Свидетелството на липсващото тяло

Богатата наследница Хелън Ворхийз Брах пристига на най-оживеното летище в света през един хладен есенен следобед, смесва се с множеството и веднага изчезва безследно. В продължение на повече от двадесет години загадката какво се е случило с тази червенокоса филантропка, любителка на животните, обърква както полицията, така и журналистите.

Макар следователите да са убедени, че е убита, те още не са успели да установят конкретните обстоятелства, до голяма степен защото така и не са намерили тялото ѝ. Полицията разпространи догадки, подхвърли лъжливи надежди на пресата и дори накара един съдия да заяви, че някакъв неин бивш довереник е отговорен за изчезването ѝ. Но при отсъствие на тялото убийството на Брах официално остава неразрешен проблем. Никой никога не е съден за причиняване на смъртта ѝ.

Случаят „Брах“ е една от онези объркващи загадки, които ме държат буден от време на време, докато наум пресявам оскъдните доказателства и се опитвам да подредя мозайката на случилото се. В крайна сметка това се оказва неудовлетворяващо упражнение. Аз искам да знам какво се е случило, а просто няма достатъчно факти, които да изместят догадките.

От време на време в долнопробната литература и в действителността се случва да изчезнат тела, но рядко попадате на празен гроб. За разлика от случая с Хелън Брах, проблемът с Исус не е, че никой не го е виждал, а че са го виждали жив, видели са го мъртъв и пак са го видели – жив. Ако вярваме на евангелските разкази, не става въпрос за липсващо тяло. Става въпрос за това, че Исус е още жив, дори и днес, след като пред очите на хората умира от ужасите на разпятието, описани така нагледно в предишната глава.

Празният гроб, този траен символ на Възкресението, е окончателното доказателство за твърдението на Исус, че е Бог. Апостол Павел казва, че Възкресението е самата основа на християнската вяра. „Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си“ (Първото послание към коринтяни 15 глава, 17 стих).

Богословът Джералд О'Колинс излага същата мисъл по следния начин: „В един основен смисъл християнството без Възкресението не е просто християнство без последната си глава. То въобще не е християнство.“1

Възкресението е върховното потвърждение на божествената самоличност на Исус и на боговдъхновеността на Неговото учение. То е доказателството за Неговото тържество над греха и смъртта. То е предвестникът на възкресението на Христовите последователи. То е основата на християнската надежда. То е чудото на чудесата.

Ако е вярно. Скептиците твърдят, че случилото се с Исусовото тяло е все още загадка подобна на изчезването на Хелън Брах – няма достатъчно доказателства, казват те, за да се достигне до категорично заключение.

Но други заявяват, че случаят е на практика изяснен, защото има безспорни доказателства, че гробът е бил празен на първото Великденско утро. И ако търсите някой, който да представи тази теза убедително, най-добрият ви ход ще е да посетите Уилям Лейн Крейг, широко известен като един от най-изтъкнатите световни експерти по въпроса за Възкресението.

ИНТЕРВЮ: УИЛЯМ ЛЕЙН КРЕЙГ, Ph.D., Th.D. 2

Имах необичайна позиция на наблюдение първия път, когато гледах Бил Крейг в действие: седях зад него, докато той защитаваше християнството пред множество от почти осем хиляди души, а безброй други слушаха по повече от сто радиостанции в страната.

Като арбитър на дебат между него и един атеист, избран от националния говорител на организацията „Американски атеисти“, аз се възхищавах на Крейг, който учтиво, но властно излагаше доказателствата за християнството и в същото време разбиваше доводите в полза на атеизма. От мястото, където седях, можех да наблюдавам лицата на хората, докато те откриваха – мнозина за първи път, – че християнството издържа на рационален анализ и строго, щателно проучване.

Най-накрая вече не ставаше въпрос за полемика. От тези, които бяха дошли в залата тази вечер като откровени атеисти, агностици или скептици, зашеметяващи 82 процента си тръгнаха със заключението, че неустоимите доказателства са били в полза на Христос. Четиридесет и седем души бяха влезли като невярващи, а излезли като християни – аргументите на Крейг за вярата бяха толкова убедителни, особено в сравнение с оскъдността на доказателства в полза на атеизма. Между другото, никой не стана атеист.3

Така че когато отлетях за Атланта, за да го интервюирам за тази книга, нямах търпение да видя как той ще отговори на предизвикателствата относно празния гроб на Исус.

Крейг не се беше променил, откакто го бях видял няколко години по-рано. С късо подстриганата си черна брада, ъгловати черти и приковаващ вниманието поглед Крейг продължава да има вида на сериозен учен. Говори с убедителни изречения, като никога не губи нишката на мисълта си и винаги подрежда своя отговор методично, точка по точка, факт по факт.

При все това не е сух богослов. Въодушевлението, с което подхожда към работата си, действа освежително. Бледосините му очи танцуват, докато той изтъкава сложни твърдения и теории. Придружава изреченията си с жестове на ръцете, които призовават към разбиране и съгласие. Гласът му преминава от почти шеметно високи тонове относно някоя мистериозна богословска мисъл, смятана от него за очарователна, до притихнала искреност, когато размишлява защо някои изследователи се противят на доказателствата, които той намира за така неустоими.

Накратко, умът му е напълно ангажиран, но така е и със сърцето му. Когато говори за скептиците, с които е имал полемики, той не го прави самодоволно или със съпернически тон. Полага всички усилия да спомене по възможност привлекателните им качества: този бил чудесен говорител, онзи – очарователен събеседник на официална вечеря.

