На консервативни позиции ли е християнството? Всъщност, политически понятия като консерватизъм и либерализъм са сравнително нови, измерени във времевата скала на християнството и носят различни значения в зависимост от времето и мястото. Мъдро ли е да обвързваме християнската вяра с подобни понятия. Ето какво пише Франсис Шефър в книга, озаглавана “The Church at the End of the Twentieth Century”, издадена през 1970 г.

„Специалитет на евангелската църква изглежда е да следва събитията. Ние започнахме да говорим за напрежението от кризата между бели и цветнокожи, както и за проблемите на големия град, едва след като обществото вече говореше за това отдавна… Църквата днес трябва да е готова и да говори за утрешните проблеми, а не за онези отпреди 20 или 30 години, защото ще бъде притисната в преса. Ако последните няколко години ни се струват тежки, какво ще правим когато се изправим пред истинските промени, които предстоят?…

Една от най-големите несправедливости спрямо нашите младежи е това, че искаме от тях да бъдат консервативни. Християнството не е консервативно, а революционно. Да бъдеш консервативен днес е напълно неадекватно, защото консерватизмът означава да оставаш в течението на статуквото, а статуквото вече не ни принадлежи… Ако трябва да сме честни, трябва да учим младежите си да бъдат революционери, революционери против статуквото.“