Рождествена настройка

Големият празник е тържество и трябва да носи тържествено настроение. Чрез него възпоменаваме случването на нещо велико. Но също и очакваме в душите ни, по тайнствен начин, да се случи нещо велико. Нещо, което ни отскубва от властта на баналното, носи разтоварване от всекидневната тегота и поражда светли надежди. Най-хубавите ни спомени са от празници, когато това наистина се е случило – настроението от тях ни спохожда и след години.

За вярващите Рождество Христово е несъмнено такъв празник. Той е едновременно възпоменание и очакване за случване. Възпоменание на събитието, разделило на две човешката история, след което тя е престанала да бъде просто история, но става и време на въплътения Господ: история след Христа, лета Господни. И очакване на едно раждане, което се случва като последствие от раждането на божествения Младенец преди две хилядолетия: ново-раждането на повярвалите в Него (Йоан 3:3–8). Така Христос се ражда и ще продължава да се ражда, докато свят светува – в душите на християните. Едно тържество с продължение и достатъчен повод за тържество.

Но настъпването на Рождество Христово е и повод за равносметка, защото е съчетано с изпращането на отминаващата година. Погледнато от този ъгъл, то не винаги носи тържествено настроение. Особено в страна като България и особено в настоящия исторически период. В нашата родина годината започна с плахи очаквания за по-решителни обществени промени и очистване от корупцията, след позорното управление на Орешарски, преминало под емблематичния въпрос КОЙ? А завършва с поредните разкрития за покварата на властите в държавата, които вкупом – ако трябва да използваме езика на самите властници – са за „опраскване“. Годината завършва с имитацията на съдебна реформа, изиграна от впечатляващо мнозинство парламентарни бранители на статуквото. И със затвърденото убеждение на впечатляващо мнозинство българи, че нищо в тази страна не се променя и няма да се промени. Отново в рамките на една година се извърши типично българският преход от „Многая лета!“ към „Никога няма да се оправим!“. Като с всяка изминала година първото звучи все по-неуверено, а второто – все по-настойчиво. Затова поредното Рождество Христово ни подканва да се замислим в кой от тези девиза повече вярваме.

В световен план годината започна тревожно, с разстрела на една цяла редакция в Париж, и завършва още по-тревожно, с много по-кървави атентати (пак в Париж), с разрастваща се война в Сирия и огромна бежанска вълна. Всичко това протича на фона на дълбока криза на ценностите и духовността – не само в България, но и в Европа като цяло. След първоначалния оптимизъм от обединението на Стария континент, вече е повече от несигурно дали съществува обща основа, върху която всички да стъпим, и общи идеали, които да ни вдъхновяват. Не само християнски, но дори и общочовешки идеали, изхождащи от съгласие върху същността на човека.

При такива мисли в края на годината тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но празникът на Рождество Христово ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот.

Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. В Неговата личност божественото се е съединило с човешкото и това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена. В Негово лице можем да видим какво представлява истинският човек и за какво си струва да живеем. С Неговото идване на този свят е произнесена присъда над неправдите и домогванията на всички земни царства и е обявен победоносният ход на Божието вечно царство. Царство, в което християнинът живее тук и сега – не само в държавата, чийто гражданин е.

И понеже Царят вече се е родил, вярващите трябва да Му съдействат за тържеството на правдата и истината. В Европа, в България и по целия свят. И през новата 2016 година. С Рождествена настройка. Пожелавам я на всички наши читатели, сподвижници и приятели на ХАРТА.