Всред тънкостите на нашия разговор усетих, че той няма за цел да разбие опонентите си със своите аргументи, а искрено се стреми да спечели хората, защото вярва, че са ценни за Бога. Изглежда истински озадачен защо някои не могат или не искат да признаят реалността на празния гроб.

ЗАЩИТА НА ПРАЗНИЯ ГРОБ

Облечен със сини дънки, бели чорапи и тъмносиньо поло с червена яка, Крейг се изтегна на диван с цветна тапицерия. Над стената зад него имаше голям пейзаж от Мюнхен, поставен в рамка.

Скоро след като получава магистърска степен по историко-хуманитарни науки от Богословския институт „Тринити“ и докторат по философия от Университета на Бирмингам в Англия, Крейг заминава за Мюнхен, за да изучава Възкресението, като придобива друга докторска титла – този път по богословие – от Мюнхенския университет. По-късно преподава в Богословския институт „Тринити“, а после служи и като гостуващ преподавател при Висшия институт по философия на Льовенския университет близо до Брюксел.

Сред книгите му са: „Разумна вяра“, „Няма лесни отговори“, „Да научиш истината за Възкресението“, „Единственият мъдър Бог“, „Съществуването на Бога в началото на Вселената“ и (съвместно с Куентин Смит) „Теизмът, атеизмът и космологията на Големия взрив“, публикувана от издателството на Оксфордския университет.

Той участва и в написването на „Интелектуалците се изказват ясно за Бога“, „Исус под обстрел“, „В защита на чудесата“ и „Съществува ли Бог?“. Освен това научните му статии се появяват в такива издания като „Изследване на Новия Завет“, „Списание за изучаване на Новия Завет“, „Евангелски гледища“, „Списание на американското научно сдружение“ и „Философия“. Член е на девет професионални общества, между които Американската религиозна академия и Американската философска асоциация.

Въпреки че е международно известен със съчиненията си относно пресечните точки на науката, философията и богословието, той не се нуждаеше от подтикване, за да обсъди темата, която все още кара сърцето му бързо да затупти – възкресението на Исус.

БИЛ ЛИ Е ИСУС НАИСТИНА ПОСТАВЕН В ГРОБА?

Преди да обсъдим въпроса дали гробът на Исус е бил празен, аз трябваше първо на първо да установя дали тялото Му въобще е било там. Историята ни разкрива, че по правило разпънатите престъпници са били оставяни на кръста, за да бъдат изкълвани от птици, или са били хвърляни в общ гроб. Това подбужда Джон Доминик Кросан от „Семинарния кръг за Исус“ да направи заключението, че тялото на Исус вероятно е било изровено и изядено от диви кучета.

— Като се вземе предвид обичайният ред – казах аз на Крейг, – не бихте ли признали, че най-вероятно се е случило точно това?

— Ако всичко, което отчитате, е обичайната практика, да, бих се съгласил – отвърна той. – Но така ще се пренебрегнат конкретните факти в този случай.

— Добре, тогава да разгледаме конкретните факти – казах и изтъкнах един веднага изникващ проблем. В евангелията четем, че трупът на Исус е предаден на Йосиф от Ариматея, член на самия съвет – Синедриона, – който е гласувал присъдата на Исус. – Това е доста неправдоподобно, нали? – запитах с тон, който прозвуча по-остро, отколкото имах намерение.

Крейг се размърда на канапето, като че ли се готвеше за скок.

— Не и когато разгледате всички данни за погребението – каза той. – Затова нека да ги изредя. Първо, погребението се споменава от апостол Павел в Първото послание към коринтяни 15 глава, 3-7 стихове, където той съобщава на читателите една съвсем ранна изповед на вярата на християнската църква.

Потвърдих думите му с кимване, тъй като д-р Крейг Бломбърг вече беше описал тази изповед на вярата с известни подробности по време на интервюто ми с него, състояло се по-рано. Крейг се съгласи с Бломбърг, че след като е дадена на Павел в Дамаск след неговото обръщение или по време на последвалото му посещение в Йерусалим, когато се среща с апостолите Яков и Петър, изповедта несъмнено се е появила няколко години след разпятието на Исус.

Крейг щеше да се позовава на този текст, затова си отворих Библията в скута и бързо прегледах откъса: „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията…“ След това изповедта на вярата продължава с изреждане на няколко явявания на възкръсналия Христос.

— Тази изповед е невероятно ранна и следователно сигурен материал – каза Крейг. – В основата си тя е постановка от четири реда. Първият ред се отнася за Разпятието, вторият – за погребението, третият – за Възкресението и четвъртият – за появите на Исус.

Това беше твърде неясно за мен.

— Един момент – намесих се аз. – Исус може да е бил погребан, но дали в гробница? И дали посредством Йосиф от Ариматея, тази загадъчна личност, която идва изневиделица да поиска тялото?

Крейг не изгуби търпение.

— Тази изповед е в действителност обобщение, което съответства ред по ред на поучението на Евангелията – обясни той. – Когато погледнем в тях, намираме многобройни, независими потвърждения на историята за погребението, а Йосиф от Ариматея се назовава конкретно и в четирите разказа. На всичко отгоре описанието на погребението в Марк е толкова изключително ранно, че просто не е възможно да е станало жертва на изопачение от легенди.

— По какво познавате, че е ранно? – попитах.

— Има две причини – каза той. – Първо, Марк като цяло се смята за първото Евангелие. Второ, то се състои от кратки истории за Исус, по-скоро като наниз от бисери, отколкото като гладко, свързано повествование. Но когато стигате до последната седмица от живота на Исус – т. н. разказ за Страстната седмица – тогава наистина имате свързано описание на събитията в тяхната последователност. Очевидно Марк е взел повествованието за Страстната седмица от някой още по-ранен източник – и този източник е включвал разказа за поставянето на Исус в гробницата.

ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ ЛИ Е ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ?

Макар това да бяха добри доводи, забелязах един проблем при описанието на събитията от страна на Марк.

— Марк казва, че целият Синедрион гласува срещу Исус – казах аз. – Ако е така, излиза, че Йосиф от Ариматея е дал съгласието си за убиването на Исус. Не е ли твърде невероятно той после да дойде, за да му окаже достойно погребение?

Явно не бях единственият, забелязал това.

— Лука може да е изпитвал същото неудобство – каза Крейг, – което би обяснило защо добавя една важна подробност: Йосиф от Ариматея не присъства, когато се извършва официалното гласуване. Така че това би обяснило нещата. Но важното за Йосиф от Ариматея е, че той не е типът човек, когото биха измислили християнските автори или който би се появил в легенди.

Нуждаех се от нещо повече от чисто заключение по въпроса. Исках убедителни доводи.

— Защо не? – попитах.

— Като се има предвид гневът и огорчението срещу юдейските водачи, станали подбудители на Исусовото разпятие – каза той. – твърде невероятно е християните да измислят човек от тези среди, който прави редното нещо и погребва достойно Исус, особено след като всичките Му ученици са Го изоставили! Освен това не биха посочили конкретен член на конкретна група, когото хората сами могат да потърсят и разпитат. Следователно Йосиф несъмнено е историческа личност.

Преди да мога да задам следващ въпрос по темата, Крейг продължи:

— Ще добавя, че ако това погребение, извършено от Йосиф, е появила се по-късно легенда, човек би очаквал да намери други съперничещи предания за случилото се с Исусовото тяло. Такива обаче въобще не откриваме. В резултат на това мнозинството от изследователите на Новия Завет днес са единодушни, че описанието на Христовото погребение е напълно достоверно. Покойният изследовател на Новия Завет от Кеймбриджския университет Джон А. Т. Робинсън е казал, че достойното погребение на Исус е един от най-ранните и най-добре потвърдени факти, с които разполагаме за историческия Исус.

Обясненията на Крейг за това, че Христовото тяло действително е било положено в гробницата на Йосиф, бяха удовлетворяващи за мен. Но изповедта на вярата оставаше след себе си една неяснота. Може би и след Възкресението тялото Му е продължило да бъде в гроба.

— Макар изповедта на вярата да гласи, че Исус е бил разпънат, погребан и после възкресен, тя не гласи конкретно, че гробът е бил празен – изтъкнах аз. – Това не оставя ли място за възможността Възкресението да е имало само духовен характер и Исусовото тяло да е оставало все още в гроба?

— От изповедта на вярата определено се подразбира празният гроб – възрази Крейг. – Разбирате ли, евреите са имали физическа представа за възкресението. За тях основният обект на възкресението са били костите на починалите – дори не плътта, която се е смятала за краткотрайна. След изгниването на плътта евреите са събирали костите на своите починали и са ги слагали в кутии, за да бъдат съхранени до възкресението в края на света, когато Бог ще възвърне към живот праведните мъртъвци на Израил и те ще се съберат във вечното Божие царство.

В тази светлина би било просто несъвместимост на понятията, ако един тогавашен евреин каже, че някой е възкресен от мъртвите, но тялото му все още остава в гроба. Следователно когато в тази ранна християнска изповед на вярата се твърди, че Исус е погребан, а после възкресен на третия ден, то макар да не е изречено, се подразбира съвсем ясно, че гробът е останал празен.

ДОКОЛКО ЗАЩИТЕН Е БИЛ ГРОБЪТ?

След като чух убедителни доказателства, че Исус е бил поставен в гроба, ми се струваше, че е важно да разбера доколко подсигурен е бил гробът срещу външна намеса. Колкото по-стриктно е обезопасяването, толкова по-малко вероятно е някой да е достигнал тялото.

— Доколко защитен е бил гробът на Исус? – попитах.

Крейг заописва как е изглеждал този вид гробница според най-новите открития на археолозите при разкопки на обекти от първи век:

— Имало е наклонен надолу улей, който е водел до нисък вход. Търкулвали са голям кръгообразен камък по улея и са го намествали, за да залости вратата – каза той, като използва ръцете си, за да илюстрира своето описание. – След това с по-малък камък са притискали добре първия. Макар че е било лесно да се изтъркули голямата кръгообразна плоча надолу по жлеба, усилията на няколко мъже са щели да бъдат нужни, за да се отмести камъкът обратно нагоре с цел да се отвори гробът. В този смисъл обезопасяването е било твърде добро.

Но дали гробът на Исус е бил и охраняван? Знаех, че някои скептици се опитват да поставят под съмнение общоприетото схващане, че гробът е бил внимателно охраняван денонощно от високо дисциплинирани римски войници, които е очаквала смърт, ако са се провалели в изпълнението на задълженията си.

— Убеден ли сте, че е имало римски стражи? – попитах.

— Само Матей съобщава, че около гроба са били поставени стражи – отвърна той. – Но така или иначе не мисля, че историята за пазачите е важна страна на доказателствата за Възкресението. Първо на първо, тя е твърде спорна за съвременните изследователи. Мисля, че е благоразумно да основавам аргументите си на доказателствата, които са най-широко приети от мнозинството изследователи, затова е по-добре да оставим настрана историята за стражите.

Бях изненадан от подхода му.

— Това не отслабва ли позицията ви? – попитах.

