Християнски реакции срещу еволюционизма

Увод

Темата за произхода на всичко и в частност за естествената еволюция е поле на разгорещен дебат вече 150 години след публикуването на Дарвиновия труд „Произход на видовете“. Съвременната форма на дарвинизма, т.нар. „неодарвинизъм“, представлява синтез между дарвинизма и модерната генетика, така че в редица случаи можем да използваме двете понятия взаимозаменяемо. След като първо изложим основните твърдения на еволюционизма, ще разгледаме различните християнски реакции на тази теория.

Материалистичният еволюционизъм твърди, че за цялото многообразие на живота, което наблюдаваме, са отговорни само два естествени процеса: генетична мутация и естествен отбор. За генетична мутация говорим, когато е на лице някаква промяна в гена. Това може да причини или да не причини промяна във физическото устройство на живото същество. Според еволюционизма, генетичната мутация е творчески инструмент, породил всички разнообразни форми на живота. Но тъй като мутации стават както в положителна, така и в отрицателна посока, необходим е механизъм за отбиране само на положителните мутации, за да се стигне до промени в по-голяма популация при следващите поколения. Това е функцията на естествения отбор. Естественият отбор е процес, при който белезите на „най-приспособените“ се подбират и предават на следващите поколения. По този начин се променят общите белези на цялата популация. „Най-приспособените“ са всъщност онези видове, които оцеляват и се размножават най-успешно в дадена среда. Тъй като поколението им е най-многобройно, техните черти статистически стават преобладаващи сред популацията.

Накратко, еволюционизмът твърди, че генетичните мутации създават многообразие сред живите организми, правейки някои от тях по-приспособени да оцелеят, а други – по-малко, докато чрез естествения отбор на бъдещите поколения се предават само положителните промени. Чрез такива постепенни промени са били създадени цели разреди и класове от видове: като се започне от простите едноклетъчни и се стигне до хората. Няма твърди граници между видовете или родовете. За да придадат още по-голяма изчерпателност на еволюционния сценарий, някои дори твърдят, че самият живот е възникнал от неживата материя чрез някакъв естествен процес.

Материалистичният еволюционизъм като възглед за произхода на живота има метафизична страна. Според него Бог не играе никаква роля при възникването и подредбата на Вселена и на живота. Такава позиция е в пряко противоречие с библейското учение, че Бог е създал небесата и земята, заедно с живота на нея. През последния век еволюционното учение става все по-популярно и това принуждава християните да реагират. Реакциите са различни. Някои прегръщат новата теория и се опитват да съгласуват своите богословски разбирания с еволюционизма. Други отхвърлят еволюцията, но се различават в основанията си за това и в подробностите на своята аргументация. Така днес съществуват различни възгледи, които утвърждават Бога като Създател на Вселената и живота. Въпросът е дали можем да кажем нещо относно механизма на възникването на Вселената и живота, и за времето, когато това се е случило. По този въпрос има разгорещени спорове между християните, понеже той неминуемо засяга основни доктрини като естеството на Бога и естеството на Библията и нейното тълкуване.

Християните като цяло вярват, че Бог разкрива Себе Си както чрез творението, така и чрез Свещеното Писание: „двете Книги на Откровението“ (Тертулиан). Тези „две книги“, следователно, трябва да бъдат в съгласие помежду си. Какво да правим, когато се натъкнем на видими несъответствия между тях? Да отхвърлим научните данни? Да потърсим друго тълкувание на Писанията? Да разделим двата източника на Откровението в „различни сфери“? 1

Трудността пред християните се състои в съгласуването на възрастта на земята и на живота според преобладаващите научни оценки, и на обяснението на многообразието сред животинските и растителните видове като резултат от естествени процеси, според преобладаващите научни теории, с Библейския разказ за Сътворението. По специално, трудностите произлизат от следните твърдения в първата книга на Библията, „Битие“:

• шестте дена на Сътворението;
• появата на смъртта след Грехопадението;
• създаването на животните „според видовете им“.

