За празника Благовещение през призмата на ренесансовата и барокова музика

За духовните корени на този голям християнски празник ще поговорим утре вечер, 26 март, в къщата музей на Борис Христов чрез средствата на словото, образите и музиката. Днес, на вниманието ви представяме кратко интервю с Христина Василева и Йосиф Герджиков от квартет „Афетуозо“, които ще ни въведат в тържеството на Благовещение чрез призванието си на музиканти.

Кои са Христина Василева и Йосиф Герджиков?

Заедно вече шеста година правят концерти в цялата страна с тяхната формация „Афетуозо“. Другият член на състава е флейтистът Димитър Маринкев, а по-късно привличат и виолончелиста Димитър Тенчев.

Христина е културолог по образование. Активно се занимава с пеене от 1993 г. Нейни учители са Роза Митова, Людмила Герова, Красимира Стоянова и Йосиф Герджиков. Любими композитори: Моцарт, Шуберт, Бах и Хендел. Произведения, които никога не би отказала да изпълни: „Сътворението“ от Хайдн, „Матеус Пасион“ от Й. С. Бах, цикъла от Шубертови песни и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.

Йосиф Герджиков е композитор, диригент, основател на Хенделовото общество в България, преподавател по музикална интерпретация на стиловете, диригент на Баховите пасиони, които традиционно по Великден се изпълняват в София.

Ансамбъл „Афетуозо“ концертира предимно с програми с ренесансова и барокова музика. Защо избрахте тъкмо тези музикални стилове? С какво те ви привличат или провокират?

Поради личен вкус и наклонност, както и поради специфичната красота на тази музика, която извира от европейската възстановка през XV в. от Винченцо Галилей на питагоровото учение за „музика на сферите“ (VI в. пр. Хр.). За Питагор музиката е съставна част от закономерните движения както на Космоса, така и на човешката душа, които се дължат на едни и същи хармонични числови пропорции. Той я определя като силно възпитателно средство, като средство за развитие на ума, укротяване на страстите, облагородяване на душата, характера.

Изисканото благородство на тази музика, възвишените теми и настроения, които създава. В нея има пределна емоционалност, но емоциите са подчинени на формата. Има една естетическа мяра, която не напуска и най-драматичните сюжети и най-трагичните преживявания. По парадоксален начин бароковата музика е по-близка до популярни съвременни жанрове като джаза и рока със свободата на импровизацията и ритмическото богатство.

В епохата на Ренесанса професионалната музика губи характера си на чисто църковно изкуство и изпитва влиянието на народната музика и на новото хуманистично отношение към света. Отразява ли се това и как на християнската тематика в нея?

Това, което се променя е, че определени елементи от светската музика навлизат в църковната. Вече има нова концепция за отношението между музика и текст. Благодарение на развитието на светската музика от една страна и на интереса към античната музика, църковната музика се обновява най-вече по отношение на едно ново разбиране към текста, което предполага един по-монодичен изказ. Словото става водещо. Благодарение на интереса към Античността е открит речитативът като предпочитан начин за словесно-музикално изразяване в античния театър. В този смисъл, не е необходимо да се противопоставя светската на църковната музика, защото има непрекъснат пренос от едната към другата.

През Ренесанса от една страна е народната музика, от друга – античните образци, но професионалната музика се развива именно в църквата. Композиторите Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо, Джакомо да Палестрина, Джовани Габриели са написали най-високите образци на църковна музика от XV и XVI век.

Да поговорим за бароковата музика, която стои в основния фокус на ансамбъл „Афетуозо“. С какво тя е по-различна от ренесансовата? Кое/какво определя нейния специфичен облик?

Барокът завещава жанра „опера“ на света, но също така и „ораторията“ – вокално-инструментално произведение, движещо се от религиозен сюжет.