Крейг поклати глава:

— Честно казано, историята за пазачите може да е била важна през осемнадесети век, когато някои критици загатват, че учениците са откраднали Исусовото тяло, но никой не прегръща тази теория днес – отговори той. – Когато четете Новия Завет, не остава съмнение, че учениците искрено са вярвали в истинността на Възкресението, което са провъзгласявали до смъртта си. Идеята, че празният гроб е резултат от някакъв номер, заговор или кражба, днес просто не се зачита. Така че историята със стражите е останала донякъде второстепенна.

ПРИСЪСТВАЛИ ЛИ СА СТРАЖИ?

Все пак се интересувах дали има доказателства, подкрепящи твърдението на Матей за стражите. Въпреки че разбирах основанията на Крейг да остави въпроса настрана, държах да продължим темата и попитах дали има убедителни доказателства, че историята за пазачите е исторически факт.

— Да, има – каза той. Помислете си за твърденията и опроверженията относно Възкресението, които се разменят между юдеите и християните през първи век.

Първоначално християните провъзгласяват: „Исус възкръсна.“ Юдеите отговарят: „Учениците са откраднали тялото му.“ На това християните отвръщат: „Да, но стражите при гроба биха предотвратили такава кражба.“ Юдеите отговарят: „О, но стражите при гроба са били заспали.“ Тогава християните възразяват: „Не, юдеите са подкупили стражарите да кажат, че са заспали.“

И тъй, ако не е имало никакви пазачи, размяната на реплики е щяла да гласи нещо от рода на следното. В отговор на твърдението, че Исус е възкръснал, юдеите биха казали: „Не, учениците са откраднали тялото му.“ Християните биха отговорили: „Но стражите са щели да предотвратят кражбата.“ Тогава юдейската реакция би била: „Какви стражи? Вие сте луди! Не е имало никакви стражари!“ Но историята ни учи, че не това са казвали юдеите.

Оттук се подразбира, че стражарите наистина са били исторически факт и че юдеите са го знаели, затова е трябвало да измислят нелепото обяснение, според което пазачите са били заспали, когато учениците са изнесли тялото.

Отново един натрапчив въпрос ме подтикна да се намеся.

— Тук сякаш има друг проблем – казах аз и замълчах, като се опитвах да изразя възражението си по най-сбития начин: – Първо на първо, защо юдейските власти биха поставили стражи на гроба? Ако са очаквали истинско или подправено от учениците възкресение, това би означавало, че са разбирали Исусовите предсказания по-добре от учениците! В края на краищата, учениците са били изненадани от развитието на събитията.

— Попадате на някаква следа – съгласи се Крейг. – Обаче може би те са поставили стражите там, за да предотвратят каквото и да било разграбване на гробницата или други смутове по време на Пасхата. Не знаем. Това е добър аргумент. Признавам силата му. Но не мисля, че е несломим.

Да, но той действително пораждаше известни съмнения относно историята със стражите. Дойде ми наум и друго възражение.

— Матей казва, че римските стражи докладват на юдейските власти – казах аз. – Но това не ви ли се струва неправдоподобно, след като те са отговорни пред Пилат?

Лека усмивка се плъзна по лицето на Крейг.

— Ако погледнете внимателно – каза той, – ще видите, че Матей не твърди, че пазачите са римляни. Когато юдеите отиват при Пилат и искат стража, Пилат заявява: „Имате (букв.) стража.“ Дали той има предвид: „Добре, ето ви отряд римски войници“? Или иска да каже: „Вие имате храмова стража – използвайте я“? Изследователите спорят дали това е била юдейска стража или не. Отначало бях склонен да мисля – поради причината, която споменахте, – че стражите са били евреи. Но преосмислих мнението си, защото думата, която Матей използва за тях, често се използва по отношение на римски войници, а не просто на храмови служители. Не забравяйте също, че Йоан говори за римски стотник, който води римски войници да задържат Исус според нарежданията на юдейските водачи. Следователно съществува прецедент римски стражи да докладват на юдейски религиозни водачи. Изглежда правдоподобно те да са участвали в охраняването на гроба.

Претеглих доказателствата и се убедих, че са присъствали стражи, но реших да се откажа от по-нататъшно проучване на въпроса, тъй като Крейг и без това не разчита на историята на стражите. Междувременно горях от нетърпение да изправя Крейг лице в лице с вероятно най-убедителния довод срещу идеята, че гробът на Исус е бил празен в утрото на Великден.

АМИ ПРОТИВОРЕЧИЯТА?

През годините критиците на християнството са нападали историята за празния гроб, като са изтъквали видими противоречия между евангелските разкази. Например скептикът Чарлз Темпълтън наскоро каза: „Четирите описания на събитията… се различават толкова подчертано по толкова много точки, че (при цялото доброжелателство на света) те не могат да бъдат съгласувани.“4

Ако се приеме за чиста монета, това възражение като че ли пронизва в сърцето достоверността на повествованията за празния гроб. Разгледайте следното резюме на д-р Майкъл Мартин от Бостънския университет, което прочетох на Крейг:

„В Матей, когато Мария Магдалена и другата Мария пристигат към зазоряване на гроба, той е залостен с камък, става силно земетресение и ангел слиза и отваля камъка. В Марк жените пристигат на гроба при изгрев слънце и камъкът е вече отвален. В Лука, когато жените пристигат рано призори, те намират, че камъкът вече е отвален. В Матей един ангел седи на камъка вън от гроба, а в Марк младеж се намира вътре в гроба. В Лука има двама мъже вътре. В Матей жените, които присъстват на гроба, са Мария Магдалена и другата Мария. В Марк жените, които присъстват на гроба, са двете Марии и Саломия. В Лука при гроба са Мария Магдалена, Мария – майката на Яков, Йоанна и другите жени. В Матей двете Марии бързо излизат от гроба с голям страх и радост, хукват да кажат на учениците и срещат Исус по пътя. В Марк те излизат тичешком от гроба уплашени и не казват нищо на никого. В Лука две жени съобщават за случката на учениците, които я приемат с неверие. Няма и намек жените да са срещнали Исус.“5