Съществуващите християнски възгледи относно седмицата на Сътворението се опитват да съгласуват „двете Книги на Откровението“, но по различен начин. Основната причина за разнообразието във възгледите по този въпрос се корени в различното тълкувание на Писанията и в частност, в тълкуването на книгата Битие. Ако на нея се гледа не само като източник на богословски истини, но и като природо-научен учебник, който трябва да се чете буквално, тогава наличните научни данни следва да отговарят на такъв прочит. В другата крайност стои позицията, че разказът в Битие трябва да се разбира изцяло в алегоричен или митологичен смисъл. Тогава всяко научно обяснение става приемливо. Съществуват и междинни позиции. Ще се опитаме да очертаем най-изчистените представители сред християнските възгледи за Сътворението, като отбележим някои от техните силните и слаби страни.

Креационизъм, отстояващ млада възраст на Земята

Според този възглед Бог е създал Вселената, земята и всички животински видове буквално за шест дена от 24 часа преди от 6 000 до 10 000 години според пресмятания, основани на старозаветните родословия. Креационистите се придържат към буквално тълкувание на разказа в Битие и вярват, че Библията е абсолютно непогрешима не само по отношение на учението за спасението, но във всички области на познанието, засегнати от нейните автори, включително научните. Затова те смятат, че единственото възможно тълкувание на Битие е, че Бог е сътворил пряко земята за шест дена, и то в завършен вид. Според тях допускането, че Битие може да се разбира по друг начин, освен буквалния, поставя под съмнение всички останали твърдения на Библията, включително и тези, които се отнасят се до спасението на човека. Възгледът за младата възраст на Земята произтича от най-простия, праволинеен и естествен прочит на Битие. Това е възгледът, който е бил отстояван от християни и юдеи в течение на векове.

Понеже съвременното научно разбиране в различни области противоречи с млада възраст на Земята, креационистите отхвърлят подкрепящите го научни открития като неверни. Създадени са редица центрове за доставяне на научни данни в подкрепа на възгледа за младата Земя (например, Institute for Creation Research, Creation Research Society). Докато според преобладаващите научни теории земните геологични пластове са се образували под действието на същите процеси, които се наблюдават днес, теорията за младата Земя твърди, че те са се образували в много кратък срок при световния Потоп, описан в Битие. Така наречената „геология на Потопа“ позволява да се съгласуват данните от геологичните пластове (които иначе трябва да се образували в течение на милиони години) с млада възраст на Земята.

Като оставим настрана изискването за буквален прочит на разказа за Сътворението в Битие, възгледът за младата Земя черпи подкрепа и от съображението, че той отстранява проблема с евентуалното съществуване на смърт преди Грехопадението. Доктрината „никаква смърт преди греха“ се основава най-вече на Бит. 1:29,30, където се казва, че Бог е създал растения със семена и плодове за храна на животните, и на Рим. 5:12, където четем, че грехът е навлязъл в света чрез Адам, а смъртта – чрез греха. Креационистите, отстояващи млада възраст на Земята, разбират тези стихове в смисъл, че преди Грехопадението не е имало смърт от какъвто и да било естество или поне смърт на одушевени същества (животни). Различните възгледи за стара Земя предлагат други тълкувания на пасажите, но тук важното е, че твърдението за млада Земя отстранява изобщо този проблем.

Друго богословско основание на възгледа за 24-часови творчески дни, поддържан от привържениците на младата Земя, е съботният цикъл. Той придава смисъл на Божието повеление към човека да следва седемдневен цикъл на работа и почивка, който се размива, ако дните не са били буквално по 24 часа.

Силни страни:

• Проблемът за смъртта, появяваща се преди навлизането на греха в света, изглежда решен или поне смекчен

• Възгледът за млада Земя се основава на праволинейна система на тълкувание на цялото Писание. „Ако не можете да приемете разказа за Сътворението в буквален смисъл, то не можете да приемете в буквален смисъл и който и да било библейски пасаж.“

• Този възглед е прост и разбираем. Библията казва нещо и ние го приемаме с вяра.

Слаби страни:

Възгледът за млада Земя влиза в противоречие с широк кръг знания от много научни области: геология, астрономия, физика, археология. Той много трудно може да се приеме сериозно от хората от научната общност, тъй като отхвърля голяма част от научните открития. Според този възглед Бог е създал Вселената така, че да изглежда стара. Критиците възразяват, че това би противоречало на Неговото естество. Бог не е измамник, а самата Истина.

