Елизабет Хутън – първата жена, квакерски проповедник

Голяма част от протестантските църкви в миналото са приемали, че нормата в църквата е мъжете да поемат управленски и проповеднически функции. В църковната история, обаче, наред с Прискила, Юния и Фива, има и други жени-проповедници, които служат всеотдайно на Бога и успяват да доведат много хора до спасителна вяра в Христос. Други са били по-скоро противоречиви с начина си на живот или ученията си. Към тази втора категория се причислява Елизабет Хутън, която е известна като първата квакерка-проповедник и често е смятана за първата обърната към квакерската вяра от основателя ѝ Джордж Фокс.

Квакерството се разгръща най-напред в Англия, но с особена сила – в Северна Америка през втората половина на ХVІІ век и през ХVІІІ век. Смята се, че началото на квакерското движение поставя Джордж Фокс (George Fox, 1624 – 1690), който започва да кани за обща молитва свои приятели, на които споделя откровения, които счита за дадени непосредствено от Бога. Събранията на квакерите са обзети от особен трепет по време на молитва, заради което те са наречени така1. Официално обаче наричат себе си Приятелите. Богослов и теоретик на движението се явява Робърт Бъркли (1648 – 1690). В неговото съчинение Apologia Theologiae се дава приоритет на непосредственото действие на Духа като единствено Божие откровение и източник на вътрешно просветление. Библията остава на втори план и нейните автори имат същата тежест, каквато се придава на автори-квакери като Бъркли, Фокс, Берил2. Събранията им не се водят от пастир, а се провеждат в мълчание, докато някой от членовете на обществото не получи откровение и не говори, според него, от Божие име. Някои изследователи окачествяват тази особеност като мистичен спиритуализъм. Мълчаливостта на квакерите е предизвикана от убеждението им, че всяко съзнателно усилие, което включва телесно действие от тяхна страна, прави неефективна Божията благодат. Именно това тяхно странно учение кара „бащата на методизма“ Джон Уесли да ги критикува яростно и да се бори срещу вредите, които тяхното богословие нанася върху методистките общества в началото на ХVІІІ век.

Не е за учудване, че крайните неортодоксални разбирания на квакерите им носят много негативи и отхвърляне в родната Англия. Преследванията там ги принуждават да търсят свобода на вероизповеданието си в Новия Свят. Възможността за това им се удава през 1681 г., когато английският крал Чарлз II, за да изплати държавен дълг към адмирал Уилям Пен, дава на концесия на неговия син – Уилям Пен младши (William Penn, 1644 – 1718), голяма територия от Северна Америка, която получава наименованието Пенсилвания, в чест на именития му баща. На тази територия Уилям Пен, който е богослов и теоретик на квакерството, установява законодателство на религиозна търпимост, справедливост и най-добрите практики на управление, вдъхновени от Просвещението. Квакерите се отличават със своя пацифизъм и отказ от употреба на оръжие. Те спазват този принцип дори в обкръжението на войнстващи индиански племена, които за щастие не се възползват от тяхната беззащитност. Пен сключва мирен договор и откупува от местните индианци земите, които Англия е отнела от тях насилствено, а му ги е предоставила в замяна на държавен дълг. Не друг, а Волтер се впечатлява от този жест на благородство и казва, че това е единственият договор, който е бил установен без клетва и никога не е бил нарушен3.

Когато Елизабет Хутън се обръща към квакерството, тя е почти на петдесет години. Думите на Джордж Фокс успяват да посрещнат нуждата ѝ от по-дълбок християнски живот. Тя е разочарована от баптистката църква, която посещава и която тя описва като „мъртва“ и правеща компромиси с християнската вяра. Скоро след като става последователка на Фокс, тя чувства „призив“ от Бога да проповядва. Хутън изоставя семейството си и започва да поучава настойчиво навсякъде в Англия за Божия съд и за нуждата от покаяние. Нейното прямо говорене скоро ѝ навлича неприятности и тя се озовава в затвора. Още много пъти през своя живот тя влиза в затвора заради религиозните си убеждения и проповядване.

Когато е повече от шестдесетгодишна, бостънските власти я завличат на два дни път разстояние в гората на Масачузетс и я изоставят там, за да умре от глад. Тя обаче оцелява и успява да стигне до съседния щат Роуд Айлънд.

В Англия конфискуват добитък, който е нейна собственост. Тя подава жалба до английския крал Чарлз II и използва възможността да му проповядва. За да се отърве от нея, той и дава писмо, което казва, че тя има правото да се засели където желае в някоя от британските американски колонии. Властите в Нова Англия4 обаче презират кралското писмо. В Кембридж, Масачузетс, се отнасят със старата жена дори по-зле отколкото в Бостън. Посред зима те я прехвърлят последователно в три града, преди да я изоставят дълбоко в гората. Тя още веднъж оцелява и се връща в Англия, където продължава своите проповеднически инициативи.

В Линкълн Елизабет получава присъда от три месеца затвор за това, че е смущавала църква по време на богослужение. Като убедена квакерка, тя счита, че по-голямата част от това, което се случва на богослужението, е само театър. За да предупреди хората, квакерката-проповедник понякога, по подобие на старозаветните пророци, облича вретище: „Откри ми се, че трябва да си набавя палто от неощавена кожа и разбрах по какъв начин да се сдобия с него. Така че ние направихме такова палто и на следващата сутрин бях водена да отида отново между тях в Уайтхол, покрита с пепел и облечена във вретище. И хората бяха силно впечатлени – и мъжете и жените се смълчаха“.

Въпреки ексцентричното си поведение и проповядване, Елизабет Хутън е уважавана и ценена сред общността на Приятелите. До последния си дъх тя ги окуражава и подтиква да следват убежденията си. Квакерът Джеймс Ланкастър описва последните часове от живота ѝ, докато тя е на мисия в Ямайка. На 8 януари 1672 г. я намира слаба и със затруднено дишане. Това го изненадва, понеже предния ден тя е в града, където увещава членовете на квакерското общество. Последните думи, които Елизабет Хутън изрича преди да почине в мир са: „Благословен да бъде Господ Бог, който ни направи участници в тези небесни милости...“. След което ляга на леглото си и заспива... Така завършва животът на един от най-ярките представители на квакерската вяра.

• 1. Името квакери идва от английската дума quake – треса се, треперя.
• 2. КЕРНС, Ърл, СТОЯНОВ, Хр., ЗЛАТЕВ, К. Християнството през вековете. Нов Човек, София, 1998, с. 405.
• 3. ESR, t. 11, p. 49. / Encyclopedie des sciences religieuses 1877-1882/
• 4. Нова Англия (New England) е географска част в североизточната част на САЩ, която обхваща щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Роуд Айлънд и Кънектикът.