За глупостта

Глупостта е по-опасен враг на доброто от злобата. Можете да протестирате срещу злобата, можете да я разобличите или да я предотвратите със сила. Злата умисъл винаги съдържа семената на собственото си унищожение, тъй като тя кара хората да се чувстват неудобно, ако не и по-зле. Срещу глупостта сме беззащитни. Нито протестите, нито силата са от полза срещу нея и също така тя никога не се поддава на доводите на разума. Ако фактите противоречат на личните предразсъдъци, не е необходимо да им се вярва, а ако са неоспорими, те просто могат да бъдат изтласкани настрана като изключения. Така глупакът, за разлика от злонамерения, е неизменно самодоволен. И често може да бъде опасен, защото не е нужно много, за да стане агресивен. Затова глупостта изисква много по-предпазливо отношение, отколкото злобата. В никакъв случай не бива да се опитваме отново да убеждаваме глупавия човек с доводи, защото това е безполезно и опасно.

За да подходим адекватно към глупостта, важно е да я разпознаем такава, каквато е. Сигурно е, че тя е по-скоро морален, отколкото интелектуален недостатък. Има хора с висок интелект, които са глупаци, и хора с нисък интелект, които са всичко друго, но не и глупаци – откритие, което правим с изненада в резултат на дадени обстоятелства. Впечатлението, което получаваме, е, че глупостта е по-скоро придобита, отколкото вродена; тя се придобива при определени обстоятелства, когато хората сами стават глупаци или позволяват на другите да ги правят на глупаци. Освен това наблюдаваме, че глупостта е по-рядко срещана при необщителните или самотните хора, отколкото при индивидите или групите, които са склонни или принудени към общителност. По-нататък установяваме, че глупостта е по-скоро социологически, отколкото психологически проблем. Тя е особена форма на въздействие на историческите обстоятелства върху хората, психологически страничен продукт на определени външни фактори. По-внимателното вглеждане би ни показало, че всяка насилствена революция, независимо дали е политическа или религиозна, предизвиква изблик на безумие у голяма част от човечеството. Всъщност това изглежда почти като закон на психологията и социологията. Властта на един човек се нуждае от глупостта на друг. Не става въпрос за това, че някои способности на хората, например интелектуалните, закърняват или биват унищожени. По-скоро демонстрацията на власт е толкова страшна, че лишава хората от независима преценка и те се отказват – повече или по-малко несъзнателно – от изработването на собствена оценка за новото положение на нещата. Глупакът често може да бъде упорит, но това не бива да ни заблуждава, че е независим. Някак си се усеща, особено в разговор с него, че е невъзможно да разговаряме със самия човек, да говорим с него лично. Вместо това се сблъскваме с набор от лозунги, девизи и други подобни, които са придобили власт над него. Той е под проклятие и е заслепен, самата му човешка същност е принудена да проституира и бива експлоатирана. След като веднъж е предал волята си и се е превърнал в обикновен инструмент, то няма злини, до които глупакът да не може да стигне, като същевременно не е в състояние да разбере, че това е зло. Тук се крие опасността от дяволска злоупотреба спрямо човечеството, която може да нанесе непоправими щети на човешкия облик.

И тъкмо в този момент разбираме, че глупакът не може да бъде спасен чрез образование. Това, от което се нуждае, е изкупление. Просто няма алтернатива. Дотогава няма никаква земна полза да се опитваме да го убеждаваме с рационални аргументи. При това положение на нещата можем добре да разберем защо е безполезно да се опитваш да установиш какво наистина "мислят хората", а също защо този въпрос е тъй излишен за човека, който мисли и действа отговорно. Както се казва в Библията, "страхът от Господа е начало на мъдростта"1. С други думи, единственият лек за глупостта е духовното изкупление, защото само то може да направи човека способен да живее отговорно пред Бога.

Но в тези размисли за човешката глупост има и зрънце утеха. Няма причина да мислим, че мнозинството от хората са глупаци при всякакви обстоятелства. Това, което има значение в дългосрочен план, е дали нашите управници се надяват да спечелят повече от глупостта на хората или от тяхната независима преценка и проницателност на ума.

Послепис: Обвинен в заговор срещу Адолф Хитлер, Дитрих Бонхьофер бива екзекутиран на разсъмване на 9 април 1945 г. в концентрационния лагер Флосенбург, едва две седмици преди американски войници да освободят лагера.

• 1. Пр. 1:7