Руските болшевики обявяват война на Православната църква

От 1721 г. насетне, при царуването на Петър Велики, Руската православна църква се управлявала от Св. Синод, утвърждаван от императора. Управлението на последния руски монарх Николай II, попаднал под влиянието на „светия дявол“, монаха Распутин1, имало особено опустошителни последствия: дълбока икономическа криза, много човешки жертви и провал в Първата световна война. Руският народ въстава решително и царят е принуден да абдикира. Православните йерарси приветстват Февруарската революция от 1917 година, а Временното правителство на Керенски обявява свобода на вероизповеданията.

Православната църква съзира в отстраняването на царя възможност да се избави от контрола на държавата и да не бъде повече марионетка на светската власт. През август 1917 г. се въвежда отново патриаршеска система на църковно управление, а през декември за патриарх е избран Тихон. Но клирът не осъзнава, че една лоша политическа система е на път да бъде заменена с още по-лоша.

Извършвайки преврат в Санкт Петербург, всред вихъра на революцията, болшевиките под ръководството на Ленин успяват да вземат властта в Русия. По самата си същност комунизмът е враг на религията и вярата. Главно учение на комунистическия „пророк“ Карл Маркс е, че религията е продукт на класовите общества и че религиозните институции възпрепятстват напредъка към бленуваната цел: едно (справедливо) безкласово общество. Затова с укрепването на властта си, болшевиките въвеждат все повече ограничения спрямо църквата.

Преди 100 години, на 4 декември 1917 г. съветската власт обявява конфискация на църковни земи. Седмица по-късно, тя поема контрола над училищата за религиозно образование (семинарии). Отсега нататък децата ще бъдат обучавани в духа на комунистическата пропаганда. На 18 декември комунистическото правителство завършва първия цикъл от кампанията си срещу църквата, като обезсилва църковния брак и превръща брака в гражданска институция.

През следващите две години болшевиките избиват 28 епископи и огромен брой свещеници. Запазено е писмо на „вожда на революцията“ Ленин до ръководителя на ЧК2 от 1 май 1919 г., в което четем:

„Поповете следва да се арестуват като контрареволюционери и саботажници, да се разстрелват безпощадно и повсеместно. И то колкото може повече. Църквите подлежат на закриване. Храмовите помещения да се запечатват и да се превръщат в складове.“

До 1938 г. са затворени 70 000 православни църкви и параклиси и всички манастири и семинарии. В равносметката за първото двадесетилетие на съветския режим влизат убийствата на общо 280 епископи и най-малко 45 000 свещенослужители. Трупат се безчинства върху безчинства. Патриарх Тихон надига гневен глас още в началото на 1918 година:

„Какво вършите, безумци, вразумете се! Спрете с кървавите си престъпления! Делата ви са не само жестоки – те са дела на Сатаната, заради които ще попаднете в адския огън в отвъдния живот и ще бъдете проклети от бъдещите поколения в настоящия. Анатемосвам ви… Заклинам всички верни чада на Православната църква да не встъпват в каквото и да е общение с такива изверги на човешкия род: „Отлъчете злия човек изпомежду си“ (I Кор. 5:13)

Ала болшевиките не се впечатляват от подобни предупредителни слова.

Бруталните репресии срещу вярващите от страна на комунистическия режим продължават над 70 години. Едва през последното десетилетие на XX век настъпи съществена промяна в политическата и религиозна ситуация в Русия. Диктатурата се срина поради собствения си икономически и социален провал, духовна пустота и съобразителната политика на американския президент Роналд Рейгън. И не на последно място, поради духовната съпротива на много християни в Източна Европа, въплътена във фигурата и посланията на папа Йоан Павел II.

През всички години на ужасни страдания, църквата в Русия показва удивителна способност да оцелява – една сила свише, която комунистите няма как да отчитат в своите материалистични сметки. Комунизмът рухна, но църквата е жива и днес. Християните знаят защо: тя устоява на всякакви исторически бури чрез благодатта на Христа, проявяваща се в живота на всички вярващи.

• 1. Повече за личността на Распутин може да се научи от статията на Тодор Велчев в harta-bg.info.
• 2. ЧК е съкращение на Чрезвычайная Коммисия, полицейски иструмент на комунистическия терор, предшественик на КГБ. – Б.пр.