Тялото на св. Николай е положено в град Мира

В много западни страни през рождественския сезон се празнува Santa Claus (Санта Клаус), който у нас е наречен Дядо Коледа, а по времето на социализма, Дядо Мраз. Откъде е тръгнала тази легенда, превърнала се днес в отблъскващ кич? От историческата фигура на св. Николай. За личността му не разполагаме с много сигурни сведения. Според преданието той бил роден през втората половина на III век в малоазийския град Патара, в римската провинция Ликия. Родителите му били заможни, но бездетни, и дълго се молели за рожба. Накрая Бог отговорил на молитвите им – родил им се син, когото нарекли Николай.

Още от ранна възраст Николай се отличил със стремеж към свят живот. Той търсел Бога ревностно, изучавал Писанията, често постел и прекарвал дълго време в молитва. Когато родителите му починали, наследил голямо състояние, но бил решен да го използва само за благото на нуждаещите се. Постъпвайки според евангелския принцип „Когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти“ (Мат. 6:3), св. Николай обичал да помага тайно, за да не виждат хората добрите му дела. Веднъж научил, че един местен знатен човек се е разорил и мисли да продаде трите си дъщери в робство, за да плати дълговете си. Тогава Николай тайно подхвърлил кесия с жълтици в къщата му. С тези пари бащата успял да ожени първата си дъщеря. „Чудото“ се повторило още два пъти и спасило и другите две дъщери от унижението на робството. По подобен начин Николай избавял и други хора от жестоките им кредитори и снабдявал сиромасите с дрехи. Според някои версии на преданието, парите били спускани през комина, в окачените да съхнат чорапи или обувки. Това породило разпространената по-късно практика на Бъдни вечер децата да оставят обувките си пред камината и в тях да получават подаръците си от „дядо Коледа“ (дядо Николаус).

Чудесата на св. Николай по море (гръцка икона, източник: stnicholascenter.org)

Според църковните предания по-късно св. Николай се отправил на поклонническо пътуване по море към Светите земи. По пътя се извила страшна буря, която щяла да потопи кораба. Отчаяните моряци поискали от светеца да се моли за тях. Той го сторил и морето начаса утихнало. Малко по-късно един от моряците се подхлъзнал от мачтата, паднал на палубата и умрял. В отговор на Николаевата молитва Бог върнал живота на моряка.

Николай желаел да се отдаде на отшелнически живот в Светата земя, но Господ му забранил. На връщане от Палестина той се качил на кораб за родната Ликия. Някои моряци се опитали да отвлекат кораба и го насочили в друга посока. Но светецът се помолил намерението им да се осуети. Излязъл мощен вятър, който тласнал кораба към ликийските брегове.

Николай достигнал до Мира, столицата на Ликия, точно в деня, когато местният епископ починал. За неговото място имало много съперници и църквата в града била пред разкол. Тогава Бог чрез видение поръчал на един човек да изберат за епископ този, който дойде пръв в храма сутринта. А Николай имал обичая да става посред нощ, за да започва деня си с молитва. Така той се озовал в храма преди разсъмване. Когато му задали различни въпроси, той отговарял с такова смирение и благост, че събраните епископи стигнали до единодушие: това бил Божият избор.

Като мирликийски епископ Николай се противопоставял на тиранията и проповядвал истината, особено в борба с арианската ерес1. Хората много го обичали. Въпреки че обичал да върши благотворителните си дела тайно, сега той осъзнал, че трябва да служи като нагледен пример за своето паство. „Вратите на дома му били отворени за всички“, четем в житието му. „Той бил благ и приветлив към всички – за сираците бил като баща, милостив дарител за бедните, утешител за плачещите, помощник за съгрешителите и благодетел за всички хора.“ Николай съборил местния храм на богиня Диана (Артемида), изобличавал несправедливите управници, защитавал съдените без вина и се молел за облекчение по време на една голяма суша. Той участвал и в Първия вселенски събор в Никея. Там едвам не загубил сана си, защото – възмутен от изказванията на Арий относно Христос – му зашлевил шамар и впоследствие трябвало да му се извини.

След кратко боледуване св. Николай Мирликийски починал на 6 декември, най-вероятно през 345 г., т.е. преди 1670 години. Тялото му било положено тържествено в саркофаг в неговата църква, а денят бил утвърден в църковния календар: Никулден. През XI век останките (мощите) му са пренесени в Бари, Италия, вероятно за да бъдат спасени от мюсюлманските нашественици2. Там те се намират и до ден днешен.

В Германия, Швейцария и Нидерландия в деня на св. Николай на децата се раздават подаръци. След XVI век холандски и немски преселници пренасят тази традиция в Америка. През XIX век тя постепенно се смесва с рождественските празници – в книгата „Приятелят на децата“ (Children’s Friend), излязла през 1821 г., за пръв път се говори за Санта Клаус, който на Бъдни вечер идва от север на шейна, теглена от елен и пълна с подаръци на децата. В Русия св. Николай се почита като покровител на страната. В знак на добра воля, на 13 март 2001 г. делегация на католическия архидиоцез на Бари подари част от мощите му на руския патриарх Алексий II. В България Никулден е станал празник на моряците, като възпоменание на едно от чудесата, извършени от Николай Мирликийски.

• 1. Арианите учели, че Христос не е Бог, а първото творение на Отца, чрез когото е създадено всичко останало – Б.пр.
• 2. Селджукските турци – Б.пр.