— И – казах на Крейг – Мартин изтъква, че Евангелието от Йоан противоречи на голяма част от другите евангелия. Той заключва: „Като цяло разказите за случилото се при гроба са или непоследователни, или могат да бъдат направени последователни само с помощта на неправдоподобни тълкувания.“6

Спрях да чета и вдигнах глава от бележките си. Когато погледът ми срещна този на Крейг, аз го запитах направо:

— В светлината на всичко това как въобще бихте могли да смятате историята за празния гроб достоверна?

Веднага забелязах нещо в държанието на Крейг. При небрежен разговор или когато обсъжда вяли възражения срещу празния гроб, той е доста мек. Но колкото по-мъчен е въпросът и колкото по-пронизващо предизвикателството, толкова по-оживен и съсредоточен става той. И сега езикът на тялото му ми подсказва, че Крейг нямаше търпение да се гмурне в тези наглед опасни води.

Като се изкашля, той започна.

— При цялото ми подобаващо уважение – каза той, – Майкъл Мартин е философ, а не историк и не мисля, че разбира занаята на историка. За един философ, ако нещо е непоследователно, законът на противоречието гласи: „Това не може да е вярно, изхвърли го!“ Но историкът разглежда тези повествования и казва: „Виждам някои несъответствия, но забелязвам нещо по отношение на тях: всички те засягат второстепенни детайли.“

Ядрото на случката е едно и също: Йосиф от Ариматея взема тялото на Исус, поставя го в гроб, гробът е посетен от малка група жени – последователки на Исус – рано в неделната сутрин след разпятието и те откриват, че гробът е празен. Явява им се видение на ангели, които казват, че Исус е възкръснал. Внимателният историк, за разлика от философа, не изгаря дюшека заради бълхата. Той казва: „Това предполага, че в разказа има историческо ядро, което е достоверно и на което може да се разчита, колкото и противоречиви да се второстепенните елементи.“

Следователно можем да имаме голямо доверие на ядрото, което е общо за разказите и с което биха се съгласили мнозинството от изследователи на Новия Завет днес, макар че има някои различия относно имената на жените, точния сутришен час, броя на ангелите и т. н. Такива второстепенни несъответствия не биха смутили един историк.

Дори обикновено скептичният историк Майкъл Грант, член на преподавателското тяло на Кеймбриджския колеж „Св. Троица“ и преподавател в Единбургския университет, се съгласява в своята книга „Исус: Преглед на евангелията от един историк“: „Наистина откриването на празния гроб не е описано еднакво в различните евангелия, но ако приложим същите критерии, които бихме приложили към който и да било друг литературен източник, доказателствата се оказват достатъчно твърди и правдоподобни, за да наложат заключението, че гробът наистина е бил намерен празен.“7

МОГАТ ЛИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯТА ДА СЕ СЪГЛАСУВАТ?

Понякога докато съм отразявал процеси срещу престъпници, съм виждал двама свидетели да дават напълно еднакви показания, дори до най-малки подробност, само за да бъдат безкомпромисно разобличени от адвоката на защитата за наговаряне преди процеса. Затова отбелязах пред Крейг:

— Предполагам, че ако и четирите евангелия бяха еднакви във всичките си подробности, това би било подозрение за плагиатство.

— Да, добре го казахте – отговори той. – Различията между разказите за празния гроб предполагат, че имаме многобройни, независими потвърждения на историята за празния гроб. Понякога хората казват: „Матей и Лука просто са плагиатствали от Марк“, но когато разгледате старателно повествованията, виждате различия, които загатват, че дори Матей и Лука наистина да са били запознати с разказа на Марк, все пак са имали и отделни, независими източници за случилото се при празния гроб. Следователно при наличието на тези многобройни и независими повествования, никой историк не би пренебрегнал сведението само заради второстепенните несъответствия. Нека да ви дам пример от светската литература.

Имаме два разказа за прекосяването на Алпите от Ханибал, за да нападне Рим, и те са несъвместими и неподдаващи се на съгласуване. Но никой историк, изследващ класическата древност, не се съмнява във факта, че Ханибал настина оглавява такава кампания. Това е небиблейски пример за противоречия във второстепенните детайли, които не успяват да подкопаят историческата основа на едно историческо повествование.

Съгласих се със силата на последния довод. И докато размишлявах върху критиките на Мартин, ми се стори, че някои от неговите така наречени противоречия могат доста лесно да бъдат разрешени. Споменах това на Крейг, като казах:

— Няма ли начин да се съгласуват някои различия между разказите?

— Да, точно така, има – отвърна Крейг. – Например времето, по което жените отиват на гроба. Един автор може да описва, че е било още тъмно, другият – да казва, че е започвало да се развиделява, но това в горе-долу като историята за оптимиста и песимиста, които спорят дали чашата е полупразна или полупълна. Било е около зазоряване и те описват едно и също нещо с различни думи.

Колкото за броя и имената на жените, никои от евангелистите не претендира да дава пълен списък. Всички те споменават Мария Магдалена и други жени, така че вероятно е имало дружинка от ранни последователки, която е включвала назованите и вероятно още една-две. Мисля, че би било педантизъм това да се нарече противоречие.

— А какво ще кажете за различните описания на случилото се после? – попитах аз. – В Марк се казва, че жените не са съобщили на никого, а в другите евангелия се твърди, че са.