Огромен брой животински видове са специално устроени с цел да убиват. Откъде са се появили те? Грехопадението става след приключване на Сътворението. Мнозина креационисти смятат, че животните са еволюирали или мутирали и така са станали хищници. Това обаче е генетически невъзможно за толкова кратък срок, а и Библията никъде не споменава такъв процес.

Твърдението, че юдеи и християни винаги са тълкували разказа в Битие в смисъл, че Сътворението е било извършено за шест 24-часови дни, не е напълно вярно. Мнозина от ранните църковни отци като Юстин Мъченик, Ириней Лионски, Ориген, Августин и Евсевий Кесарийски не са смятали, че в Битие са описани обикновени слънчеви денонощия. Освен това, традиционно юдеите не са разбирали дните (yomim) в Битие като слънчеви денонощия. Филон Александрийски посочва, че тези дни са били различни от обичайните.

Много библейски стихове отразяват донаучен поглед върху света. Ако разгледаме различни стихове и пасажи от Стария Завет в тяхната цялост, ще видим, че моделът на Сътворението включва такива особености: земята е описана като равна, кръгова земна маса, лежаща всред водите („бездната“), под твърдия, прозрачен купол на „простора“, който е поддържан от „стълбове“, високите планини на края на света (Йов 26:11); самият простор поддържа друга водна маса („водите над простора“, Бит. 1:6,7, Пс. 148:4). В простора има отвори, през които дъждът пада от горните води (Бит. 7:11,12) и „съкровищници“ за сняг, градушка и светкавици (Йов 38:22). Съществува и преизподня, шеол, разположен в дълбочините на земята (Ис. 7:11, Пр. 9:18), който е необятен (Авак. 2:5) и мрачен (Йов 10:21,22) 2. От тези препратки става ясно, че това не е езикът, с който описваме земята и небето днес. Не бихме могли да твърдим, че този библейски език трябва да се използва като образец за модерна наука. Затова трябва да внимаваме да не налагаме избирателно буквално тълкуване върху разбирането си за разказа за сътворението в Битие.

Основният аргумент на креационистите в полза на млада възраст на Земята е онагледен от твърдението им: „Ако не мога да вярвам на Библията, когато тя говори за наука, тогава не мога да ѝ вярвам също, когато се говори за Христа и за спасението“. Но мнозина не могат да се съгласят с това. Ако „триетажният модел“ на небесата и земята вече не описва Вселената такава, каквато я познаваме днес, и ако е известно, че Земята е в орбита около Слънцето, а не обратното, това означава ли, че трябва да поставяме под съмнение истинността на Библията? Дали не се опитваме да накараме Библията да каже неща, които тя и не се опитва да каже? Мнозина наши предшественици във вярата не са гледали на Писанието като вдъхновен, непогрешим учебник по естествени науки:

Кардинал Бароний:

„Стремежът на Светия Дух е да ни научи какъв е пътят към небето, а не какъв е пътят на небесата.“ (цитиран от Галилей).

Жан Калвин:

„Светият Дух не е имал за цел да ни учи на астрономия; като дава наставления, предназначени и за най-простите и необразовани хора, той е използвал, чрез Мойсей и другите пророци, народния език.“

Дни на божествено откровение („теория за пророческите дни“)

Според този възглед шестте дни в Битие отговарят на дните, през които Бог дава на Мойсей последователни видения за Сътворението, а не на периоди на действителното божествено сътворение. По този начин проблемът с възрастта на Земята е отстранен, защото един ден на божествено откровение няма никаква връзка с продължителността на Сътворението. Този възглед обаче няма достатъчно библейски основания; разказът в Битие говори за дни на божествена творческа дейност.

Теория за паузата

Привържениците на тази теория приемат, че научните данни са достатъчни да се покаже, че Вселената и Земята са далеч по-стари от 6 000 или 10 000 години (стойности, до които можем да достигнем въз основа на библейските родословия). Същевременно те поддържат разбирането, че шестте дена на Сътворението са действителни 24-часови дни. За да се приведат в съответствие двете твърдения, теорията предполага скрита пауза от хиляди или милиони години в разказа в Битие. Някои я поставят между седмия ден и грехопадението на Адам и Ева, но по-разпространено е мнението, че тя е между Бит. 1:1 и 1:2. След първоначалното сътворяване на Земята е последвал продължителен период, през който са протекли познатите днес геологични процеси, може би дори и еволюция, вероятно и падението на Сатана, хвърлило Земята в хаоса, описан в Бит. 1:2. След това Бог е обновил или преустроил творението през шестте следващи дни на Сътворението.

