Църковният деец Джеймс Гарфийлд е избран за президент на САЩ

На 4 март 1850 г. един осемнадесетгодишен американски ученик посвещава живота си на Исус Христос. Кръстен в ледените води на река Шагрен от „Учениците на Христа“¹, той гледа съвсем сериозно на своята нова вяра и веднага започва да говори за нея на други хора. Неговият слънчев характер отваря много възможности за християнско свидетелство. Така проповядването става негово ново поприще, редом с професията му на учител и уменията му на дърводелец.

В първата си проповед, която ни е известна (от 1853 г.), младият християнин сравнява кариерата на Наполеон Бонапарт с житейския път на един още по-велик завоевател, Исус Христос. Слушателите го слушат като приковани. В друга ранна проповед той сравнява материалната и духовната сфери със следните думи: „Хората се поддават на материализма. Къщи, земи и земни блага привличат вниманието им и подобно на мираж ги примамват към смъртта. Християнството, напротив, оставя на смъртта само природното ни тяло, докато сочи на духа едно жилище в небесата, което не е изградено с ръце и е вечно.“

Името на този вдъхновен младеж е Джеймс Гарфийлд, а родният му щат е Охайо. След завършването на престижния колеж Уилямс в Масачузетс, той започва работа като преподавател в християнски институт и бързо става популярен като майстор на публичните дебати. Гарфийлд е от този тип хора, когото всеки може да припознае като приятел. От друга страна, той бил склонен да се вглежда в душата на другия и страдал от липса на увереност. Това го прави колеблив и го кара да променя мнението си: черта, поради която той изглеждал слаб понякога.

Макар и уважаван преподавател, Джеймс Гарфийлд не смятал образованието за свое поприще. Прегръщайки горещо каузата за премахване на робството в САЩ, той се замисля дали да не се насочи към политиката. Водачи на Републиканската партия в Охайо го издигат като кандидат за местния сенат и той бива избран на съответния пост.

По време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) Гарфийлд получава чин „полковник“. Губернаторът му поверява организирането на частите на 42 пехотен полк от Охайо. Младият политик полага големи усилия, за да придобие воински умения и да осигури продоволствие за мъжете под негово командване. Същевременно, дълбоко загрижен за духовното им добруване, той говори с всекиго от тях за нуждата му от лични взаимоотношения с Христа. Гарфийлд се отличава като командир в битката при Чикамоуга² (Chickamauga) през 1863 г. и още преди края на войната е повишен в чин генерал-майор. Междувременно, дори без да води предизборна борба, той е избран за член на Конгреса на САЩ. Там той бързо усвоява тънкостите на политиката на федерално ниво и се превръща във видна обществена фигура. Особено изпъква със защита на тезата, че доларът трябва да бъде подкрепен със златен стандарт.

За ролята на Гарфийлд като влиятелен политически играч говори фактът, че успява да спечели номинацията за президент от Републиканската партия през 1880 г. срещу такива личности като Шерман³ и Блейн⁴. След като в партията не успяват да постигнат съгласие дали да издигнат Блейн или Шерман, в крайна сметка се спират на Гарфийлд като техен „жокер“. Решението се оказва сполучливо – на 2 ноември 1880 г. ревностният проповедник от „Учениците на Христа“ е избран за 20-ти президент на Съединените щати.

Престоят на Гарфийлд в Белия дом обаче е кратък. Новият президент се противопоставя твърдо на системата на патронаж, която предоставяла на сенаторите контрол върху политическите назначения в техния щат. Това предизвиква недоволството на мнозина мераклии за официални постове. Един от тях, Чарлз Гитоу, прострелва Гарфийлд на железопътната гара в столицата Вашингтон. Президентът се бори за живота си в продължение на цели три месеца и половина, но накрая издъхва на 19 септември 1881 г.