Крейг обясни:

— Що се отнася до богословието на Марк, той обича да подчертава страхопочитанието, уплахата, ужаса и поклонението в присъствието на божеството. Така че тази реакция на жените – да избягат уплашени и разтреперани и да не кажат нищо на никого, защото са се страхували – е все част от литературния и богословския стил на Марк.

Напълно възможно е това да е било временно мълчание, а после жените да са се върнали казали на другите какво се е случило. Всъщност – заключи той с широка усмивка – сигурно мълчанието е било временно – иначе Марк нямаше да можа да разказва за него!

Исках да попитам за още едно често цитирано несъответствие:

— Исус казва в Матей 12:40: „Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дена и три нощи.“ Но според евангелията Исус е бил в гроба един пълен ден, две цели нощи и части от два дена. Това не показва ли, че Исус греши, като не изпълнява собственото си пророчество?

— Някои добронамерени християни използват този стих да изкажат предположението, че Исус е бил разпънат в сряда, а не в петък, за да набавят цялото време! – каза Крейг. – Но повечето изследователи осъзнават, че според тогавашното еврейско отчитане на времето каквато и да е част от деня се е брояла за цял ден. Исус е бил в гроба в петък следобед, през цялата събота и в неделя сутринта. Според начина, по който евреите са си представяли времето в онези дни, това се е брояло за три дена.

Отново наблюдаваме – заключи той – друг пример за възможността много от несъответствията да бъдат обяснени или сведени до минимум с известни допълнителни познания или просто когато се обмислят без предубеждения.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИМА ДОВЕРИЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ?

Евангелистите са единодушни, че гробът е намерен празен от жени, които са били приятели и последователи на Исус. Но това според преценката на Мартин прави сведенията им подозрителни, тъй като те „вероятно не са били обективни наблюдатели.“

Затова попитах Крейг:

— Взаимоотношенията на жените с Исус поставят ли под съмнение достоверността на тяхното свидетелство?

Неволно се бях оказал право в ръцете на Крейг.

— Всъщност този аргумент рикошира върху хората, които го използват – каза той в отговор. – Със сигурност жените са били приятели на Исус. Но когато разберете ролята на жената в еврейското общество през първи век, истински необичайното е, че въобще в тази история се посочва откриването на празния гроб от жени.

Те са били на много ниско стъпало на обществената стълбица в Палестина през първи век. Има стари равински поговорки, които гласят: „По-добре думите на Закона да се изгорят, отколкото да се предадат на жени“ и „Блажен този, чиито деца са момчета, а горко на онзи, чиито деца са момичета.“ Показанията им са се смятали за толкова безполезни, че дори не е било позволено жена да бъде законен свидетел в еврейско съдилище.

В тази светлина е направо невероятно, че главните свидетели за празния гроб са няколко последователки на Исус. По-късни легенди със сигурност биха описали как мъже откриват гроба – например Петър или Йоан. Фактът, че жени са първите свидетели за празния гроб, можем да си обясним най-добре с действителните събития – че именно те (независимо дали ви харесва или не) са открили празния гроб! Следователно евангелистите честно са описали случилото се, дори да е било смущаващо. Това говори не за легендарен характер на преданието, а напротив, за неговата достоверност.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ПОСЕЩАВАТ ГРОБА?

Но обяснението на Крейг остави неизяснен още един въпрос: защо отиват жените да помажат Исусовото тяло, ако вече знаят, че гробът му е здраво запечатан?

— Има ли смисъл в техните действия? – попитах.

Крейг помисли за миг, преди да отговори – този път не с тона си на участник в дебат, а по-нежно:

— Лий, аз имам дълбокото убеждение, че изследователи, които още не са разбрали любовта и посвещението, изпитвано от тези жени към Исус, нямат право да излизат с хладни преценки за осъществимостта на техните намерения.

Ако хора, които скърбят, които са изгуби някого, когото отчаяно са обичали и следвали, искат да отидат на гроба с искрицата надежда да помажат тялото му, просто не мисля, че някой критик от по-ново време може да се отнесе към тях като към роботи и да каже: „Не е трябвало да ходят.“

Той сви рамене.

— Може да са си мислели, че наоколо ще има мъже, които да отместят камъка. Ако е имало стражи, може би са си мислели, че те ще го направят. Не знам. Със сигурност идеята да се посещава гроб, за да се излеят масла върху тялото на мъртвеца, е историческа еврейска практика. Единственият въпрос е дали е имало начин някой да им отмести камъка. Но не мисля, че е наше право да отсъждаме дали е трябвало просто да си останат вкъщи или не.

ЗАЩО ХРИСТИЯНИТЕ НЕ СА СПОМЕНАВАЛИ ПРАЗНИЯ ГРОБ?

Когато се подготвях за интервюто си с Крейг, посетих адресите на няколко атеистични организации в Интернет, за да видя какви доводи изтъкват те срещу Възкресението. По някаква причина почти няма атеист, който да се занимава с тази тема. Един критик обаче повдигаше възражение, което исках да изложа пред Крейг.

По същество той изтъкваше като основен аргумент срещу празния гроб наблюдението, че никой от апостолите и следващите християнски проповедници не си прави труда да насочи вниманието към него. Критикът пише: „Бихме очаквали първите християнски проповедници да казват: Не ни вярвате? Вървете и сами погледнете в гроба! Намира се ъгъла на уличите „Цветна градина“ и „Освобождение“, третата гробница в дясно.“

Но, казва той, Петър не споменава празния гроб в проповедта си в Деяния на апостолите, 2 глава. Критикът заключава:

„Ако самите ученици не са смятали, че преданието за празния гроб има някаква стойност, защо да смятаме ние?“

Очите на Крейг се отвориха широко, когато повдигнах въпроса.

