Томас Мор – един честен и твърд християнин
490 години от смъртта му
Съвременните историци знаят, че да бъдеш приближен на английския крал Хенри VIII (1509 – 1547) не винаги е било безопасно. Монархът се наслаждавал на неограничената си власт спрямо своите поданици – било за да ги издига на високи постове, да ги жени, да ги развежда, да ги изпраща в заточение или да ги осъжда на екзекуция. Същевременно той силно разчитал на съветите на някои хора. Един такъв съветник бил неговият довереник и високопоставен държавник Томас Мор. Но кралят имал слаба представа от дълбокото посвещение на Мор спрямо Бога и закона, което в крайна сметка довело до разрив помежду им.
Образование, политическа кариера и характер
Томас Мор (Thomas More, 1478-1535) бил човек със забележителни умения за ренесансова Англия. Баща му Джон Мор бил отличен адвокат и го въвел в професията си, като го изпратил да учи в най-добрите училища, включително в Оксфордския университет. Житейският път пред младия Томас изглеждал предначертан предвид изключителния му интелект и постижения. Той обаче чувствал подбуда да служи на църквата и я подложил на проверка, прекарвайки 4 месеца като послушник в един манастир. По-късно решава, че ще служи по-добре на своите ближни като мирянин, макар че остава посветен на църквата, на нейното учение и на тайнствата.
На 26-годишна възраст Томас Мор бива избран за член на Парламента. Стремежът му да бъде безпристрастен привлича вниманието на крал Хенри VIII, който му оказва голямо доверие и му възлага различни важни задачи между 1515 и 1521 г. Мор до такава степен се сближава с монарха, че е назначен за негов съветник и през 1520 г. е помолен да го придружи на „Полето на златните одежди“ (Field of the Cloth of Gold1) – там Хенри се среща с главните си външнополитически опоненти: френския крал и императора на Свещената римска империя, за да се впечатлят взаимно и да си премерят силите. Оттук насетне Томас Мор се издига все по-високо в държавната йерархия. През 1521 г. бива удостоен с титлата „сър“ (рицарско звание) и става един от най-авторитетните съветници от вътрешния кръг на краля. През следващите години служи последователно като подсекретар на хазната, говорител на Камарата на общините, висш управител (high steward2) на Оксфорд и Кеймбридж и най-сетне като лорд-канцлер3 (1529 – 1532).
Сбит портрет на Томас Мор като личност ни предлага неговият близък приятел, знаменитият Еразъм Ротердамски. Според последния на земята няма да срещнем никого „с по-благ, нежен и хармоничен характер“ от Мор – „роден и създаден за дружба“, ненадминат „с отвореното си сърце да създава приятелства и с твърдостта си в опазването им“ и същевременно „решителен, властен, далеч от всяка плахост“.
Произведения
Сър Томас Мор става добре известен с кореспонденцията си с крал Хенри VIII, в която дава съвети на монарха по различни проблеми. Пише много и до децата си, до учени хуманисти (като Еразъм Ротердамски) и до други служители на властта. До нас са достигнали около 280 от тези писма.
Богословските му трактати са по теми като страстите (страданията) Христови, агонията на Христос в Гетсимания и приемането на Христовото тяло в Господнята трапеза. Остро възразява на Лутер по отношение на върховния авторитет на папата и на доктрината за тайнствата, в есето си „Отзив спрямо Лутер“ (Responsio ad Lutherum).
Мор съчинява и История на крал Ричард III, публикувана посмъртно. Според някои историци на литературата, тази творба е повлияла силно на Уилям Шекспир при написването на едноименната, знаменита драма.
Но световна слава на Томас Мор, далеч след неговата смърт, му донася творбата, озаглавена Утопия. Той изковава това понятие, означаващо „[страна] без местоположение“, за да подчертае, че става дума за идеализирано обществено устройство. Думата ще влезе в английския и в световните езици като синоним на напълно неосъществима, макар и привлекателна идея. Според Encyclopedia Britannica, книгата описва „един езически и комунистически град-държава, чиито институции и политики се определят изцяло от разума“. В нея изпъква твърдението, че „никоя република не може да благоденства или да се радва на справедливо управление, ако има частна собственост и всичко се измерва с пари“. С това Мор иска да подложи на критика местните феодали в тогавашна Англия (а и Европа като цяло) и техните владения/държави, отдали се на алчност и на междуособни борби за власт. Като ярък контраст на тази реалност, той издига идеала на Утопия, където няма адвокати поради простотата на законите и цари пълна религиозна толерантност (освен спрямо атеистите, които не са преследвани, но са презирани от всички).
Вероятно Мор използва за образец общностния монашески живот, макар че други негови концепции като легализирането на евтаназията отиват далеч отвъд християнското учение. Един от героите в книгата заявява, че на човек, който отказва да вярва в Бог или в задгробен живот, не може да се има никакво доверие – защото не признава никакви авторитети или принципи над себе си. Подобни откъси водят някои изследователи към мисълта, че Мор се е интересувал повече от типа граждани, които обществото в Утопия произвежда, а не толкова от самото устройство на държавата.
