Рождество Христово, истината и властта

„Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.“

Евангелие от Йоан 18:37

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Пред очите изниква украсеното коледно дърво, грейват свещи и мигащи светлини. Разлива се топлина, а всекидневните борби и всички нерешени проблеми отстъпват някъде далеч. Дори политиците на този ден сякаш забравят задачите и ребусите на властта. Изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? "И на земята мир, между човеците благоволение!", пеят ангелите в рождественската нощ (Лука 2:14).

Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:37). Това не е откъс от проповед или от патетична балада. Това е конкретен отговор на конкретния въпрос на римския прокуратор: „Ти цар ли си?“ Разпитът на Исус трябва да доведе до присъда и тук думи като „истина“ и „царство“ изобщо не са отвлечени понятия. В крайна сметка, заради Своето свидетелство за истината часове по-късно Божият Син ще увисне на кръста, като юдейския Цар. Кръгът се затваря. Исус умира като такъв, за какъвто се е родил: да бъде Цар. Присъдата над Него, издадена от цар Ирод при раждането Му (Мат. 2:16), е приведена в действие от Пилат Понтийски. Така и раждането, и смъртта на Христос всъщност са обвързани с отношението между истината и властта, между Истината и Царството.

Истината и властта: нима може да има нещо общо между две толкова противоположни ценности? Практическият и все по-циничен разум на днешния човек категорично ги разделя. От политиците вече не се очаква да говорят истината. Те сякаш са родени да бъдат ловки манипулатори, жонгльори на словото, майстори на компромиса и на извъртането, шампиони в тайните сделки и игри. „Добрият политик“ е този, който се пази да заеме категорична позиция, който прикрива дипломатично истинското си мнение, който замита под килима своите провали и не си показва същинското лице пред публиката. Ако пък е способен и да се отметне от думите си изведнъж, без да му мигне окото, той вече става политик от световна класа. Такъв и само такъв е способен и достоен да управлява света. А пък човек, който иска истината да възтържествува, просто не може да бъде във властта. И не бива. Дори и да му се удаде такава възможност, той не трябва да си цапа ръцете с властта. Понеже това би означавало да изневери на истината.

Такова е разбирането за истината и властта, което днес е не само популярно, но сякаш неоспоримо. Оказва се, че не само днес. Застъпва го още Пилат Понтийски, изправен пред изпитателния поглед на окования Исус. Галилеецът не отвръща на обвиненията, че се домогва до властта, а призовава към послушание на истината. Риторичният въпрос на прокуратора „Що е истина?“ не е покана за философски спор. То е бягство от един труден разговор, в който странният арестант го е въвел. Пилат не е човек, изкушен в духовните теми, а властник, който „се съобразява с реалностите“ (както биха се изразили днешните политици). И като прехвърля обратно към „юдейския цар“ въпроса за истината, бърза да излезе навън, в политическата реалност (Йоан 18:38). За да сключи сделка срещу истината, в името на властта. Сделката е напълно неуспешна, макар че за момента всички страни в нея са били удовлетворени. Затова 20 века по-късно продължаваме да празнуваме Рождество Христово, докато Римската империя присъства само в учебниците по история. Властта, отрекла се от истината, рано или късно губи основа и се разпада. Струва си тогава да се опитаме да разберем, и то тъкмо в празничните рождественски дни, защо според Исус истината и властта са неотделими.

Пълна власт над човека в неговата цялост може да има само неговият Създател – всички други власти в света са временни и с ограничено действие и правомощия. („Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“, казва още Исус на Пилат в Йоан 19:11.) Тази власт няма за цел да използва човека, нито да го превъзпитава, нито да му носи облаги, а да му помогне да стане онова, което човекът наистина е. Божията власт води човека към истинските му същност и предназначение; в това е нейната дълбока връзка с Истината. И нейният инструмент не е нищо друго, освен истината. Христос е Цар днес не по силата на всемогъществото Си като Божий Син, а защото разкрива истината до край, и всеки, който е докоснат от истината, Го слуша и Му се покорява. Неговото царство, възвестено и започнало в рождественската нощ преди 2000 години, е царство на копнеещите за истината души, приели на драго сърце властта на Христос като свой Господ(ар). Те не Го величаят като някакъв далечен „небесен покровител“, а черпят от Неговата сила, като следват Неговия земен пример: израснал под властта на Своите родители, зачитащ властите в обществото, но поставящ на първо място властта и волята на Бога. Това им носи и вътрешната свобода, с която не могат да се похвалят политиците, стремящи се към властта на всяка цена. А ако някои вярващи се почувстват призвани от Христос да участват в държавната власт, те го правят единствено заради истината. За да може истината да излезе наяве, а лъжата да бъде разобличена. За да може да се говори за истината на висок глас. За да бъде поставена държавата върху истинни основи. За да бъдат подпомогнати всички онези, които искат да станат истински хора.

Но напрежението между истина и власт остава докрай в човешкия живот, както бележи и целия земен живот на Исус, от Витлеемската ясла до кръста на Голгота. От него не са застраховани и мнозина вярващи, които охотно говорят, че Исус е техен Цар, но не са склонни да търсят истината до край, да я гледат в лицето и да ѝ се подчинят. По много начини и в различни моменти ще се изправяме пред явното изкушение или пред скритата съблазън да предпочетем властта пред истината. С аргументи, че „такъв е животът“, или пък „за да покажем какво можем“. Или за да получим спокойствие и сигурност, с цената на приспана съвест и на бягство от съществените въпроси. Тогава трябва да погледнем към Този, Който е отхвърлил всички примамки или празни обещания на властта. За да доведе до край истинното Си, спасително дело и да осъществи единствено властта, която е от Истината.

В навечерието на поредното Рождество Христово е уместно да си припомним фокуса на това събитие. То е началото на сбъдването на онова, за което всеки от нас истински копнее. А Кръстът и Възкресението възвестяват, че сбъдването се е случило до край. Затова нека през Новата година решително да работим за властта на истината: над нас, в обществото и в света. Когато сме унили или страхът за бъдещето ни притиска, да продължаваме да слушаме гласа на Христос, родения за да изяви истината. И да бъдем критични и непримирими към всички земни власти, които се отклоняват от истината. Ние от сдружение ХАРТА ще следваме този път, както и досега, с Божията помощ. Ще се радваме да бъдете с нас по него!

Поздравяваме всички читатели и съмишленици с Рождество Христово и им пожелаваме дръзновение и радост през Новата 2015 година!