E-mail по Рождество

Здравей, Яна!

Честито Рождество Христово! Весела Нова Година! Молим се и вярваме, че Бог ще излее изобилни благословения както в личния, така и в професионалния аспект от живота ти! Пожелаваме ти една невероятно плодотворна и щастлива година! Надявам се следващия декември като се чуем да разбера, че случилото се през годината е надминало очакванията ти! :)

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;)

За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре. И наистина се наслаждавам на нещата, които ми се случват! Например, понеже все още не съм започнала да си пиша дисертацията, си позволявам да спя до КЪСНО. След 4 години работа седем дни в седмицата и аларма нагласена за звънене в 6:45 ч. дори и в неделя, сега с наслаждение се събуждам призори, казвам „Благодаря!“ на Бог за възможността и заспивам отново. Мога да чета книги за удоволствие – нещо, което не ми се е случвало от студентските години по сесийно време ;) да готвя за удоволствие, да се разхождам по магазини (това вече не само за удоволствие, а за да намеря нещата, които ми трябват, което не е никак лесна задача, когато всичко е написано на неразбираеми за мен езици :)) ). Всичко около мен е много красиво – невероятно съчетание на стари сгради и съвременен дизайн, винаги зелени и подредени паркове с езера и всякакви водни птици, с лисици и зайци. Представяш ли си! Ходиш си по алеята и току някой заек заподскача изпод някой храст. И това ако не е приказка!

Но… Сигурно си спомняш, че един от най-големите ми страхове преди да дойда тук беше, че ще бъда самотна. Какво от това ако живееш на най-прекрасното място, а няма с кого да споделиш! Разбира се, някакво утешение беше, че любимият ми човек ще е до мен. Но истината струва ми се е, че всяко преживяване е пълно само, ако е споделено с приятели, с роднини. Мисля, че затова се събираме по празниците, защото те ни дават пълна радост единствено когато ги видим отразени по своеобразен начин в очите на близките си… А на мен ми предстоеше да отида в чужда страна, сред непонятни за мен хора, със странни обичаи. И освен това да прекарам Рождество в най-тесен семен кръг – moi et mon mari. Странно, но когато се чувстваме самотни, празниците не ни развеселяват. Точно обратно – засилват чувството ни за самота.

Та, именно с такова чувство в сърцето аз се подготвях за предстоящата Коледа. Белгийците са много внимателни във взаимоотношенията си, стараят се навсякъде и при всякакви обстоятелства да показват уважение и почит един към друг. Но също много лесно се вижда, че не можеш да им станеш близък приятел хей така. Затова и нямах особени надежди да прекараме празника с нови приятели. Просто купихме първото си семейно коледно дърво – една елхичка, висока две педи, от тези, дето се продават в кутии в супермаркетите – играчки в оранжево и лилаво, десетки свещи във всякакви цветове, ако не друго поне да ни е пъстроцветно и светло, и зачакахме наближаващия празник.

Каква беше изненадата ми обаче, когато няколко дни преди Рождество получихме покана за празненство. Едно семейство от църквата, в която ходим, ни поканиха да прекараме празника с тях. Те живеят в едно малко градче близо до Брюксел – фламандец и шведка с 5 деца. Три от децата, две момичета и едно момче, са по-големи, около двадесет и няколко годишни, а другите две са тийнейджърка и момък в прогимназията. Самите родители са около петдесетте. Трудно ми е да кажа все още към коя социална група могат да се причислят, защото не мога да преценя какъв е стандарта на живот тук. Но това което знам за тях е, че жената е останала сирак на 15 години и е трябвало да се грижи сама за себе си, при това в чужда страна. Мъжът е прекарал живота си в пансиони. Знаех, че всичко което имат са постигнали сами с много усилия. И честно казано, някак си се чувствах неудобно, че ще натоварваме бюджета на тези хора с още двама души на коледната трапеза. За моя още по-голяма изненада, на тази трапеза освен нас, бяха поканени една американка, отскоро работеща за голяма финансова фирма в Брюксел и млад японец, с абсолютно неясен за мен живот и пребивание в Белгия.

Когато пристигнахме на оказаните място и час, се намерихме в уютна къща, направена, както разбрах по-късно, от първата тухла до последните орнаменти от бащата, заобградени от седемте члена на семейството, които видимо се забавляваха и без нас, но като че ли бяха още по-радостни да се забавляват заедно с нас, четиримата чужденци, които едва познаваха. Без проблем се справяха както със заваления английски на американката така и с нашия „дървен“ английски с дълги паузи за съставяне на изречения. Японецът говореше доста прилично :)) С еднаква лекота се общува както с родителите, така и с децата. Последните, макар и изказващи гласно доволството си от факта, че са още деца и получават подаръци и са им спестени отговорности и проблеми, се държат много зряло. От възрастните до най-малкото момче, всички бяха толкова отворени и сърдечни към нас, че дори аз, която съм с купища страхове и предразсъдъци в общуването си с чужденци, веднага се почувствах „у дома“. Няма да ти описвам всички подробности. Но имахме менюта като в ресторант… Представяш ли си! Специално отпечатани на принтер :) Предложиха ни специалитети, на които мнозина готвачи биха ококорили очи. В Белгия явно масата е на почит. Спокойно могат да прекарат времето между обеда и вечерята без да стават от масата :)) Беше вечер на смях и уют. Далеч от родителите и приятелите ми, далеч от всичко обичано и познато, аз си бях У ДОМА. За мен „у дома“ отдавна вече не е свързано с място. „У дома“ значи да си сигурен и обичан. Може би затова празнуваме Рождество като семеен празник – за да си спомним, че Бог е слязял там, където сме, за да ни заведе у дома. Сега, празнувайки Рождество в една чужда страна, още по-ясно усещам, че има такова „у дома“, което не зависи от мястото.

Преди исках да стана министър на образованието. Сигурно знаеш за 30 годишния ми план за постигането на тази мечта. :)))) Сега мисля, че ако мога да реализирам в своето семейство любовта, която видях в това интернационално семейство – любов, която е не само помежду ни, а прелива към другите и ни прави готови да даваме от всичко, което имаме – ще съм постигнала много.

Ами… Това е за сега. Ще се чуем до година до амина. :)
Ако имаш време, ще ми е приятно да ми пишеш и да разбера какво се случва с теб!

С много обич,
Мариана