Специфичният облик на епохата е полижанровост и размах, както и обогатяване на всички музикантски изразни средства. Наред с операта и ораторията, сред жанровете и формите на Барока са: кантатата, пасионът, сюитите, сонатите, концертите, фантазиите, ричеркарите, канцоните, токатите, вариациите на basso ostinato, прелюдии, фуги.

Най-големите барокови композитори пишат величествени произведения по библейски текстове. Бах пише множество кантати и два пасиона по евангелски сюжети, а Хендел – двадесет и три оратории, предимно на старозаветни теми. Оратория „Месия“ от Хендел обхваща библейски текстове от пророчеството за раждането на нашия Спасител, Неговите кръстни мъки и Възкресение, минава през посланията на св. апостол Павел и стига до Апокалипсиса.

В репертоара Ви откриваме произведения на Бах, Моцарт, Хендел. Бихте ли разказала повече за текстовете на ариите, които изпълнявате? Как е отразена в тях темата за Благовещение?

„Аве Мария“ от Бах–Гуно и „Богородице Дево, радуйся“ от Сергей Рахманинов са образци от двете традиции (западна и източна), пресъздаващи благовещенския текст от Евангелието на Св. Лука. “Ave Maria” от френския романтичен композитор Шарл Гуно е композирана в средата на XIX в. върху Прелюд №1 в до мажор, Книга I, на „Добре темперирано пиано“ от Й. С. Бах, написан 137 години по-рано. Текстът и на двете творби – от една страна, тази на Гуно и от друга, на Рахманинов – е богородичната молитва:

„Аве Мария“ от Шуберт също е романтична песен от началото на XIX век. Написана е по немския превод на части от епичната поема „Дамата от езерото“ (Lady of the Lake) на шотландския поет и романист сър Уолтър Скот. Възникнала като светска песен, постепенно започва да ѝ се придава молитвено значение и, вторично, придобива популярност като молитва към Богородица.

“Laudate Dominum” („Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна“, Псалом 117) и “Alleluia” (мотет “Exsultate, jubilate”, K.165/158a) от Моцарт и “Thou didst Blow” (Изход XV, 10, оратория „Израел в Египет“), “Oh, had I Jubal’s Lyre” (оратория „Исус Навин“) от Хендел са стъпили върху хвалебствени старозаветни текстове.

“Laudate Dominum” е петият псалм в духовната творба “Vesperae solennes de confessore”, K. 339, композирана през 1780 г. от В. А. Моцарт за вечерните служби в Залцбургската катедрала.

“Alleluia” е третата, последна, част от религиозния соло мотет “Exsultate, jubilate” („Екзалтирайте се, ликувайте“), композиран от Моцарт по време на престоя му в Милано през 1773 г., докато се играе операта му Луцио Сцила. Възхитен от певческата техника на кастрата Венанцио Рауцини, тогава изпълнител на главната роля в операта му, Моцарт написва специално за него мотета, който в наше време се изпълнява от сопрани.

Баховите произведения “Bist du bei mir” („Бъди до мен“, ария от нотната тетрадка на Анна-Магдалена Бах) и “Mein Glaubiges Hertze” („Мое вярващо сърце“, из кантата за Петдесетница) са религиозна поезия в Лутеранска традиция.

В арията “He Shall Feed His Flock” („Той ще нахрани стадото си“) от оратория „Месия“ Хендел използва текстове от старозаветния пророк Исая и новозаветния Евангелист Матей.

В произведението на Добри Христов „Во Царствии Твоем“ чуваме думите на нашия Спасител, произнесени при евангелските блаженства.

Песента „Святата“ по стихове на Елисавета Багряна и музика от Димитър Ненов е във форма на религиозна фантазия.

Ако трябва да подготвите кратка музикална визитка на музикантите от ансамбъл „Афетуозо“, как би изглеждала тя?

Рилке е казал, че изкуството представлява допълването на Божия образ, който реалният свят изразява само отчасти. Вероятно всеки артист се стреми към съвършенството в света чрез изкуството си.