителната смърт на Исус, Който изстрадва вместо всеки грешник полагащото му се наказание за неговите грехове…

Проф. Екщайн: Когато говорим за Изкупление и Примиряване обикновено се сблъскваме с двойно недоразумение. Първо, не Бог е трябвало да бъде примирен с нас, а ние с Него; не Бог е отхвърлил света, а хората са отхвърлили Бога и са влезли във вражда с Него. Второ, в библейските текстове за Изкуплението и Прощението водещо място заема не наказанието, а преди всичко изцелението и възстановяването на общението с Бога. Става дума за нов живот, вместо за смазващата вина; за Възкресението, вместо за собствената смърт. Затова и разпъването на кръста завършва с възкресението от мъртвите, с което жертвата на Исус и Божият план за спасение постигат целта си.

Репортер: Какво общо има смъртта на кръста с примиряването?

Проф. Екщайн: От любов и вярност към Бога и хората, Исус е бил готов да даде живота Си за заличаване на враждата помежду им. Но по-важно от новозаветна гледна точка е знанието, че Христос не е трябвало да умре, за да може Бог Отец да ни заобича отново, а защото Бог Отец и Бог Син вече ни е възлюбил. Христос е трябвало да умре, защото не Бог, а хората са имали проблем, състоящ се в отделянето им от Него – ще рече от Живота – и от Неговата любов към нас. Чрез Христос Бог понася вместо нас последиците от собствения ни грях: смъртта, за да живеем заедно с Него новия, вечен живот, за който Исус е възкресен. Така „съразпнати с Христа“, придобиваме правото да участваме и в Неговото възкресение. По този начин понятия като „изкупление“ и „примиряване“ стават синоними на „прощение“; „спасение“ и „пресътворяване“ чрез чудото на Божията жертва за нас.

Репортер: Но нима за всичко това Бог не е изисквал човешка жертва?

Проф. Екщайн: Ранните християни не са задавали въпроса по този начин, тъй като всички те са били стигнали до познанието, че Исус не е бил просто „човек като теб и мен“, а самият Божий Син, въплътен в човешки образ. Чрез личността на Исус Христос Бог стоварва върху Себе Си проблема с отделянето от и враждата на човека към Него. В Христос не човекът осъществява примиряването на Бога със себе си, а Бог – примиряването Си с човека! Признавам, че за нас хората е трудно да проумеем Божието триединство, тъй като в съзнанието ни Бог Отец и Бог Син са две отделни личности. От друга страна, Бог е и си остава единосъщен. Ние не вярваме в двама отделни богове, а в един Бог, който ни се разкрива чрез личността на Сина, на Отца и на Светия Дух.

Репортер: Съществува схващането, че смъртта на кръста следва да се разглежда като провал на един голям учител и високо нравствен човек…

Проф. Екщайн: Как така „провал“? Нима старозаветните пророци и апостоли като Петър и Павел са се провалили? И днес, всички ние продължаваме да слушаме и четем тяхната спасителна вест! Какво бихме могли да знаем в наши дни за Любовта и Истината без тяхното жертвоготовно служение? Що за морал бихме имали днес, ако бяхме игнорирали всички онези личности, които заради любовта си към другите и към Истината са искали да пожертват живота си? Привързаността на Исус към чужденците и грешниците, съпричасността Му към болните, бедните и съкрушените, истинността на Нагорната проповед и на притчите за Божията близост не се опровергават чрез смъртта на кръста. Напротив. Те се потвърждават с цялата си сила и дълбочина чрез изкупителната жертва на Исус. Така разпъването на кръста само по себе си е поразително събитие, още повече в светлината на Христовото Възкресение!

Репортер: Какво означава лично за Вас това, че „Той трябваше да бъде разпнат, за да можете Вие да бъдете освободен от греховете си“?

Проф. Екщайн: Както вече и сам забелязахте – твърде много! Фактът, че някой жертва не просто нещо, пък било то и много, а самия себе си за теб, те кара да осъзнаеш по невероятен начин собствената си ценност и значимост; да разбереш, че тази любов и всеотдайност към нас не зависи от собствените ни заслуги, а е безусловна и неотменима. Досега никой не е успял да обясни „богословието на изкуплението“ в неговата пълнота. Въпреки това, всеки който съумее да разбере, че животът и смъртта на Исус са гаранция за Божията безусловна вярност и всеотдайна любов към нас, е разбрал същността.

Репортер: Може ли историята за Христовото разпятие да бъде разказвана и на децата?

Проф. Екщайн: При условие, че личността на Бога бъде представена правилно – непременно да! Ако в светлината на собствената си представа за Него Го възприемаме като немилостива, враждебна към хората Личност, която изисква жертви заради собствените си проблеми – тогава, по-добре НЕ! В никакъв случай не можем и не трябва да укриваме от децата проблеми като страданието, тленността и смъртта. Основополагаща в разбирането на същността на Разпятието е увереността, че не сме изоставени от Бога – нито в нашата болка, нито в самотата на нашето умиране. В лицето на Исус Христос опознаваме Бог, Който вече е изпитал вместо нас най-голямата загуба и болка; понесъл е и все още носи последиците от собствената ни вина. Само след като осъзнаем истината за самите себе си, можем да се почувстваме истински свободни; само след като, противно на всеки разум, разберем, че сме истински обичани, можем да понесем необяснимото.