Вяра - 1: Какво е вяра?

Съществува широко разпространено недоразумение относно природата на вярата – и особено сред атеистите. Това недоразумение идва от факта, че терминът „вяра“ има множество значения и често се използва без да става ясно кое значение имаме предвид. Нека тогава започнем с речника. Според Оксфордския речник на английския език, думата вяра („faith“ на английски) произлиза от латинското fides, така че основното й значение е „доверие“, „разчитане на“.

„Думата fides на латински, както и нейният етимологичен старогръцки еквивалент pistes, в оригиналните новозаветни текстове, има следните основни значения: 1. вяра, доверие; 2. нещо, което предизвиква вяра, свидетелство, отличителен белег, заявено обещание, споразумение; 3. обективната страна на доверието, лоялност, съблюдаване на възложено доверие, вярност.“

Значи според Оксфордския речник основните значения на думата „вяра“ са убеденост, доверие, увереност, разчитане на и вяра, която произтича от разчитане на свидетелство или на нечий авторитет. Следователно, изразите „вярвам в науката“, „доверявам се на науката“ и „имам увереност в науката“, всички те по същество означават едно и също, и трябва да отбележим, че подобна вяра/доверие/увереност се разглежда от повечето хора като оправдана.

Всичко това изглежда просто и ясно до момента, в който не започнем да четем новите атеисти. От една страна те казват, че са убедени, че Бог не съществува. От друга страна, казват, че нямат вяра. Ричард Доукинс заявява, че: „Атеистите нямат вяра, а разумът сам по себе си не може да доведе някого до пълно убеждение, че нещо не съществува.“ 1 Той смята, че „може да се каже, че вярата е една от най-големите злини за човечеството, сравнима с вируса на едрата шарка, но много по-трудна за ликвидиране. Вярата, бидейки убеждение, което не се основава на доказателства, е основният порок на всяка една религия.“ 2 „Доверието в науката“ според него „се основава на публично проверими доказателства. При религиозната вяра не просто липсват доказателства; в независимостта й от доказателства се състои нейната радост, прогласена от покривите.“ 3 Мишел Онфре обвинява религиозните вярващи в „невероятна доверчивост, защото не желаят да видят доказателствата.“ 4

Тези изявления ни водят до сърцевината на проблема. Тук Доукинс противопоставя „Доверието в науката“ с „религиозната вяра“. Това показва, че той смята, че „вяра“ не е същото като „доверие“, а означава специален вид доверие: доверие, при което липсват доказателства. Този емблематичен възглед по всичко личи се споделя от много атеисти, между които и Джулиан Багини. Той пита: позиция на вяра ли е атеизмът? Неговият отговор е не:

„Позицията на атеиста се основава на доказателства и доводи, които водят до най-доброто обяснение. Атеистът вярва в това, за което има добри основания да вярва и не вярва в свръхестествени обекти, за които имаме едва неколцина основания, никое от които силно. Ако това е позиция на вяра, то количеството необходима вяра, е много малко. Нека съпоставим това с вярващите в свръхестественото и тогава ще видим какво означава действителна позиция на вяра. Вярата в свръхестественото е вяра в това, за което липсват силни доказателства.“

Оттук Багини заключва: „Следователно, статусите на атеистичните и на религиозните убеждения са твърде различни. Само религиозните убеждения изискват вяра, защото само 5 религиозните убеждения постулират съществуването на неща, за които нямаме добри доказателства, че съществуват.“ 6 Следователно за Багини „позиция на вяра“ по определение е убеждение без доказателства. С други думи, за новите атеисти „убеждението“ изглежда е неутрален термин (може да е или може да не е подплатено с доказателства), докато те използват думата „вяра“ като специален термин за неоправдано с нищо убеждение.

По-нататък, Багини бърка две много различни неща: 1) термините „вяра“, „убеждение“ или „доверие“ с 2) основанията за такива „вяра“, „убеждение“ или „доверие“. Въпросът е там, че противно на това, което мисли Багини, според Оксфордския речник на английския език нормалната употреба на думата „вяра“ не съдържа в себе си внушения за силата или слабостта на доказателствата, които биха могли да я подкрепят. В този смисъл, би било много по-точно да се каже, че атеизмът, агностицизмът и теизмът — всички те са позиции на вяра и можем да попитаме за всяка една от тях какви доказателства ги подкрепят и какви говорят против тях? Какви основания имаме за всяка от тях? Объркването произтича от едно емблематично неявно предефиниране на думата „вяра“ като характерен религиозен термин (какъвто тя не е) и от това, че тя има единствено смисъл на специален вид убеждение, т. е. убеждение без доказателства (какъвто тя няма).

