Размишления по време на великденска разходка

Беше ранен следобед през великденските празници, когато някой позвъни на вратата ми. Отпред стоеше един млад студент, когото познавах бегло; извини се учтиво, ако ме е обезпокоил и помоли за разговор. Веднага забелязах, че е развълнуван, и му предложих – предвид хубавото време – да излезем навън. Когато тръгнахме на разходка край реката, въобще не беше нужно да го питам какво го тревожи. Той сам започна да говори.

„Напоследък ме занимават въпроси за вярата“, каза той. „Това определено има връзка с някои преживявания, с които се справих трудно. Но това не е толкова важно. Във всеки случай внезапно проумях, че става дума за централния въпрос на живота ни. Ако човек иска да отиде вечерта на театър, той се интересува какво ще се играе. Изведнъж се запитах: „А какво се играе в моя живот? Кой е режисьорът и кой играе главната роля?“

Аз: „Много разумен и очевиден въпрос. Удивително е, че повечето хора си го задават по отношение на театъра, ала не и по отношение на собствения си живот.“

Той: „Да, това ми стана ясно изведнъж. Тогава, през последната седмица, слушах Матеус Пасион1 на концерт. Не отидох, както вероятно си мислите, от религиозен интерес, но и не само от музикален. А си мислех: „Става въпрос за живота и смъртта на един от най-важните хора. Тогава трябва да се засяга и този въпрос за режисьора на живота. Разбирате ли ме?“

Аз: „И още как! Струваше ли си цената?“

Той: „Много ме докосна. Тъкмо защото Матеус Пасион е тъй недогматичен.“

Аз: „Какво имате предвид под „недогматичен“?“

Той: „Ами, че там не се говори за Възкресението, както говорят пасторите. Големият заключителен хор оплаква кончината на този уникален и извисен Човек. Това последното е една съвсем човешка сълза – без никаква догма за Възкресението.“

Преди да успея да си отворя устата за ответен въпрос, той моментално живо добави: „Такива човешки неща се разбират. Всеки познава тъгата, когато и най-великото трябва да загине; когато и най-ярките метеори просветват на небето само за миг. Та моля Ви, защо църквите са толкова пълни на Разпети петък, а на самия Великден струпването на хора е чувствително по-малко? Хората се вълнуват от смъртта, защото те самите трябва да умрат. Но възкресението става по-разбираемо за тях в природата извън нас, отколкото чрез тази странна догма, в която тъгата на Разпети петък, извинявайте, се отхвърля по един толкова неподходящ начин.“

Аз: „Повечето хора сигурно биха се съгласили с Вашия анализ. Питам се само какви изводи можем да направим от него. Вие явно смятате, ако съм Ви разбрал правилно, че от автора на Матеус Пасион до чистичките хора около нас, всички имат усещане за човешкото вълнение по повод смъртта на Разпети петък, но не и за празния възкресенски гроб и за други подобни чудеса?“

Той: „Точно това имам предвид. И знаете ли (той изрече това с особена страст), за мен е просто загадка как човек като Вас, който изнася лекции за Кант и когото наскоро видях на едно футболно игрище, приема чудото на Възкресението. Вие смятате така, нали?“

Аз: „Определено. Ако Христос не е възкръснал, тогава Неговите живот и дело са развенчани. От Витлеем до Голгота няма нито една сцена от този живот, която да не попада непряко в светлината на великденското утро и зад която да не прозира увереността, че историята на живота Му не е ограничена от смъртта, но е по-силна от смъртта и се простира отвъд нея. Ако не знаех това и ако същевременно не бях убеден, че Христос ще преведе и Своите хора, включително и мен, отвъд същата тази смърт, тогава никак не бих дръзнал да си задам въпроса: „Какво се играе в моя живот?“.“

Той: „Действително се радвам, че го казахте толкова категорично и неинтелектуално. Но всъщност така никак не ми помагате, даже напротив. Та не сме ли християни и ние, другите, които са привлечени от Разпети петък, но не могат да бъдат съпричастни към Великден? Защо Матеус Пасион завършва с погребението на Исус, а не се занимава с тайнствата на третия ден? Та нима човешката участ на Разпнатия не е това, което отново и отново ни трогва, докато великденското послание, напротив, е едно доктринерско, насилено и засукано допълнение? Едното е пълно с живот, а другото е безжизнено учение. Е, не мога да направя от сърцето си разбойнически вертеп2. Това ме терзае и не мога да го премълча.“

Аз: „И съвсем не бива да го премълчавате. Та за вярата не бива да се заплаща с неискреност или с изтласкване на определени мисли. Позволете ми най-напред една съвсем наивна бележка. Чели ли сте някога евангелските разкази за Възкресението, когато някой ваш много близък човек е починал: баща, майка, приятел? Не? Аз съм ги чел в такъв момент. Такива ситуации ни предоставят неумолими тестове за истинност. Озовали се в тях, усещате всеки фалшив тон. И не ви е до никакви спекулации, защото сте разтърсен до основи, на елементарно3 равнище. Ала самите евангелски разкази за Великден не са елементарни. Те притежават една свежест, която превъзмогва задуха на гробовете. Трябва да го изпитате някога. Там няма и помен от „безжизнено учение“.“

Той: „Добре, това е предложение, в което бих се вслушал. Забележително е, че тъкмо Вие като учен ми казвате това. Тъй като това изобщо не е научно!“

Аз: „Има моменти, в които и човек с научна професия трябва да изповяда какво му дава живот и кои са елементите, които задвижват мисълта му.“

Той: „Да, като богослов Вие сте обигран в спекулативната мисъл. (Прощавайте!) Затова оценявам това, че сега се обърнахте към мен от съвсем друг ъгъл. Но кажете, моля Ви, още нещо по въпроса, че именно Разпети петък с цялата си човечност занимава тъй много хората, докато – поне в моето съзнание – празникът на Великден е толкова трудно смилаем.“

Аз: „Всъщност е точно обратното на това, което смятате. При хората, описани в Новия завет, а също при Й. С. Бах великденската увереност е несъмнена. Тяхната вяра е черпела живот от това, че в лицето на Исус тайната на самия Бог е дошла между нас. Че в Исус от Назарет виждаме самия Бог, за тях е било нещо, което се разбира от само себе си в най-висша степен. Но това, че Той е напуснал небесната слава, че е понесъл вината, страданието и смъртта на Своите събратя-човеци – това е било голямата тайна. Затова, в повествованието си и в последващи размишления, те полагат най-големи усилия в осветляването на този велик факт: че Той наистина и действително е живял и пострадал като човек, като един от нас.

Виждате ли, мнозина от нас днес казват: Разпети петък е тъй човешки и затова достоверен, но Великден е легенда. Големите християни през вековете са мислели точно в обратната посока. Великден е ясен. Смъртта е нищожен противник, изправена срещу Божия Син. Но това, че същият Божий Син трябва да е бил Човек като нас – това вероятно е легенда; вероятно Той е просто призрак. Твърде възможно е тялото Му да е било привидно. От такива съображения тези християни са се борели за Човека Исус и за човешкото в историята за Разпети петък.“

Той: „Тогава това означава, че някога хората са се борели за Разпети петък, Докато ние днес трябва да се борим за Великден?“

Аз: „Именно!“

Той: „Момент! Какво казахте? Извинявам се, това тепърва трябва да го смеля.“

• 1. Известно произведение на Й. С. Бах, посветено на Страстната седмица. (Б.пр.)
• 2. Вж. Мат. 21:13. (Б.пр.)
• 3. Имат се предвид основополагащите елементи на живота. (Б.пр.)