Макар че на пръв поглед това съвместява старата възраст на Земята и буквалистичното тълкувание на шестте дена като 24-часови денонощия, изпъкват няколко слабости:

Основава се на хипотеза, по която Библията пази мълчание: а именно предишно сътворение и последвала развала. В светлината на Божието заявление, че сътвореното „е твърде добро“, е трудно да се приеме, че творението вече е преминало през развала.

Теорията за паузата се обляга на следния превод на Бит. 1:2: „земята стана пуста и неустроена.“ Но според повечето библейски изследователи еврейският израз трябва да се преведе просто „земята беше пуста и неустроена…“ – така е при всички модерни библейски преводи. В подкрепа на теорията се използва и Бит. 1:28 (във версията на превода “King James”), където Бог казва на хората да „напълнят“ (replenish) земята, в смисъл на „изпълвам отново“. Но към 1611 година, когато е завършена KJV, “replenish” е означавало „да запълня изцяло“ (срв. replete) – каквото е значението и на еврейската дума male.

Теорията за паузата не се подкрепя и от данните за вкаменелостите:

Ако преди предполагаемото обновяване на творението не е имало живот, то всички вкаменелости трябва да бъдат на възраст под 10 000 години, което не е в съгласие с наличните данни.

Дори ако е имало живот преди обновяването, би трябвало да има прекъсване в геологичната последователност от вкаменелости, съответстващо на началото на следващото сътворение. Но това също не е в съгласие с данните.

Ако е имало катастрофична развала или катаклизъм, довел до картината „Земята беше пуста и неустроена“ (Бит. 1:2), тогава е трудно да се види какво бихме могли да научим от по-старите геологически пластове.

Теорията „ден – епоха“

В противовес на становището за млада Земя, теорията „ден – епоха“ настоява, че шестте дена на Сътворението всъщност биха могли да бъдат по-продължителни периоди от време. Тогава Божията творческа дейност може да се вмести във времева рамка, която се съгласува с научните данни за стара Земя. Изтъква се, че еврейската дума за „ден“ (yom) има различни значения в Стария Завет, включително общото значение на „период от време“. Един ключов стих, който показва това тъкмо във връзка със Сътворението, е Бит. 2:4, където творческото дело на Бога се обобщава така:

„Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето (yom), когато Господ Бог създаде земя и небе“.

Привържениците на теорията „ден – епоха“ се позовават и на други библейски свидетелства, предполагащи по-дълги периоди от 24-часови денонощия:

Ден трети: Бог оформя сушата от и всред водите и казва:

„Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.“

Изтъква се, че оригиналният език в тези стихове ясно подсказва, че земята „ражда“ растения от семена или посеви и произвежда семена или „потомство“. Още повече, в Бит. 1:12 Бог повелява на земята да ражда дървета, които дават плод – процес, който изисква много повече от 24 часа.

Ден шести: На шестия ден Бог посажда градина в Едем; в нея поникват и растат различни дървета; Господ привежда пред Адам всички птици, добитък и диви животни, за да ги наименува и да се убеди, че сред тях няма подходящ помощник за него. Тогава Бог приспива Адам и създава Ева от реброто му. Когато Адам вижда жената, той възкликва: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми…“ – а това подсказва, че той дълго е очаквал подходящия партньор. Според привържениците на възгледа „ден – епоха“ е много трудно да се вместят тези събития в рамките на един 24-часов ден.

Теорията „ден – епоха“ не вижда проблем в седмичния цикъл от шест работни дена и един почивен, тъй като Бог използва същата схема по отношение на различни периоди от време, в зависимост от предназначението им. Пример: Божията заповед да се обработва земята в течение на шест години, а на седмата да се оставя незасята.

