Приемаш исляма или губиш главата си

Тази седмица една християнка от Ирак описа как се е противопоставила на терористи от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), които опрели нож в гърлото ѝ и ѝ казали, че или ще приеме исляма, или ще загуби главата си. С острието на ножа опряно в гърлото ѝ, тя отговорила, че по-скоро би умряла, отколкото да се откаже от християнската си вяра. Но вместо да я обезглавят, ислямистите – много от които тя описва като чужденци с дълги бради – ограбили цялото ѝ имущество и в крайна сметка я извели от Каракош.

Петдесет и четири годишната Кирия Ал-Кас Исаак е една от все по-многобройните християнски бежанци избягали през границата към територията контролирана от кюрдите с разкази за това как са се измъкнали на косъм с опсаност за живота си, след като са отказали да приемат исляма.

Плачейки при спомена за своето изпитание, Кирия разказва как тя и съпругът ѝ, Мюфид Уейди Тобия, са усъмнали на 7 август в Каракош завзет от бойци на ИДИЛ. Още от първия ден многократно ѝ е било казано от страна на бунтовниците, „които говореха на различни езици“, че ако не приеме исляма ще бъде обезглавена. При нейния отказ, тя заедно с още 46 други жени, които също са отхвърлили тези искания, са били отделени от семействата си и са били бичувани и бити в продължение на 10 дни, в опит да бъдат отказани от християнската си вяра.

Кирия споделя: „Отговорих им веднага [на терористите], че съм родена християнка и ако това ми докара смърт, предпочитам да умра християнка.“ Тя цитира Евангелието според Матей (10:33): „Исус казва: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Своя Отец, Който е на небесата.“

Кирия разказва, че жените често са били събирани да бъдат бичувани групово за да могат да стават свидетели на тежките страдания на останалите. Тя казва, че нито една от жените не е капитулирала при бичуването и другите жестокости, извършвани над тях. „Всички ние плачехме, но отказвахме да приемем исляма“. Тя добавя, че когато един от терористите на ИДИЛ, който докато я билел с камшик по гърба ѝ е казал, че ще ѝ причини още по-големи болки ако не стане мюсюлманка, тя му е отговорила: „Аз съм просто една стара и болна жена. Нямам дъщери или синове, които да увеличат броя на мюсюлманите или да ви следват. За какво ви е да ме правите мюсюлманка?“

На 10-ия ден всички жени са били събрани отново заедно и един терорист „сложи нож на гърлото ми пред всички жени и ми каза: Приеми исляма или ще бъдеш убита!“ Кирия му отговорила: „Аз се радвам да бъда мъченица.“ В този момент терористите омекнали, ограбили всичките ѝ вещи, включително пари, които тя била спестила за операция на бъбреците и я откарали близо до кюрдската територия, където тя била освободена на 4 септември заедно със съпруга си и две други жени. На следващия ден още 14 мъже и жени били изгонени от Каракош. Не е известно какво се е случило с останалите християни.

Сахар Мансур, бежанец от Мосул, който интервюира Кирия в бежанския лагер в Анкава близо до Ирбил, казва, че жената не може да спи поради кошмари, свързани с нейните преживявания.

Междувременно, президентът на САЩ Барак Обама обяви, че не би се поколебал да предприеме действия срещу екстремистите на Ислямска държава (ИД), както в Сирия, така и в Ирак. В свое телевизионно обръщение към нацията, което очертава стратегията му срещу ИД, той казва, че никоя група, която заплашва Америка „не ще намери сигурно убежище“. Също така той съобщи, че в Ирак ще бъдат изпратени 475 американски военнослужещи, но – каза той – те няма да имат бойна мисия.