— Просто не мисля, че това е вярно – отвърна той с известно учудване в гласа, като взе Библията си и отвори на втора глава от Деяния на апостолите, където е записана проповедта на Петър на Петдесетница.

Празният гроб се среща в речта на Петър – настоя Крейг. – Апостолът провъзгласява в стих 24, че „Бог възкреси [Исус], като Го освободи от страданията на смъртта.“ После цитира от един Псалом, където се казва, че Бог няма да позволи Неговия Свят Син да изтлее. Това е написано от Давид и Петър заявява: „Мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.“ Но, казва той, Христос не „беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.“

Крейг вдигна поглед от Библията.

— Тази реч съпоставя Давидовия гроб, който все още се намира при тях, с пророчеството, в което Давид казва, че Христос ще бъде възкресен – плътта му няма да стане жертва на изтление. Съвсем ясно се подразбира, че гробът на Исус е останал празен.

После той отгърна на една от следващите глави в книгата Деяния на апостолите:

— В 13 глава, 29-31 стихове, Павел казва: „Когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. Но Бог Го възкреси от мъртвите. И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим.“ Определено оттук се подразбира, че гробът е бил празен.

Крейг затвори Библията си, а после добави:

— Мисля, че е твърде тесногръдо и неоснователно да се твърди, че тези първи проповедници не са говорили за празния гроб само защото не са използвали конкретно двете думи празен гроб. Без съмнение те са знаели – и техните слушатели са разбирали от проповедите им, – че гробът на Исус е празен.

КАКВИ СА УТВЪРЖДАВАЩИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА?

През първата част от интервюто бях обсипвал Крейг с възражения и доводи, които оспорват празния гроб. Но изведнъж осъзнах, че не му бях дал възможност да изложи утвърждаващите доказателства. Макар той вече да беше загатнал няколко причини, поради които вярва, че тялото на Исус не е продължило да заема гроба, аз казах:

— Защо не изиграете най-силните си карти? Убедете ме със своите четири-пет най-силни аргумента, че празният гроб е исторически факт.

Крейг достойно се справи с предизвикателството. Един по един той изложи доводите си сбито и убедително.

— Първо – каза той, – определено се подразбира, че гробът е бил празен, от ранното предание, което Павел съобщава в Първото послание към коринтяни 15 глава и което е много стар и надежден източник на историческа информация за Исус.

Второ, местоположението на гроба на Исус е било известно и на християни, и на юдеи. Така че, ако тялото е оставало там, нямало е да бъде възможно да се появи движение, основаващо се на вяра във Възкресението, в същия град, където този човек е бил екзекутиран и погребан.

Трето, можем да познаем по езика, граматиката и стила, че Марк е взел историята за празния гроб – всъщност целия разказ за Страстната седмица, – от по-стар източник. В действителност съществуват данни, че историята е написана преди 37 г. сл. Хр., което е прекалено рано, за да могат някакви легенди сериозно да я опорочат. Уважаваният историк от Оксфордския университет А. Н. Шъруин-Уайт, който изучава гръко-римския свят, казва, че би било без прецедент в цялата човешка история да се появят легенди толкова бързо и значително да изопачат Евангелията.

Четвърто, това е простотата на разказа за празния гроб в Марк. Измислените апокрифни повествования от втори век съдържат всякакви високопарни описания, според които Исус излиза от гроба славен и могъщ, всички го виждат, включително и свещениците, римските власти и римската стража. С такива неща се характеризират легендите, които обаче се появяват едва поколения след събитията – когато очевидците са измрели. В сравнение с тях пресъздадената от Марка случка с празния гроб се откроява със своята простота и е неукрасена от богословски размишления.

Пето, единодушното свидетелство, че празния гроб е бил открит от жени, е довод в полза на истинността на разказа, защото това признание е носело смущение на учениците и най-вероятно историята е щяла да бъде потулена, ако е била легенда.

Шесто, най-ранната еврейска полемика има за предпоставка историческата реалност на празния гроб. С други думи никой не е твърдял, че гробът продължава да приютява тялото на Исус. Въпросът винаги е бил: „Какво се е случило с тялото?“ Юдеите измислят нелепата история, че стражите са били заспали. Очевидно са се опитвали да се хванат като удавник за сламка. Но същественото е следното: те са имали за изходна позиция приемането, че гробът е празен! Защо? Защото са знаели, че е!

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ С АЛТЕРНАТИВНИТЕ ТЕОРИИ?

Слушах много внимателно, докато Крейг изговаряше всяка точка. Според мен шестте довода изграждаха внушителна защита. Но все пак исках да видя дали има някакви вратички, преди да стигна до заключението, че аргументите му са необорими.

— През 1907 г. Кърсоп Лейк изразява предположението, че жените просто са отишли на чужд гроб – казах аз. – Той казва, че те са се загубили и пазач на неизползван още гроб се е обърнал към тях с думите: „Вие търсите Исус от Назарет. Той не е тук.“ Тогава те са избягали уплашени. Не е ли това правдоподобно обяснение?8

Крейг въздъхна.

— Лейк не намира привърженици на теорията си – каза той. – Причината е, че местоположението на Исусовия гроб е било известно на юдейските власти. Дори жените да са сбъркали, властите са щели с голяма радост да посочат гроба и да поправят грубата грешка на учениците, когато те започват да провъзгласяват, че Исус е възкръснал от мъртвите. Не познавам някой, който поддържа теорията на Лейк днес.