Смърт преди Грехопадението

Основен аргумент, който привържениците на младата Земя издигат срещу теорията „ден – епоха“, е че тя предполага наличието на животинска и растителна смърт в течение на хиляди и милиони години преди Грехопадението. Защитниците на старата Земя отвръщат с различни доводи, показващи, че твърдението за навлизането на смъртта в света чрез Адам (Рим. 5:12) се отнася само до човешката смърт:

Сред животните, създадени от Бога на шестия ден, са и „земните зверове“ (chayyah). В 20 от 24-те случая на употреба на това понятие в Стария Завет, става дума за хищници. Освен това, ако в Бит. 1 глава chayyah се отнася за тревопасни, тогава няма нужда да се споменава отделно и „добитъка“, включващ съществена част от тревопасните.

Еврейските имена, които Адам е дал на някои животни, са описателни и говорят за хищнически начин на живот:

• Лъв – пронизвам, пробождам; в смисъл на насилие
• Орел – разкъсвам, раздирам
• Бухал – насилвам, действам с насилие
• Корморан – грабителска птица; нахвърлям се

Трудно е да се обясни как се съгласуват тези имена с употребата на растителна храна.

Божието предупреждение към Адам, че ще умре, ако яде от дървото за познаване на доброто и злото, не би означавало нищо за човека, ако той никога не е виждал смърт около себе си.

„Както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“. (Рим. 5:12)

Този стих говори ясно, че чрез греха смъртта се е разпространила върху всички човеци. Нищо не се казва за животните. В цитираната глава от Посланието към римляните ап. Павел се занимава с Грехопадението на човека и с изкуплението чрез Христа, а не с животните и със Сътворението.

Съществуват и други доводи, но изброените са достатъчни, за да създадат представа за теорията „ден – епоха“. Тъй като тя се отнася предимно към времевите периоди на сътворението, в нейните рамки се вместват два различни възгледа относно начините, по които е творил Бог:

• Прогресивно Сътворение (creatio continua): Според този възглед Бог създава многообразието от живи същества в течение на продължителен период от време. Приема се, че видовете подлежат на промяна или еволюция, но че Бог постоянно се е намесвал пряко в развитието им, чрез специални творчески актове. В частност, Адам е специално творение на Бога, а не висше животно, в което Бог просто е вложил дух.

• Теистичен еволюционизъм: Привържениците на този възглед не виждат противоречие между теорията за еволюцията и Библията – Бог е дал съществуване на разнообразни форми на живот чрез еволюционни процеси. Такова становище очевидно не приема буквално тълкуване на разказа в Битие. Защитниците му все пак смятат, че Бог е Творецът, Който се е намесил, за да възникне животът, или е създал закони, които управляват еволюционните процеси, довели до оформянето на видовете. Мнозина от тях казват, че Божието величие в по-голяма степен се проявява в това, че Той е сътворил свят и естествени закони, които могат да породят цялото многообразие на живота, отколкото в създаването на всеки вид поотделно и в откъслечни преки намеси в творението.

Заключителни бележки

Буквалистичният тълкувателен подход към Писанието, възприет от поддръжниците на възгледа за младата Земя, често бива представян като единствения обективен подход, непроменящ смисъла на казаното. Но както наблюденията на природния свят се налага да се тълкуват в някаква обяснителна рамка, същия принцип може да се отнесе и към Писанието. Не съществува такова нещо като „обективен прочит на Библията“. Американският богослов Чарлз Ходж (1797–1878) например отбелязва:

„В продължение на хиляди години вярващите са разбирали учението на Писанието в смисъл, че Земята стои всред пространството, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Науката показа, че това не е вярно. Трябва ли да тълкуваме Библията така, сякаш тя съдържа неистината, че Слънцето се върти около Земята, или да отчитаме научните факти в тълкуванието си и да намерим хармонията между Библията и науката?“

Многообразието на представените тук възгледи показва, че това не е проста задача. Всички християни вярват, че Библията ни открива вечни истини относно Бога, човека и света. Това е вярата в нейната боговдъхновеност. От друга страна, нейни автори са хора, живели в различни времена и култури. Дали валидността на вечните богословски истини за Христос като Творец и Спасител зависи от един исторически ограничен светоглед, в чиито рамки тези истини са представени? Макар и не лек, това е все пак въпрос в правилна посока. Направеният тук преглед подсказва, че същността на конфликта не е толкова между Библия и наука, колкото между различни подходи на тълкуване на Библията.

• 1. Виж статията на Тодор Велчев в същия брой
• 2. Смята се, че това е естественото място за покой на мъртвите, но не и за наказанието им (Йов 3:11–19).