Максимилиан Колбе, живот и саможертва
40 години от канонизирането на полския свещеник и мисионер
Максимилиан Мария Колбе е полски свещеник и мисионер на Римокатолическата църква. Рожденото му име е е Раймунд Колбе. Роден е на 8 януари 1894 г. в Здунска Воля, тогава част от Руската империя. Баща му е с немски произход, а майка му е полякиня. Колбе е първият полски мъченик, обявен за светец.
Още в младежките си години Раймунд става послушник в ордена на францисканците-конвентуалци и приема името Максимилиан. На 1 ноември 1914 г. дава монашески обет и приема второ име: Мария. От 1912 г. започва да учи богословие в Краков, а няколко месеца по-късно е изпратен да продължи образованието си в Папския университет в Рим. Там завършва с две дипломи – по философия и по богословие, съответно през 1915 и през 1919 г. Ръкоположен е като свещеник през 1918 г. Успоредно с духовното си изграждане, той се занимава с математика и самолетостроене, проектира различни видове машини.
Още като студент в Рим, заедно със свои събратя основава религиозния съюз Рицар на непорочната, който се занимава с апостолска дейност под знака на Богородица. За да реализират целите на организацията и да поддържат връзка с нейните членове, от началото на 1922 г. в Краков започват да издават списание, носещо същото име, което през 1938 г. достига тираж от милион екземпляра.
През 1927 г. близо до Варшава се строи голям манастирски комплекс: т.нар. „Град на Мария“, където се създава общежитие на монаси, свещеници, семинаристи, кандидати за пълно духовно посвещение и миряни. През периода 1931-1935 г. Максимилиан заминава за Япония като мисионер. По образеца на „Града на Мария“ Колбе създава в околностите на град Нагасаки подобен манастирски център. (По онова време Колбе не одобрява желанието на някои духовници той да бъде изграден в градска среда. Четиринадесет години по-късно това решение се оказва спасително за манастира, когато на 9 август 1945 г. върху Нагасаки пада атомна бомба, а хълмовете на гората го опазват от ударната вълна.) През 1936 г. се завръща в Полша, за да поеме ръководството на „Града на Мария“, който се превръща може би в най-голямото място за духовно общуване в света със 700 монаси.
След окупацията на Полша от нацистка Германия Колбе е арестуван поради своя израз на несъгласие за колаборация с национал-социалистическата идеология и практика на окупаторите. Арестуван, през пролетта на 1941 г. е изпратен в лагера Аушвиц, където получава номер 16670. Там той не спира да развива духовна дейност между затворниците, като ги насърчава с химни и молитви. Но в лагера се случва тягостен инцидент. Трима затворницинякак си успяват да избягат. А управата е установила правило, че при всяко бягство десет души трябва да се накажат със смърт.
Най-напред лагерниците от бараката на избягалите са принудени да стоят гладни и жадни под слънцето. След това началникът на охраната прочита списък от десет души, които да бъдат екзекутирани. Един от тях на име ФранчишекГайовничекчува името си и простенва умолително: „Милост! Имам жена и деца!“ Но понятието „милост“ не присъства във философията на лагера на смъртта.
В този миг от строя излиза Максимилиан Колбе и казва: „Аз съм католически свещеник от Полша. Аз бих искал да заема неговото място, защото той има жена и деца.“ След известно колебание комендантът Фрич приема това предложение, което не отменя присъдата на останалите деветима. Две седмици по-късно, на 14 август 1941 г., Колбе с достойнство подава ръка на екзекутора, за да приеме смъртоносна инжекция от карболова киселина. А спасеният чрез тази заместническа смърт Франчишек Гайовничек е преместен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където дочаква освобождението си от американските военни сили.
Максимилиан Колбе е обявен за блажен в Римокатолическата църква на 17 октомври 1971 г. от папа Павел VI, а на 10 октомври 1982 г. е канонизиран като светец от папа Йоан Павел II. На тази церемония папата казва: „Той носеше свидетелство за Христос и свидетелство на любов.“
- 1. DanGraves, Maximilian Kolbe Gave His Life for another Man (Christianity.com).
Нов коментар