Честно казано и другите възможности не звучаха много правдоподобно. Очевидно учениците нямаха мотив да откраднат тялото, а после да умрат за една лъжа, а пък юдейските власти със сигурност не биха преместили тялото. Изтъкнах:

Остава теорията, че празният гроб е по-късно появила се легенда и че когато тя се е появила, хората вече не са можели да я опровергаят, защото местоположението на гроба е било забравено.

— Това е спорният въпрос от 1835 г. насам, когато Давид Щраус заявява, че разказите за празния гроб са легенда – отговори Крейг. – Ето защо в разговора си днес се съсредоточихме толкова много върху хипотезата, че става въпрос за легенди, като показахме, че разказът за празния гроб се появява не по-късно от няколко години след самите събития. Това лишава от стойност теорията за легендите. Дори да има някои приказни елементи във второстепенните части на разказа, историческата му основа остава здраво установена.

Да, имаше отговори на тези алтернативни обяснения. При анализ всяка теория като че ли се разпадаше под тежестта на доказателствата и логиката. И единствената оставаща възможност беше да се повява, че разпънатият Исус се е върнал към живот – заключение, което някои хора смятат за твърде необичайно, за да го приемат.

Замислих се малко как да изразя това под формата на въпрос към Крейг. Накрая казах:

— Трябва да се признае, че тези алтернативни теории имат пропуски, но не са ли те по-правдоподобни от напълно невероятната идея Исус да е въплътилият се Бог, Който възкръсва от мъртвите?

— Мисля, че това е въпросът – каза той, като се наведе напред. – Мисля, че хората, които издигат тези алтернативни теории, биха признали: „Да, нашите теории са неправдоподобни, но не са чак толкова невероятни, колкото идеята, че се е случило зрелищно чудо.“ На това ниво обаче спорът не е вече исторически, а се задава философският въпрос дали чудесата са възможни.

— И какво – каза аз, – бихте отговорили?

— Бих изтъкнал, че възкресяването на Исус от мъртвите въобще не е неправдоподобна хипотеза. Всъщност, ако се основаваме на доказателствата, тя е най-доброто обяснение на случилото се. Това, което е невероятно, е хипотезата, че Исус е възкръснал по естествен път. За нея бих се съгласил, че е нелепа. Която и да е хипотеза би била по-правдоподобна от твърдението, че Исус някак от само себе си се е върнал към живот.

Но хипотезата, че Бог Го е възкресил от мъртвите, не противоречи на науката, нито на който и да било факт от човешкия опит. Единственото, което тя предполага, е съществуването на Бога, а мисля, че има и други основателни причини да вярваме в това.

Тогава Крейг прибави последния, решаващ аргумент:

— Ако съществуването на Бога е дори само възможно, възможно е Той да е подействал в човешката история и да е възкресил Исус от мъртвите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ГРОБЪТ Е БИЛ ПРАЗЕН

Крейг беше убедителен. Празният гроб – наистина чудо от зашеметяваща величина – действително придобиваше смисъл в светлината на фактите. А той беше само един от доводите в полза на Възкресението. От дома на Крейг в Атланта аз се готвех да поема към Вирджиния, за да интервюирам признат експерт по доказателствата за появите на възкръсналия Исус, а после към Калифорния, за да разговарям с друг изследовател относно значителния обем косвени доказателства.

Докато благодарях на Крейг и съпругата му Джан за тяхното гостоприемство, си помислих, че погледната така отблизо, обут със сините си дънки и бели чорапи, Крейг не приличаше на онзи внушителен опонент, който правеше на пух и прах най-добрите критици на Възкресението в света. Сам бях прослушал записите с дебатите.

Изправени пред фактите, те са безсилни да сложат Исусовото тяло обратно в гроба. Оплитат се, мъчат се, хващат се като удавник за сламка, противоречат си, прокарват отчаяни и невероятни теории в опита си да намерят обяснение за фактите. Но накрая всеки път гробът остава празен.

Спомних си оценката на един от именитите прависти на всички времена, възпитаника на Кеймбридж сър Норман Андерсън, който изнася лекции в Принстънския университет, получава пожизнено професорско място в Харвардския университет и работи като декан на Юридическия факултет към Университета на Лондон. След като цял живот анализира този въпрос от юридическа гледна точка, той обобщава заключението си с това изречение: „Следователно празният гроб образува истинска скала, о която всички рационалистични теории за възкресението напразно се блъскат.“9

• 1. O'Collins, Gerald, The Easter Jesus, Longman & Todd, 1973, p. 134. Cited in Craig. The Son Rises, p. 136.
• 2. Има се предвид природата – виж статията „Естествено или свръхестествено (I част)“ в същия раздел – бел. на ред.
• 3. Craig, William Lane and Frank Zindler, Atheism vs. Christianity: Where Does the Evidence Point?, Zondervan, 1993. Видеокасета.
• 4. Templeton, Charles. Farewell to God. McClelland & Stewart, 1996, p. 120.
• 5. Martin, Michael. The Case against Christianity. Temple Univ. Press, 1991, pp. 78–79.
• 6. Ibid., p. 81.
• 7. Grant, Michael. Jesus: An Historian's Review of the Gospels. Charles Schribner's Sons, 1977, p. 176.
• 8. Lake, Kirsopp. The Historical Evidence for the Resurrection of Jesus Christ. Williams & Norgate, pp. 247-279. Cited in Craig, William Lane. Knowing the Truth about the Resurrection. Servant, 1988, pp. 35-36.
• 9. Anderson, J. N. D. The Evidence for the Resurrection. InterVarsity Press, 1966, p. 20.