Името на Роберт Колдевай (Robert Koldewey, 1855 – 1925) е добре познато на всеки, който се интересува по-задълбочено от археология. Той е бил сред забележителните архитекти на своята епоха, но главните му приноси са в областта на археологията на древния Близък Изток.

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

През 1947 година един овчар бедуин дири загубено агне от стадото си, недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление, пастирят се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите вероятно са сирийски; вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма.

В зората на Реформацията основната използвана версия на Библията на Запад била латинската Вулгата. Преводът бил направен от св. Йероним още през 380 г. сл.Хр. И до XVI век вече бил претърпял немалко текстуални изкривявания. Библията не била позната на обикновения човек. Не била сред книгите, които отделни хора или цели семейства можели да имат у дома. Имало амвонни библии, обичайно привързани със синджирче към амвона; имало ръкописи из манастирите; имало библии, притежавани от кралете и обществения елит. Но Библията не била книга, притежавана от мнозина.

Понастоящем един от въпросите, които най-често ми задават, е свързан със семейното положение на Исус. Този въпрос обаче не изникна от нищото. Той беше породен от популярността на разбунилия духовете роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Романът лансира тезата, че Исус е бил женен за Мария Магдалена, че двамата са имали дете и че тази „истина“ е била потулена от Църквата заради обслужване на нейните интереси. Приемайки сюжетната линия за истинна, много читатели на въпросния роман оживено са разсъждавали върху възможността Исус да е бил женен. В тази статия ще изследвам историческите доказателства за и против предполагаемия брак на Исус.

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.

По покана на сдружение ХАРТА, в България от 10 до 14 октомври гостува православният апологет Олег Воскресенски (Русия/САЩ). Той участва в няколко публични прояви, а накрая беше любезен да даде интервю за списание harta-bg.info.

Олег Воскресенский е филолог, доктор по педагогика и магистър по богословие, съавтор на училищни руски учебници по „Основи на православната култура“ и „Основи на световните религиозни култури“, служител при олтара (алтарник) на руската православна църква във Фридли, Минесота (САЩ). Провежда мисионерска дейност в Русия.