Алберт Швайцер (1875–1965) е елзаски лекар, философ, християнски мислител, музиковед и мисионер. Световна известност му носят неговите изследвания върху историческия Иисус и богословието на апостол Павел, както и дългогодишната му лекарска и мисионерска дейност в Ламбарене, Габон. През 1952 г. е удостоен с Нобелова награда за мир заради своята хуманитарна дейност и философията на „страхопочитанието към живота“, която поставя човешкото достойнство и уважението към всяко живо същество в центъра на етичния живот. 

Най-известните богословски произведения на Швайцер са Търсенето на историческия Христос (The Quest of the Historical Jesus, 1910) и Мистиката на ап. Павел (Mystik des Apostels Paulus, 1931). Търсенето на историческия Христос представлява критика на възгледите на изследователи, повлияни от протестантския либерализъм и от романтизма, пледиращи за разкриването на „историческия“ Исус, уж „очистен“ от митологични представи. Заключението на книгата ще влезе в историята на богословието от XX век:

Той (Исус) идва при нас като Непознат, като човек без име, от древността; Той идва при онези мъже край езерото, които не са Го познавали. Той ни казва същото слово, както и на тях: „Следвай Ме!“ И ни въвежда в задачата, която Той трябва да изпълни в нашето време. Той заповядва. И на онези, които Му се покоряват, били те мъдри или прости хора, Той ще разкрие Себе Си в трудностите, в конфликтите, в страданията, през които трябва да преминат в общение с Него, и като една непостижима тайна, те ще научат от собствения им опит Кой е Той.