спасение

Богословското разбиране за спасение, засегнато както в богословски, така и в популярни статии.

Волята и свободата във византийското богословие (част 1)

През 529 г. вторият събор в Оранж, формиран в радикално августинистки дух и председателстван от епископ Цезарий Арлски, осъжда учението за волята у Йоан Касиан, причислявайки го към тъй наречените полупелагиани. Източните църкви не признават решенията на този събор, а основанията за осъждането не засягат същински учението на Касиан. Настоящият текст проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Предателят

„Предаден“, казва Исус. Сиреч, не светът придобива власт над Него. Напротив – Исус бива предаден, изоставен, отречен от Своите. Отказана Му е всякаква защита. Повече не желаят да им бъде в тежест; нека другите се заемат с Него. И това именно се случва. Да предадеш Исус означава да престанеш да се застъпваш за Него; означава да Го оставиш на подигравките и властта на множеството; да позволиш на света да върши с Него каквото си желае; означава повече да не заставаш до Него. Самите Му последователи Го предават на света. Това е Неговата смърт.

Наследството на Джон Мот

Да носим Благата вест в това поколение

На 25 май 1865 г. в нюйоркското предградие Ливингстън Мейнър се ражда Джон – третото дете на Джон и Елмира Мот. Никой не подозира, че това момче ще се превърне в един от най-забележителните водачи на своето време и вдъхновител на съвременната християнска мисия. На двадесетгодишна възраст Джон Мот посещава беседа на известния английски проповедник Д. Стад. Остава толкова поразен от думите му, че не може да заспи цяла нощ, а на следващия ден моли за лична среща. След нея житейската му цел е ясна – той ще се посвети на Исус Христос и ще направи всичко по силите си, за да може Благата вест да достигне до всеки човек по света.

Поетични размисли за Рождество

За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите подбор от стихове, свързани с празника и атмосферата на Рождество Христово. Авторите принадлежат на две различни християнски традиции: Карол Войтила (папа Йоан Павел II) и арх. Серафим (Алексиев).

Чарлз Спърджън - Принцът на проповедниците

Всички сме чували за Чарлз Спърджън. Ние всички сме чували, че е наричан „Принцът на проповедниците“. Проповядвал е лично до тринадесет пъти седмично, събирал е най-голямата църква по онова време и е можел да се чуе в тълпа от двадесет и три хиляди души (без микрофон). В печата той публикува около осемнадесет милиона думи, като през живота си продава над петдесет и шест милиона екземпляра от своите проповеди на почти четиридесет езика.

Спасен чрез много молитви

Свидетелства от живота на Джон Ноубъл

Казват, че в живота на всекиго настъпва момент, когато се учиш как да се молиш. При Джон Ноубъл това се случва на 13 февруари 1945 г. Когато западните съюзници от антихитлеристката коалиция започват да засипват с бомби Дрезден, той пада на колене и вика към Бога. След тази огнена нощ от прекрасния град ще останат само обгорели руини. Поне 35 000 души загиват в пламъците или под развалините.

От какво ще ни избави Възкресението?

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Роди ни се Дете

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

Надеждата от Възкресението Христово отвъд великденското утро

Докато пандемията от новия коронавирус донесе толкова много страдание и смърт по целия свят през последните седмици, всички християни с копнеж чакат идването на неделята на Възкресение Христово, с обещанието за нов живот. Празникът настъпва съвсем скоро и е възможно да пропуснем значението му. Потопени в страданието около нас и с всички предвиждания, че най-тежкото предстои, е лесно да загърбим всяка великденска радост и надежда. Но възкресението на Исус от мъртвите не е свързано само с един неделен ден. Великден може и да отмине, но надеждата от Възкресението е нова всяка сутрин, защото Исус наистина бе възкресен от мъртвите.

Възкресението на Христос и нашият нов живот

I. Славата на Възкресението

Основата на нашата изповед на вяра лежи в единството на всеки вярващ с Исус Христос. Ние сме мъртви с Него, защото сме едно с Него. Ние сме възкресени с Него, защото сме едно с Него. По Божия благодат, всеки вярващ е отъждествен с Исус. Той е бил даден на Господа Исуса от преди създаването на света и е бил поставен под Неговия завет. Господ е пострадал заради него и всеки спасяващ се умира в Христа, Който го представлява. Но той и възкръсва в Него по силата на вечния съюз между осветения и неговия Спасител. Така вярващият продължава да живее, защото Господ е казал: „Понеже Аз живея и вие ще живеете“ (Йоан 14:19).