Религиозни възгледи и конфликт с краля
Сър Томас Мор е безкомпромисен в отстояването на истината и на свободата на словото. Тези лични качества също са спомогнали за политическия му възход. От друга страна, те ще му изиграят много лоша шега по-късно, когато той си позволява да изкаже категорични несъгласия с краля.
Ала решаващата причина за разрива в отношенията между Мор и Хенри VIII е от верски характер. Мор е бил ревностен католик, лоялен на Рим. Нерядко се отдава на аскетични практики и се облича с груба власеница. Критично е настроен към реформаторите и се противопоставя на опитите на Тиндейл да издаде Библията на английски език. Двамата си разменят публични писма, в които спорят предимно върху употребата на неологизми в Тиндейловия превод. Когато Мартин Лутер започва да пише своите писма, изразяващи недоволство от състоянието на Римокатолическата църква, Хенри VIII ги приема доста лично. Именно с помощта на сър Томас, кралят пише Защита на седемте тайнства и така влиза в полемика с германския реформатор.
Но настава време верността на лорд-канцлера към Рим и папата да влезе в разрез с верноподаничеството му. Мор продължава да настоява, че папата има върховенство спрямо краля – независимо, че парламентът е криминализирал подобни твърдения. Отказва да подпише писмото на английски духовници и аристократи, с което те настояват папата да анулира брака на Хенри VIII с първата му съпруга Катерина Арагонска. Не приема решението на краля да се обяви за глава на Английската църква, макар че не споделя публично възгледите си. Висшето свещенство (клирът) обаче се подчинява изцяло. Тогава Мор подава оставка, която обяснява с влошено здраве. Първоначално кралят запазва добро отношение към него. После обаче идва женитбата му с Ан Болейн и нейното коронясване като кралица, на които Мор отказва да присъства. С този си ход, довчерашният доверен съветник на краля рискува да бъде обвинен в държавна измяна. Чашата на кралското търпение прелива, когато Мор публично отказва да подпише клетвата за верноподаничество, отхвърляща върховния авторитет на папата, и да признае децата на Ан като следващи законни престолонаследници. С това присъдата му е подпечатана. Мор бива обвинен в държавна измяна и е хвърлен в тъмницата Тауър. Разрешават му да чете и да бъде посещаван, но не за дълго.
Последни земни дни
Пред съда Мор възприема тактиката на мълчанието. Той е опитен юрист и не иска да позволи да бъде осъден въз основа на свои думи. Така принуждава противниците си да издадат присъда заради отказа му да говори. По ирония на историята, процесът срещу него заприличва на незаконния среднощен трибунал срещу Господ Исус; намират се и лъжесвидетели. На 1 юли 1535 г. Мор е осъден за държавна измяна. Той вече няма какво да губи и заявява на всеослушание несъгласието си с действията на краля. След това написва молитва за спасението на своите врагове, с прошение за смелост от Бога: „О, благи Боже, дай ми благодат [да посрещна] своите страхове и агония, като прибягвам към спомена за Твоя велик страх и удивителна агония на Елеонския хълм, мой нежни Спасителю...“.
Дан Грейвз описва свършека на живота му така: „Сър Томас Мор, гений на английската епистоларна литература, пише с въглен последните си бележки на 5 юли. Няколко дни по-рано той е бил осъден на обесване (с последващо изкормване на трупа), но кралят заменя присъдата с обезглавяване. Мор пише до любимата си дъщеря Маргарет. На следващия ден е навечерието на празника на св. Тома и той казва: „Затова и копнея утре да отида при Бога – ще бъде ден много сгоден и благоприятен за мен.“ Заедно с писмото си, Мор изпраща на Маргарет своята власеница. Желанието му да умре на следващия ден е удовлетворено. С настъпването на утрото му казват да се приготви. Той се шегува с палача и се обявява за най-добрия слуга на краля, „но първо на Бога“. В 9 часа сутринта главата му се отделя от тялото, а по-късно е изложена на Тауър бридж – обичайна практика по отношение на изменници. През XIX век той ще бъде канонизиран като светец от Римокатолическата църква.
Съвременните християни има какво да научат от Томас Мор. Той никога не е преставал да се учи, да търси растеж във вярата си и да върши съвестно онова, което Бог му е възложил. Не се е водел от мисълта за лична полза, а защото е вярвал, че дадените му свише умения трябва да се използват по най-добрия начин. Никога не е правил компромиси със своите разбирания, които е обосновавал с Писанията. Не се бои за живота си, когато съзнанието му за истината влиза в противоречие с върховната власт в неговата страна. И е бил готов да отстоява истината, дори когато тогавашната църква се е провалила в това си призвание.
Би било добре и крал Хенри VIII да се вслуша в доверения си съветник. Провалът му в това отношение има тежки последствия. Кралят се жени общо шест пъти, като изпраща на екзекуция две от своите съпруги. Остава запомнен с немалко кървави дела, с абсолютна, своеволна власт и с разрушения и ограбване на манастири.
Нов коментар