Да, това е спасителният парадокс: Бог – Който в Своята непостижима Истина и святост – перманентно отрича всяко съизмервано с Него, Сам отвека и непостижимо… се е отрекъл от Своето отрицание, от Своя съд над човека и света. Парадоксално казано: в Своите неизповедимо-благостни дълбини Бог се открива като по-свят от абсолютната святост, с която съди света, като по-праведен от абсолютната праведност, пред която всичко се оказва неоправдано и заслужаващо отрицание. Бог – казвам – Сам по Себе си се оказва по-свят от онази непосилна за света святост, която Той е определил за света. Защото Бог не само изисква и сочи на света тази святост и тази правда, не само „пояжда“ фактическото състояние на света с тази святост и с тази правда – Той я и дава на света.

И нека отново да се замислим върху това. Ако у Бога отвека я нямаше тази „парадоксалност“ – ако Той, непостижимо Светият и неосъществимо от другиго Истинният, бе в Своята святост и истинност само и единствено Съдия и изобличител на света, то нали пределното Му постигане от света би превърнало последния в – по израза на един съвременен мислител – „солен стълб“, в подобие на жената Лотова, която видяла гнева Господен, когато той се изливал в цялата си мощ над Содом и Гомора.

Там е работата обаче – и в това е най-дълбоката същност на постигнатото от християнското човечество, че – непостижимо за всеки ум – Бог отвека и утвърждава самия отвека отрицаем и осъждан от Него свят. Утвърждава го – в Своята „свръхлогична“ милост – за да не утвърди просто нищожеството му. Утвърждава го, за да не утвърди навеки вечната отвъдност на Правдата спрямо този свят. А щом Бог го утвърждава, то значи този – именно този – безконечно отрицаван, грешен свят е и безконечно позитивен, безконечно ценен – ценен у Бога, ценен за Самия Бог, Божествено ценен свят.

Ето защо накрай, ние, християните – с цялата си трагична история, с всичките си деяния в нея, с всичките си идеи и начинания – всички ние, които според собствения си дълбок опит сме „прах и пепел“ пред Истината, все пак – в Истината не сме „прах и пепел“. Всички ние, които сме безконечно нищожни пред Бога, все пак – у Бога сме безконечно ценни и Сам Бог – открил ни отвеки Своята Истина и святост, открил ни с това нашето безконечно недостойнство пред Истината, същевременно ни е забранил отчаянието, забранил ни е да отричаме себе си и своето достойнство.

Цитатът е откъс от статията на Калин Янакиев „Страстната седмица“ от 09.04.2023, публикувана в портал "Култура". Проф. дфн Калин Янакиев е български философ, богослов и културолог. Автор е на редица книги, студии и статии в областта на православната духовност, философията и средновековната история.