Анселм предлага тънко доказателство за съществуването на Бога

На 21 април 1109 г. умира Анселм от Кентърбъри. Църквата се лишава от един велик ум, а Англия – от един ревностен обществен деец. Анселм печели славата си на социален рефоматор с опитите си да се сложи край на порочни явления като търговията с роби. Той настоява за редовно провеждане на църковни събори и, докато е архиепископ, често свиква висшия клир около своя престол. Могъщият му интелект кара някои съвременни изследователи да го смятат за един от основателите на средновековната схоластика. Ала може би най-значимият му принос в християнската история е т.нар. „онтологично доказателство за съществуването на Бога“.

Мнозина – както тогава, така и до днес – си задават въпроса: „Възможно ли да се докаже, че Бог съществува?“ Анселм отговаря положително, за разлика от почти всички съвременни философи и богослови. Неговият аргумент обаче остава труден за опровергаване. Преразказан с по-прости думи, той е развит приблизително по следния начин. Когато говорим за съществуването на Бога, ние Го определяме като съвършена Същност, по-велика от всичко друго, което можем да схванем. Ако Бог не съществува, тогава понятието „Бог“ се отнася за въображаемо същество. В такъв случай самото определение за „Бог“ става противоречиво, тъй като – за да бъде реален, жив и могъщ – Той е нещо по-велико от това да бъде въображаем. Ясно е, че не бихме могли дори да обсъждаме думата „Бог“ като дефиниция, ако Той не съществува, понеже трябва да можем да мислим за Него като реално съществуващ, за да бъде Той по-велик от всичко друго. Защото един Бог, Който не съществува, не е по-велик от всяко друго нещо.

Накратко казано, никой философ не може легитимно да разисква и доказва, че Бог не съществува, ако определя Бога като съвършена същност, по-велика от всичко, което можем да си представим. Защото, за да бъде съвършен, Бог трябва реално да съществува. Тези, които признават, че Той съществува, не изпадат във вътрешно противоречие с утвърждаване на съществуването Му. След като сме в състояние изобщо да повдигнем въпроса за Божието съществуване и да дебатираме върху него, то Бог трябва да съществува. Един от най-големите логици и математици на XX век, Бъртран Ръсел, който надали може да бъде заподозрян в симпатии към християнството, дълго се бори с доказателството на Анселм. Твърди се, че в един момент е стигнал до мисълта, че то е валидно.

Анселм се ражда през 1033 или 1034 г. в градчето Аоста, в италианските Алпи. Родителите му са благородници. Още 15-годишен юноша, Анселм пожелава да постъпи в манастир, но баща му първоначално не разрешава. През следващите десетина години често пътува из Франция. Накрая става послушник в абатството Бек край Руан, където вероятно пише първата си философска творба. По-късно самият Анселм е избран за абат. През 1077–1078 г. се ражда произведението му „Прослогион“1, чието оригинално заглавие е: „Вяра, търсеща разбиране“ (Fides Quaerens Intellectum). Именно в него изтъкнатият християнски философ ще разгърне своя онтологичен аргумент за съществуването на Бога.

Абатството Бек в Нормандия днес (Източник: Wikipedia)

След норманското завоевание на Англия през 1066 г., благочестиви феодали даряват земи там на абатството Бек. Така Анселм често пътува до Острова и си спечелва добро име пред крал Уилям I и свещенството. През 1093 г. той е избран за архиепископ на Кентърбъри. Но независимо от високия си сан, продължава да отстоява своите монашески идеали като служение, благоразумие, правилно наставление, молитва и съзерцание.

В качеството си на архиепископ, ревностният Анселм е в постоянна схватка с крал Уилям II относно правата на Църквата. Той настоява, че вселенската Църква има своя вътрешна власт, която не зависи от държавната. Конфликтите с двама последователни крале му струват две изгнания от Англия. Десетилетия по-късно напреженията между Кентърбъри и кралският двор ще доведат до убийството на архиепископ Томас Бекет.

Статуя на Анселм над един от порталите на катедралата в Кентърбъри (източник: Wikipedia)

Като богослов, благочестивият Анселм става известен най-вече с книгата си „Защо Бог стана човек?“ (Cur Deus Homo). Написана под формата на диалог с един негов ученик, тя трябва да даде отговор на смисъла на Въплъщението. В нея Анселм изтъква, че всеки от нас е натрупал такъв дълг от грехове, че няма начин да ги изплати пред Бога. Божията безкрайна справедливост изисква безкраен откуп за накърняването на Божието безкрайно достойнство. Единствен Христос, бидейки безкрайният Бог и съвършеният Човек, има пълното достойнство и богатство, за да плати нашите дългове. Така Неговото разпване удовлетворява Божията справедливост и същевременно е висш акт на Божията милост. Това обяснение на Анселм удачно е наречено „юридическа теория за Изкуплението“. То оказва голямо влияние на по-късната християнска мисъл и особено на протестантското богословие.

Като високообразован човек, ученият Анселм настоява, че трябва да вярваме, за да разбираме. Облечено в съвременни понятия, твърдението му звучи така: „Истината започва да се изяснява едва тогава, когато се посветим на нея.“ Не можеш да видиш какво има оттатък завоя по пътеката, освен ако не вървиш в тази посока.

Анселм умира, заобиколен от приятели, като изразява удовлетворение от своя живот и служение. Смята се, че през 1494 г. е канонизиран за светец, но има спорове дали това изобщо се е случило. Векове по-късно, през 1720 г. той е обявен за „учител на Църквата“ с папска була. При всички случаи, Анселм от Кентърбъри ще бъде запомнен като авторът на онтологичното доказателство за съществуването на Бога.

• 1. Лат. „беседа“