Ако например вместо с Оксфордския речник направим справка с популярния Онлайн речник на Мириам Уебстър, откриваме следното определение за „вяра“ (faith, англ.):

„1. а: посвещение към дълг или към личност: лоялност; б (1): вярност към нечии обещания (2): искреност на намерения. 2. а (1): убеждение и доверие в и лоялност към Бога (2): вярване в традиционните доктрини на дадена религия; б (1): твърдо убеждение в нещо, за което няма доказателства [курсивът е мой (на автора)] (2): пълно доверие.“

Значи според Уебстър твърдо убеждение в нещо, за което няма доказателства, е една възможна употреба на думата „вяра“. Вероятно най-известният пример за това е Марк Твен, който казва, че вяра означава „да вярваш в нещо, за което знаеш, че не е вярно“. Всички нови атеисти са негови последователи. Един от водещите атеистични сайтове (който цитира Марк Твен) обяснява:

„Казано с прости думи, вярата означава убеждение или доверие. Вярата е специален вид убеждение. То е силно, често е непоклатимо и не изисква доказване или потвърждение. Мнозина биха се съгласили, че убеждението е вяра тогава, когато е доста силно и не включва доказателства или разумна обосновка.“ 7

Обаче, вярата, разбирана като убеждение, за което липсва основание, е много различно нещо от вярата, разбирана като убеждение, за което имаме основание. Следователно, за да избегнем объркването, би било полезно, когато говорим за неоснователно убеждение, да използваме много по-общоприетия и еднозначен термин „сляпа вяра“. Използването на прилагателното „сляп“, за да опишем „вярата“, подсказва, че вярата не е задължително или винаги, или действително обикновено сляпа. Въпреки това изглежда Багини смята, че тя е:

„Когато имаме на лице такива основания за нашите убеждения, ние нямаме нужда от вяра. Не вярата оправдава убеждението ми, че да пия прясна, чиста вода е добре за мен, а доказателствата. Не вярата ми казва, че не е добра идея са скачам от прозорците на високи сгради, а опитът.“ 8

В първото изречение тук вярата е противопоставена на „основанията за убежденията ни“, във второто тя е противопоставена на „доказателствата“, а в третото – на „опита“. Това си е чист Марк Твен и за някого, който гледа сериозно на Оксфордския речник, би прозвучало абсурдно, защото на обикновен език да кажеш, че „не вярата оправдава убеждението ми“ е все едно да кажеш, че убеждението не оправдава убеждението или аналогично, че вярата не оправдава вярата. Това просто няма никакъв смисъл.

На нормален език, това, което Багини най-вероятно има предвид е, че той се доверява на прясната чиста вода въз основа на такива и такива доказателства и че той се уповава на своя опит, който му казва, че не е добра идея да скача от високи сгради. Това, че той въобще не упражнява вяра, е далече от истината. Той упражнява такава и в двата случая.

От тук следва, че валидността или оправданието за дадена вяра или убеждение зависи от силата на доказателствата, на които е основана вярата. Действително за повечето хора това е общоприетият възглед. Ако ги приканите да вярват в нещо, те биха поискали да знаят с какво доказателство е подкрепено то, особено ако това нещо важно за тях. Един управител на банка не би имал вяра в (не би се доверил, вярвал на) потенциален клиент, който моли за значителен заем, освен ако банковият управител не види достатъчни доказателства, на които да основе доверието си.

Да вземем финансовата криза от 2009 г. Преди да се случи мнозина имаха вяра в банковата система, защото вярваха в почтеността на повечето банкови служители. След това беше разкрито, че етично отговорното управление на риска не е измежду основните принципи за някои високопоставени банкери, които от чиста алчност са разигравали парите ни в рисковани начинания. Тогава всичките ни основания за доверие в тях се разпаднаха до такава степен, че икономиката беше парализирана и банките трябваше да бъдат спасявани. Оказа се, че обществената вяра в банкерите е била сляпа. Всъщност дори вярата на банкерите в техните собствени способности също се оказа сляпа. В резултат на това банките бяха изправени пред много трудната задача да си възвърнат вярата, доверието на обществото. Системата не би могла да се задвижи отново, докато не бъде възстановена някаква основа за доверие.

Какво научаваме от всичко това? Всички ние много добре знаем как да правим разлика между сляпа вяра и вяра, основана на доказателства. Всички ние сме много наясно, че вярата е оправдана единствено, когато разполагаме с доказателство, което да я подплати. Когато си купуваме кола, не хвърляме спечелените си с много труд пари за която и да е кола. Ние проверяваме рейтинга на доверие на производителя, съветваме се с приятели, които имат подобни коли. С други думи, търсим основания, търсим фактически доказателства за да сме сигурни в решението си да се доверим за купуването на това превозно средство.

Също така знаем, че сляпата вяра може да бъде опасна – дори що се отнася до битовия въпрос за купуването на кола, а какво да кажем за този вид сляп фанатизъм, който подхранва тероризъм. Повечето от нас със сигурност биха се съгласили с Ричард Доукинс когато казва:

„Ако децата бяха учени да поставят под съмнение и да обмислят нещата, в които вярват, вместо да бъдат учени на върховната добродетел да вярват без да задават въпроси, бих могъл да се обзаложа, че нямаше да има бомбаджии-камикадзе.“ 9

• 1. Richard Dawkins, The God Delusion, London, Bantam Press, 2006, p. 74.
• 2. Richard Dawkins, “Is science a religion?” The Humanist, Jan/Feb 1997, pp. 26–39.
• 3. Richard Dawkins, Daily Telegraph Science Extra, 11 September 1989.
• 4. Michel Onfray,In Defence of Atheism, London, Profile Books, 2007, p. 28.
• 5. Мимоходом трябва да отбележим, че това изречение е доста красноречив пример за избягване на въпроса.
• 6. Julian Baggini, Atheism — a very short introduction, Oxford, Oxford University Press, 2003, pp. 32–33.
• 7. http://atheistempire.com/atheism/faith.php
• 8. Baggini, Atheism, p. 31.
• 9. Richard Dawkins, The God Delusion, London, Bantam Press, 2006, p. 348.