Неспособен съм както да повярвам, че животът няма нито посока, нито цел, че човекът няма съдба, така и да отхвърля свидетелството на мисълта, на словото и на лика, взети сами по себе си, а може би в още по-голяма степен тяхното изразяване в човешкото изкуство. Изкуството щеше да бъде за мене неопровержимият свидетел на Бога, който е Любов, ако го нямаше този друг свидетел вътре в мене – съвестта, която ме съди, която разпитвам, която ми отговаря и от която произхожда най-съкровената мисъл. Това може да се стори жалко на философа: тук се старая не да смая с ласкателни основания онези, които ще ме четат, а да им дам истинските основания за моята Вяра. Именно току-що изказаните от мене основания бяха достатъчни от самото начало, за да противодействат на невъзможността за съществуването на Бога, която също имах предвид, защото още от най-ранното си детство не бях безчувствен към всичко озадачаващо и дори неприемливо за ума, което се съдържа в идеята за сътворението.1
Цитатът е от книгата „В какво вярвам“2 на френския писател Франсоа Мориак.
„Тази книга“, пише Франсоа Мориак, „не е предназначена нито за учени, нито за философи, нито за теолози. Исках да отговоря възможно най-просто на въпроса: „Защо останахте верен на религията, в която сте роден?“ Това означаваше да се изложа на риска да играя играта на противника. Рискът е съизмерим с простотата и наивността, които ме държаха на колене през целия ми живот, но които от детството до старостта ми позволиха да усещам, да докосвам, да притежавам любов, която не виждах.“ И е вярно, че искреността на такова произведение го превръща в разтърсващо послание, което засяга всички хора.
Тук Франсоа Мориак проследява своя духовен път, без да пропуска възраженията срещу Църквата, които му е било най-трудно да преодолее, и ни увлича с разкритията за себе си, за семейството си и за детството си, към което, както знаем, той винаги се връща с удоволствие. Но, излизайки извън рамките на личния си случай, той ангажира вярата си със своята епоха и ни напомня, че „християнинът няма друга политика, освен да търси царството Божие и неговата справедливост.“
Това е лична изповед, в която на всяка страница се вижда борбата между човека и християнина – човекът, който признава своя „неизлечим хедонизъм”, и християнинът, който повтаря думите на Свети Йоан: „От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.”3.
Книгата „В какво вярвам“ („Ce que je crois“) на Франсоа Мориак говори на всеки от нас и ни кара да се изправим лице в лице със собствената си съвест.